О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 476
гр. София, 18.05.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1854 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. Х. В. против решение № 1981/18.12.2015 г., постановено по гр.д.№ 2903/2015 г. от състав на Окръжен съд – Пловдив.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното въззивно решение, състав на окръжен съд е приел предявения иск с правно основание чл.200 КТ за основателен до размер на присъдената с първоинстанционното решение сума и го е потвърдил.
Съдът е приел, че с разпореждане, издадено от НОИ-Р. у. „С. о.“, на основание чл. 60 ал. 1 от КСО, декларираната злополука от осигурителя, работодател, станала с ищеца на 31.1.2011г., е приета за трудова по чл. 55 ал. 1 от КСО. Въз основа на това разпореждане, въззивният съд е приел, че не може да преразглежда установеното от съответния държавен орган относно злополуката и приемане на злополуката като трудова, с оглед неговата законосъобразност, по арг. от разпоредбата на чл. 17 ал. 2 от ГПК. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е приел, че настъпването на злополуката се дължи единствено на виновно поведение на ищеца, в резултат на допуснато от него нарушение на нормативните актове и инструкции за правилна и безопасна работа при извършване на товаро-разтоварната дейност, а именно – приближаването на ищеца до товарените стоманени профили и издърпването на летвата. Съдът е приел, че приближавайки се отдолу до крана, съответно, в близост до крана, ищецът е нарушил повелителни правила за извършване на товарно-разтоварните дейности на товари съгласно Инструкция за безопасна работа при извършване на товарно-разтоварни работи и складови площадки от 01.10.2008г., утвърдена от изп.директор на [фирма], /лист 44-50 от делото/, респективно, нарушил е „забраната направляването или придържането на повдигнатите материали да се извършва с ръце и стоенето на работещите под товара или в непосредствена близост до него”. Въз основа на това, въззивният съд е приел, че безвиновната отговорност на работодателя по чл. 200 ал. 1 от КТ за причинени на пострадалия неимуществени вреди от трудовата злополука следва да бъде намалена поради наличие на доказана груба небрежност у пострадалия при дейността му, съгласно чл. 201 ал. 2 от ГПК. От правна страна е приел, че грубата небрежност е предпоставка за компенсацията на вините, но степента на вината не е критерий за размерите на тази компенсация, т.е. за съотношението на тази компенсация. При наличието на груба небрежност като предпоставка за компенсацията, критерий е обективния принос на пострадалия за увреждането, който е и критерий на намаляването на задължението на работодателя. Съдът е приел, че в настоящия случай, само поведението на ищеца е довело до настъпване на трудовата злополука, съответно, до причинените му от нея вреди, то и въззивният съд приема за основателно направеното от ответника възражение за съпричиняване от 90 % от страна на ищеца. Въззивният съд е приел за справедлив размер на обезщетение от сумата 30 000 лева, като при определен процент на съпричиняване на уврежданията от страна на ищеца от 90 %, то отговорността за обезщетение за работодателя остава за разликата от 10 %, т.е. за сумата от 3 000 лева.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Първият поставен от касатора правен въпрос е процесуалноправен и е свързан със задължението на въззивният съд да допусне своевременно поискан за разпит пред първата инстанция свидетел, който не е допуснат до разпит в противоречие и в нарушение на процесуалните правила, като с въззивната инстанция свидетелските показания отново са посочени като доказателствено средство. В тази насока се сочат решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, съгласно които в горната хипотеза, въззивният съд следва да допусне свидетелските показания. Конкретните факти по делото е процесуалните действия на въззивната инстанция във връзка с проверка на процедирането на първоинстанционния съд са различни от контекста, в който е поставен процесуалноправния въпрос. Въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд се е произнесъл по искането за разпит на свидетел и по допустимостта на свидетелските показания, като се е събрал свидетелски показания, но е приложил разпоредбата на чл.159, ал.2 ГПК, съгласно която в случаите, в които страната сочи повече свидетели за установяване на един факт, съдът може да допусне само някои от тях. Въззивният съд е посочил, че страната е разполагала с процесуалната възможност да поиска разпита на свидетел пред първата инстанция, ако е счела, че соченият от нея факт не е установен от показанията на разпитания и допуснат свидетел, при приложението на чл.159, ал.2 ГПК. На това основание е отказан разпита на поискания с въззивната жалба свидетел. Въз основа на горното, така поставения правен въпрос е неотносим към процесуалните действия на въззивният съд, доколкото същия е приел, че липсва процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд, при преценка допустимостта на свидетелските показания и произнасянето му в тази насока. От друга страна, относимият правен въпрос би бил относно приложението на разпоредбата на чл.159, ал.2 ГПК в конкретния случай, то такъв процесуалноправен въпрос не се сочи от страната, а касационният съд в производството по чл.288 ГПК не следи служебно за процесуални нарушения, допуснати от въззивният съд.
Втората група въпроси са концентрирани около твърдението на ищеца, касатор в настоящото производство, за липсата на допусната от него груба небрежност, при настъпването на трудовата злополука. Твърди се, че съдът не е изпълнил задължението си да вземе предвид броя и тежестта на нарушенията от страна на пострадалия, както и че съдът не е отчел процента съпричиняване във връзка с конкретния принос на увредения. На първо място, тези въпроси касаят обосноваността на решението, доколкото касаторът твърди, че съдът необосновано е приел въз основа на събраните по делото доказателства /посочените в изложението гласни доказателствени средства/. Необосноваността не е след касационните основания, посочени в разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, а проверката на фактите по делото, както и правилността на решението в тази насока, следва да се преценява едва след като се налице основания относно допускането на касационното обжалване, по критерия на чл.280, ал.1 ГПК. На следващо място, съдът е посочил процент на съпричиняване от страна на пострадалия, като проверката на този извод на съда е проверка относно фактите по спора, което по същите съображения не може да се извърши в производството по чл.288 ГПК. Съдът е приел, че пострадалият е съзнавал, че с действията си сам се е поставил в състояние, в което е допринесъл за увреждането, доколкото е действувал в нарушение на подзаконов нормативен акт, като в тази насока липсва противоречие с посочените решение на ВКС по този въпрос.
Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване. С оглед изхода на спора в настоящото производство, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените за това производство съдебни разноски, в размер на 2 000 лева, представляващо заплатено от страната адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1981/18.12.2015 г., постановено по гр.д.№ 2903/2015 г. от състав на Окръжен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА Я. Х. В. съдебен адрес [населено място], [улица], вх., ет., ап., адв. С. да заплати на [фирма] [населено място], [улица] сумата 2000 /две хиляди/ лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.