2
определение по гр.д.№ 1844 от 2016 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 305
София, 16.05. 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на единадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1844 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. П. П. и Й. П. Й. срещу решение № II-91 от 13.11.2015 г. по в.гр.д.№ 1128 от 2015 г. на Бургаския окръжен съд, втори въззивен граждански състав в частта му, с която е потвърдено решение № 66 от 09.04.2015 г. по гр.д.№ 317 от 2009 г. на Поморийския районен съд за отхвърляне на предявения от А. П. П. и Й. П. Й. срещу А. Д. Х. и Д. А. Д. насрещен иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на Х. и Д. да преустановят неоснователни действия, с които пречат на П. и Й. да упражняват правото си на собственост върху жилищна сграда с идентификатор 57491.503.387.1 по кадастралната карта на [населено място], като преместят извън обема на тази жилищна сграда мръсната канализация, обслужваща намиращата се в същия имот и собствена на Х. и Д. сграда с идентификатор 57491.503.387.2 по кадастралната карта на [населено място].
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Твърди се противоречие на решението с посочена от касаторите задължителна и незадължителна съдебна практика /Тълкувателно решение № 31 от 06.02.1985 г. по гр.д.№ 10 от 1984 г. на ОСГК на ВС, решение № 364 от 19.04.2001 г. по гр.д.№ 1484 от 2000 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о. и решение № 217 от 11.11.2013 г. по гр.д.№ 2809 от 2013 г. на ВКС, ГК, Второ г.о./ по два правни въпроса, които най-общо се свеждат до следния въпрос: представлява ли пречка за упражняване в пълен обем на правото на собственост на ищеца по иск с правно основание чл.109 ЗС незаконното /без проекти за В и К част/ включване, ползване и заустване на мръсната канализация на жилищната сграда на ответника към шахта, находяща се в жилищната сграда на ищеца, при доказана техническа възможност за самостоятелно и директно включване в централната градска канализация.
Освен това, касаторите считат, че произнасянето на ВКС по този въпрос би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В писмен отговор от 16.03.2016 г. ответниците по жалбата А. Д. Х. и Д. А. Д. оспорват жалбата. Молят същата да не бъде допускана до касационно обжалване и да им се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по предварителния въпрос за наличие на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за потвърждаване решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения иск по чл.109 ЗС, въззивният съд е приел, че А. П. и Й. Й. нямат основание да претендират А. Х. и Д. Д. да преместят извън обема на собствената на П. и Й. жилищна сграда мръсната канализация, обслужваща намиращата се в същия имот собствена на Х. и Д. сграда, тъй като Х. и Д. не са извършили фактически действия, които да надхвърлят правата им в съсобствения имот и с които да пречат на ищците да ползват собствената им сграда. Това е така, тъй като по делото било установено, че мръсната канализация е изградена не от ответниците по иска по чл.109 ЗС, а от общия на страните праводател, че самата сграда на ищците е била изградена върху вече съществуващата на място канализация /вкл.ревизионна шахта/ и че тази канализация се ползва и от ищците. Независимо от горното, е прието и че само факта на изграждане на незаконно строителство в съсобствен имот от един от съсобствениците не е достатъчен за уважаване на иска по чл.109 ЗС, ако не са установени всички елементи от фактическия състав на чл.109 ЗС, включително и че неоснователните действия препятстват упражняването на правото на собственост на ищеца.
Така постановеното решение не противоречи на посочената от касаторите задължителна и незадължителна съдебна практика:
1. В Тълкувателно решение № 31 от 06.02.1985 г. по гр.д.№ 10 от 1984 г. на ОСГК на ВС и в решение № 217 от 11.11.2013 г. по гр.д.№ 2809 от 2013 г. на ВКС, ГК, Второ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието, че целта на негаторния иск е да защити собственика от всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение. Същото е прието и в обжалваното решение, но искът по чл.109 ЗС е отхвърлен, защото е прието за установено, че ответниците не са извършили фактически действия, с които да пречат на ищците да ползват собствената си сграда според нейното предназначение. Напротив, установено е било по делото, че мръсната канализация е изградена не от ответниците по иска по чл.109 ЗС, а от общия на страните праводател и че ищците по иска по чл.109 ЗС сами са се поставили в положение да търпят негативното въздействие от тази мръсна канализация като са построили собствената си сграда върху тази вече изградена канализация.
2. В решение № 364 от 19.04.2001 г. по гр.д.№ 1484 от 2000 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., постановено по реда на ГПК /отм./, е прието, че е недопустимо прокарването на канал за отпадни води през мазето на един от собствениците на жилищата, изградени при условията на групов строеж, след като строителството не е било съобразено с утвърдени от техническите органи проекти и не е отговаряло на изискванията за това по ППЗТСУ. Това решение не може да послужи като основание за допускане на касационното обжалване, тъй като представлява незадължителна съдебна практика, която противоречи на задължителната практика на ВКС /включително и посочената във въззивното решение- решение № 299 от 15.06.2010 г. по гр.д.№ 500 от 2009 г. на ВКС, ГК, Второ г.о., решение № 33 от 06.04.2010 г. по гр.д.№ 27 от 2009 г. на ВКС, ГК, Второ г.о. и др., постановено по реда на чл.290 ГПК/, според която за уважаване на иск по чл.109 ЗС следва да бъде доказано не само че е извършен незаконен строеж, но и че този незаконен строеж пречи на собственика да упражнява правото си на собственост в пълен обем. Освен това, това решение на ВКС е и неотносимо към настоящото дело, което касае друга различна от разгледаната от ВКС хипотеза: не се касае за извършен от ответниците по иска по чл.109 ЗС незаконен строеж, а за строеж /изграждане на мръсна канализация/, извършен от общия на страните праводател и за последващо изграждане от ищците по иска по чл.109 ЗС на сграда върху този незаконен строеж.
Поради изложеното не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Бургаския окръжен съд.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, това основание е налице, когато разрешаването на относимият към спора правен въпрос е свързан с приложението на непълна или неясна правна норма, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия или тълкуването на тази правна норма, или когато в резултат на промяна на законодателството или на обществените условия се налага да бъде променено едно вече дадено от ВКС тълкуване на правна норма. В настоящия случай по приложимата норма на чл.109 ЗС има постановена задължителна съдебна практика /включително посочената по-горе/, на която обжалваното решение не противоречи и от постановяването на която не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяна на тази съдебна практика.
Предвид на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Бургаския окръжен съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по касационната жалба направените от тях разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 850 лв.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № II-91 от 13.11.2015 г. по в.гр.д.№ 1128 от 2015 г. на Бургаския окръжен съд, втори въззивен граждански състав в обжалваната му част, с която е потвърдено решение № 66 от 09.04.2015 г. по гр.д.№ 317 от 2009 г. на Поморийския районен съд за отхвърляне на предявения от А. П. П. и Й. П. Й. срещу А. Д. Х. и Д. А. Д. иск с правно основание чл.109 ЗС.
ОСЪЖДА А. П. П. и Й. П. Й. и двете със съдебен адрес: [населено място], [улица] да заплатят на А. Д. Х. и Д. А. Д. и двамата от [населено място], [улица] на основание чл.78 ГПК сумата 850 лв. /осемстотин и петдесет лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.