ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 460
София, 16.05.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 689 по описа за 2016г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на Б. С. – прокурор в А. п. С., срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд от 30.ІV.2015г. по гр.д. № 4851/2014г.
Ответникът по касационната жалба А. Ц. Д. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1ГПК чрез адвокат А. е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок и от страна, имаща право и интерес от обжалването.
По допускането на касационно обжалване ВКС на РБ съобрази следното:
С обжалваното въззивно решение САС по въззивни жалби и на двете страни е потвърдил решението на СГС от 03.ХІ.2014г. по гр.д № 12536/2013г., с което П. е осъдена да заплати на А. Д. 4000лв. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, ведно със законната лихва, считано от 28.ІІ.2013г., отхвърлен е предявеният иск за разликата над присъдения до предявения размер 30000лв. и са присъдени в тежест на П. разноски.
Въззивният съд е приел, че са налице предвидените в закона предпоставки за отговорността на държавата за причинените на ищеца неимуществени вреди – образувано срещу него на 21.І.2011г. предварително производство за престъпление по чл.198 ал.1 НК, задържането му под стража от същата дата до освобождаването му на 05.Х.2011г., с влязла в сила на 28.ІІ.2013г. присъда е признат за невинен по повдигнатото му обвинение; ищецът понесъл тежко обвинението, след освобождаването му от ареста бил видимо отслабнал, нервен, избухлив и агресивен, с видимо променено поведение, в затвора бил тормозен и малтретиран, смятали го за луд, отказал да пътува в градския транспорт. Като несъмнено установено по делото е прието, че незаконно повдигнатото и поддържано обвинение за престъпление от общ характер са причинили неимуществени вреди, изразяващи се в негативни психични изживявания през периода на наказателното производство.
При определяне размера на обезщетението въззивният съд е взел предвид тежестта на обвинението – за тежко умишлено престъпление, продължителността на наказателното производство – две години и един месец, видът и продължителността на наложената мярка за неотклонение, отражението на наказателното производство върху психиката на ищеца – нервност, избухливост, агресия, страх от контакти с хора и от ползване на обществен транспорт, възрастта му, обшествения и социален статус, икономическите условия в страната към периода на наказателното преследване и взетата най-тежка мярка за неотклонение в продължение на осем месеца и петнадесет дни. Прието е, че не се установява с категоричност обвинението да е в причинна връзка с раздялата на ищеца със съпругата му, доколкото той е бил осъждан по редица дела от общ /шест пъти/ и частен характер. Като недоказани са оценени и твърденията за негативно отражение на обвинението върху професионалния живот на ищеца. Влошаването на психическото състояние на ищеца, установено от доказателствата по делото, в т.ч. със заключение на съдебно-психиатрична експертиза, не е резултат само и единствено на задържането му под стража и изолирането в референтна среда /която би могла да бъде фактор, стоящ в основата на дезаптационен процес, каквито клинични прояви са налице при ищеца/, а и на разтрогването на семейството му, за което не е установено, че е пряка и непосредствена последица от задържането. Съдебното минало на ищеца също не дава основание за извод, че само задържането по конкретното обвинение е предизвикало у него реакцията на дезадаптация, доколкото тези заболявания следва да бъдат преценявани с оглед и на миналите заболявания и психическо състояние на ищеца и претърпяната мозъчна операция. Отчитайки тези обстоятелства, съдът е достигнал до извод, че обезщетение в присъдения размер отговаря на заложения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост.
ВКС на РБ намира, че не са налице предвидените в закона предпоставки за допускане на касационно обжалване на така постановеното решение.
По първия поставен от касатора в изложението му въпрос – за определяне на неимуществените вреди след задължителна преценка на всички обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на чл.52 ЗЗД /без конкретизирането им/ въззивният съд не се е произнесъл в противоречие, а в съответствие със сочената задължителна практика – т.ІІ от ППВС № 4/1968г., посочвайки и подлагайки на преценка установените по делото релевантни в тази връзка факти. Що се касае до твърдението /заявено в касационната жалба/, че съдът не взел предвид, че не е настъпило влошаване на физическото здраве на ищеца в резултат на наказателното производство, следва да се посочи, че относно това обстоятелство оплакване пред въззивния съд не е било релевирано нито с въззивната жалба на П., нито с тази на ищеца, поради което и по силата на чл.269 ГПК съдът не е следвало да го съобразява.
Вторият поставен в изложението въпрос за произнасяне от въззивния съд в противоречие с т.3 и т.11 от ТР № 3/2004г. на ОСГК, защото част от твърдяните от ищеца вреди не били пряка и непосредствена последица от увреждането, е бланкетен – не са конкретизирани /и в касационната жалба/ вредите, които според касатора не са в причинна връзка с наказателното производство. При това положение е невъзможна преценката за значението на въпроса за изхода на спора по делото, нито за това, дали той е разрешен в противоречие със сочената съдебна практика.
Не обосновава допускането на касационно обжалване и въпросът за липсата на мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между обвинението и твърдяните вреди. Въззивният съд е подложил на преценка доказателствата поделото и установените с тях обстоятелства и е мотивирал извода си, че приетите за установени претърпени от ищеца неимуществени вреди са причинени от незаконното обвинение, включително и чрез обосноваване изключването на твърдяните, но недоказани вреди.
По въпроса по приложението на чл.52 ЗЗД със сочената практика на ВКС /решения по гр.д. № 3246/2013г. ІV ГО, по гр.д. № 5805/2013г. ІІІ ГО/ и на ВтАС по гр.д. № 212/2013г. не се обосновава твърдяното основание за допускане на касационно обжалване – противоречивото му разрешаване, тъй като при сравнително сходни случаи размерите на обезщетенията били определяни при големи различия. При прегледа на тази практика съдът констатира определяне на обезщетения не при сходни, а при съществено различни приети за установени фактически обстоятелства, представляващи основания на заявените претенции: по първото дело – 30000лв. за преживени стрес, притеснения и безпокойство, накърняване на доброто име и авторитет на ищеца като лекар – педиатър, увреждане на здравето – повишено кръвно налягане, безсъние, депресивно състояние, продължителност на наказателното производство три и половина години, мярка за неотклонение „подписка”, без данни за вида и тежестта на престъплението, за което е постановена оправдателна присъда; по второто дело – 3000лв. за оправдаване за престъпление по чл.210 НК, при повече от 3 години задържане под стража и продължителност на наказателното производство 9 години, множество влезли в сила присъди и споразумения по наказателни общ характер дела, по които ищецът е признат за виновен в извършване на престъпления, по-голямата част от тях измами; по третото дело – 16000лв. за оправдаване за престъпление по чл.350 НК, при продължителност на наказателното производство 8г., мярка за неотклонение „парична гаранция”, сриване на търговската дейност на ищеца, недоверие у търговските му партньори, големи вреди от разваляне на сделки с тях, отражение върху доброто му име, влошаване на здравословното му състояние, тъй като стресът от наказателното производство е един от отключващите фактори за два възникнали инсулта, създадени враждебни отношения с членовете на семейството му и изпадане в тежко материално състояние. Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, която не е абстрактно понятие, а се основава на конкретно установени по делото обстоятелства, имащи отношение към степента на отражението на незаконното обвинение върху личността на ищеца. Различните по вид и тежест обстоятелства в разглеждания случай и в тези по сочената практика обективно обуславят различия в увреждането и в размерите на обезщетенията, което не обосновава наличието на твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по въпроса по приложението на чл.52 ЗЗД.
На основание чл.78 ал.1 ГПК на ответника по касация разноски не се присъждат, тъй като не са представени доказателства той да е направил такива за настоящата инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, ГК, 1 състав, № 889/30.ІV.2015г. по гр.д № 4851/2014г., в осъдителната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: