2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 316
гр. София 25.05.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 1526 / 2016 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Ц. С. Б. чрез процесуалния представител адв. И. Д. е обжалвала въззивното решение на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, десети състав № 2331 от 26.11.2015г. по гр.д.№ 1448/2015г.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответникът В. Н. В. е подал писмен отговор, в който изразява становище, че с обжалваното решение не е разрешен правен въпрос, обуславящ приложното поле на чл. 280 ал.1 ГПК, поради което касационното обжалване не следва да се допуска.
С обжалваното решение Софийският апелативен съд е отменил решението на Софийския градски съд, първо отделение първи състав № 43 от 06.01.2015г. по гр.д.№ 15246/2012г. и е решил делото по същество като е отхвърлил иска на Ц. С. Б. против В. Н. В. с правно основание чл. 23 ал.1 СК. Съдът е приел за недоказано твърдението на ищцата, че закупеният по време на брака апартамент е заплатен с нейни лични средства, получени по дарение от родителите й като е изложил съображения, че представеният договор за дарение няма достоверна дата, а свидетелските показания, преценени при условията на чл. 172 ГПК не доказват с категоричност дарението.
При тези мотиви на въззивния съд, правният въпрос, който касаторката поставя в изложението по чл. 284 ар.3 т.1 ГПК: „ Щом от свидетелските показания на трето лице , което не е в роднинска връзка с която и да е от страните, пред което те са споделили определени факти и обстоятелства, не може да се установи осъществяването на тези факти и обстоятелства поради липса на лични впечатления у това трето лице, тогава как би било възможно доказването им”, не е от значение за делото. Обсъждането на свидетелските показания и преценката за тяхната достоверност е част от решаващата дейност на съда , осъществявана по конкретното дело. Невъзприемането на показанията на разпитани по делото свидетели не дава основание да се приеме, че по принцип гласни доказателства са недопустими за установяване на същите факти по друго дело. Според разясненията в ТР 1/2010г. на ВКС, ОСГК и ТК правният въпрос в изложението за допускане на касационното обжалване следва да бъде изведен от касатора от решаващите изводи на съда и да бъдат обосновани специалните предпоставки на чл. 280 ал.1 ГПК. В случая акцентът на въпроса не е насочен към решаващата дейност на съда при формиране на вътрешното му убеждение , поради което не е налице общото основание на чл. 280 ал.1 ГПК.
Вторият правен въпрос „Обстоятелството, че договор, за който няма изискване за сключване в писмена форма е сключен устно и впоследствие е изготвен писмен договор с дата на сключването му в устна форма, води ли до липса на достоверност в датата на сключването му” също не е обуславящ за делото. Въпросът касае приложението на разпоредбата на чл. 181 ГПК, която е тълкувана в съдебната практика в смисъл, че частните документи са с достоверна дата само при осъществяване на изброените в посочената разпоредба факти – заверка на документа, смърт или настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, възпроизвеждането на съдържанието на частния документ в официален документ, или настъпване на друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа – решение по гр.д.№ 176/2010г. на ВКС, ІІ г.о. В случая въззивният съд не се е отклонил от тази практика, поради което и по този въпрос не са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
При този изход на делото на основание чл. 178 ал.3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 1600 лв., доказани с представения договор за правна защита и съдействие от 10.03.2016г.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, десети състав № 2331 от 26.11.2015г. по гр.д.№ 1448/2015г.
ОСЪЖДА Ц. С. Б. да заплати на В. Н. В. сумата 1600 лв. /хиляда и шестстотин лева/ разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: