Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
1692_16_opr_288_partage_parts
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 307
София, 17.05. 2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 1692 /2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Б. А. срещу въззивно решение от 12.01.2016 г. по гр.д. № 1796 /2015 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, г.о., с което е отменено първоинстанционно решение от 29.04.2015 г. по гр.д. № 7734 /2014 г. на Пловдивския районен съд, в частта, с която са определени делбените части при допусната съдебна делба на апартамент в [населено място] между жалбоподателя и бившата му съпруга Д. С. А. и вместо това са определени други делбени части – 11 /12 ид.ч. за Д. А. и 1 /12 ид.ч. за В. А..
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна Д. С. А. твърди в писмен отговор на касационната жалба, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за съдебна делба, за който в чл.280,ал.2 ГПК не е предвидено ограничение за касационно обжалване.
В. съд по доводите във въззивната жалба е приел следното: по време на брака между страните през 1999 г. е извършена доброволна делба на процесния апартамент, който е бил притежаван по наследство от Д. С. А., брат и и майка им. Д. А. и брат и са притежавали по 1 /6 ид.ч. а майка им – 4 /6 ид.ч.. Апартаментът е бил поставен в изключителен дял на Д. А., която е заплатила за уравнение на деля на брат си 4 500 долара на САЩ, а майка и не е претендирала суми за уравнение на дела си (задоволила се е от други активи на наследството). Следователно по време на брака между страните по делото (В. А. и Д. А.) те са придобили в съпружеска имуществена общност (СИО) само 1 /6 ид.ч. от процесния апартамент, доколкото тя е придобита възмездно. След прекратяването на брака и на съпружеската имуществена общност всеки от бившите съпрузи притежава по 1 /12 ид.ч. от тази 1 /6 ид.ч., а Д. А. притежава и останалите 11 /12 ид. ч. придобити по наследство и безвъзмездно по силата на договора за доброволна делба. или квотите на съделителите са 1 /12 за В. А. и 11 /12 за Д. А..
Доводите на жалбоподателя за неправилност на въззивното решение са свързани с твърдения, че въззивният съд не е обсъдил и възприел мотивите на първоинстанционния съд относно делбените части на апартамента, а те са следните:
Районният съд е приел, че при доброволната делба Д. А. е придобила имот на стойност 12 420 100 лева (по данъчна оценка), като е заплатила на друг съделител за уравнение на дяла му 4 500 долара на САЩ, което по курса на БНБ за деня означава 8 409 357 лева. следователно лично имущество на Д. А. е частта от имота, за която не е заплатила уравнение на дяла си – 4 010 743 / 12 420 100, а останалата част от имота – 8 409 357 /12 420 100 е придобита в режим на СИО, тъй като е придобита чрез заплащане на сума за уравнение на дяловете, за която се презумира, че представлява семейни средства.
Жалбоподателят извежда материалноправния въпрос: как се определят делбените квоти при делба на недвижим имот между бивши съпрузи, когато част от имота е представлявала лично имущество на единия съпруг, а друга част от него е представлявала СИО и по-специално – как се разпределя тази втора част. Жалбоподателят твърди, че въззивният съд е разрешил този въпрос в противоречие с ППВС № 5 /31.10.1972 г. и че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
След уточняване на въпроса по реда на т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС, той се свежда до това: при делба на недвижим имот между бивши съпрузи в какво съотношение се разпределя частта от имота, притежавана по време на брака в СИО.
Въпросът е по приложението на разпоредбата на чл.27 от приложимия по спора СК от 1985 г. (отм.), според която: при прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни. Разпоредбата е ясна и не се нуждае от тълкуване.
Но видно от изложеното по-горе за мотивите на въззивния и районния съд не отговора на този въпрос е обусловил различните изводи на двете инстанции за разликите в квотите на страните.
Защото въззивният съд, както и първоинстанционният, са приели, че частта, която е попадала в СИО, след прекратяването на брака и на СИО се дели поравно (приложили са еднакво ясната разпоредба на чл.27 СК от 1985 г. (отм.). (По изведения въпрос и двете инстанции са приели едно и също.)
Разликите в изводите на двете инстанция са от това каква част от апартамента е придобита възмездно от Д. А. при доброволната делба между нея, брат и и майка им,, при която Д. А. е заплатила за уравнение на деля на брат си 4 500 долара на САЩ.
В. съд е приел, че възмездно е придобит дяла на брат и, за който е платено уравнението – 1 /6 ид.ч. и тя е попаднала в СИО, а първоинстанционният – че е придобит по-голям дял (от дела на брат и, за който е заплатено уравнението), изчислим през съотношението на равностойността на заплатеното в долара на САЩ и данъчната оценка. (Не е ясно как щеше да изчисли стойността на този дял, ако Д. А. беше заплатила на брат си по-голяма левова равностойност от данъчната оценка).
Следователно изведеният въпрос не е обусловил изводите на въззивния съд, поради което не са осъществени основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. насрещната страна претендира разноски, но не е представила нито списък за разноски, нито доказателства за извършени разноски, поради което ина нея разноски не следва да и се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 12.01.2016 г. по гр.д. № 1796 /2015 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, г.о., по касационна жалба на В. Б. А..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.