О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 477
гр. София, 18.05.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1871 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. на Р. Б.против решение № 54/19.02.2016 г., постановено по гр.д.№ 1011/2015 г. от състав на Окръжен съд – Плевен.
Ответникът по касационната жалба я оспорва с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С въззивното решение, съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, като е приел, че предявения иск е основателен за сумата от 12 000 лева. Съдът е приел, че ищецът е претърпял неимуществени вреди , в резултат на незаконното обвинение. Наказателното производство срещу него е продължило 3 години,съответно от 31.08.2009г.,когато срещу него е образувано ДП до 26.07.2012г.,когато е влязла в сила оправдателната присъда,с която е признат за невиновен по повдигнатото обвинение. По време на наказателното производство е безспорно,че ищецът е бил с най-леката мярка за неотклонение „Подписка“.От събраните гласни доказателства, съдът е приел за категорично установено,че ищецът много тежко е понесъл обвинението и отстраняването му от длъжност, изпаднал е в депресия,ползвал е психиатрична помощ,приемал е и антидепресанти през продължителен период от време. Приел е за установено, че в резултат на обвинението същият е станал по-затворен,ограничил е социалните си контакти,чувствал се е обиден и компрометиран, притеснявал се е, че е уронено доброто му име и престиж в обществото, тъй като е работил в [населено място]-малък град,където всички са го познавали,с оглед заеманата длъжност-съдия по вписванията.В резултат на подигнатото обвинение ищецът е отстранен от длъжност като съдия по вписванията при РС-Никопол, поради което е останал без доходи и средства за издръжка,като близките му са го подпомагали финансово.И към настоящия момент ищецът не е възстановен на заеманата длъжност. Съдът е приел, че продължилото почти три години наказателно производство е довело до негативни психични преживявания както за ищеца,така и за близките му,че е засегнато достойнството и доброто му име в обществото,че същият е бил злепоставен пред своите близки, съседи и колеги. Прието е, че преживените от ищеца негативни емоции са над обичайните, тъй като той е заемал уважавана длъжност като съдия по вписванията в РС-Никопол, бил е известен в града и освен това, в резултат на обвинението е бил отстранен от заеманата от него длъжност, като в този период не е могъл да упражнява друга трудова дейност, тъй като не е бил освободен от длъжността, а само отстранен и в тази връзка през посочения период не е реализирал трудови доходи. Тези негативни последици върху личността на ищеца,според въззивният съд са пряка и непосредствена последица от воденото срещу него наказателно производство и обвинението,за което е бил оправдан. Приети са за неоснователни изложените във въззивната жалба на П. на РБ доводи,че доколкото през процесния период срещу ищеца са водени няколко наказателни производства,от събраните по делото доказателства не може да се направи разграничение за претърпените неимуществени вреди по всяко от обвиненията,респ.че вредите са пряка последица от конкретното обвинение,за което същият е оправдан с влязлата в сила присъда. В тази насока съдът се е позовал на показанията на разпитаните по делото свидетели, които са логични и непротиворечиви установяват по категоричен начин вида и характера на претърпените от ищеца неимуществени вреди във връзка с повдигнатото му обвинение. Въз основа на горното, въззивният съд е приел с оглед критерия за справедливост, съгласно чл.52 ЗЗД, че обезщетение в размер на 12 000лв. е достатъчно да компенсира претърпените от ищеца неимуществени вреди от незаконното обвинение.
В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правния въпрос относно приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД по въпроса за определянето на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, при наличието на противоречиво разрешаване на този въпрос от съдилищата – касационно основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Следва да се отбележи, че в различните фактически хипотези при различните дела, е налице различие при определянето на размера, но това не води до противоречиво разрешаване на правния въпрос, доколкото критериите дори и да се единни, за всеки различен случай те са различават като степен на определяне на вредите, оттам и на различните обезщетения. Критериите за определянето на обезщетението по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД са многократно посочвани от ВС и ВКС в задължителна съдебна практика, като при спазването им, но определяне на различен размер, с оглед преценката на различните състави на съда, повтарянето на мотивите относно критериите, въз основа на които се определя по справедливост обезщетение, повторението на залегналите в трайната и задължителна съдебна практика критерии не следва да се счита за противоречие в практиката, доколкото размера на обезщетенията, макар и определени при еднакви критерии, е различен, предвид и различния обем на търпените неимуществени вреди във всеки един случай. Иначе, по приложението на понятието „справедливост”, е налице богата и единна практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл.290 ГПК и представляващи задължителна съдебна практика по смисъла на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, например №407 по гр.д.№ 1273/2009 г. на ІІІ г.о., №394 по гр.д.№ 1520/2011 г. на ІІІ г.о., №391 по гр.д.№ 201/2011 г. на ІІІ г.о., № 395по гр.д.№ 159/2011 г. на ІІІ г.о., №3 по гр.д.№ 637/2011 г. на ІІІ г.о, № 51 по гр.д.№ 465/2011 г. на ІV г.о. и др. Съгласно тази задължителна практика, справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. С оглед спецификата на фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ., от който произтича отговорността на държавата за вреди като критерий за преценка е въведен и дългия несъобразен с разумния срок период, през който е продължило наказателното преследване, характера на престъплението по повдигнатото обвинение, публичното му разгласяване и свързаните с това последици. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. Наличието на задължителна съдебна практика, както и съобразяването й от страна на въззивния съд с обжалваното съдебно решение, води до липса на основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване, като повторението на критериите по отношение на които се определя обезщетението, не следва да води и до един и същ размер на обезщетенията при различните казуси, предвид различния по вид и обем вреди, които те обезщетяват.
Предвид изложеното, не са налице касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване. С оглед изхода на спора в настоящото производство, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените за това производство съдебни разноски, в размер на 200 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 54/19.02.2016 г., постановено по гр.д.№ 1011/2015 г. от състав на Окръжен съд – Плевен.
ОСЪЖДА П. на Р. Б. да заплати на Д. О. Д. от [населено място], [улица], бл.”.”, ап. сумата 200 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.