ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 386
гр. София, 26.05.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито съдебно заседание на трети февруари през две хиляди и шестнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.д. № 1110 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е п о чл. 288 ГПК.
К. жалбоподател [фирма] обжалва решение по в.т.д. 2568/14 г., Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав, изцяло. С посоченото въззивно решение, Софийски апелативен съд е потвърдил изцяло решение от 25.03.2014 г., постановено по т.д. 1453/2013 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-8 състав по отношение на исковете за заплащане на сумата от 72 149,49 лв за връщане на гаранция по договор за добро изпълнение от 21.12.2007 г. и при правна квалификация с на основание чл. 92 от ЗЗД на исковете за сумата от 10 194,49 лв, неустойка в размер на законната лихва върху главницата от 72 194,49 лв за периода 01.11.2011 г. до 15.03.2013 г. и за сумата от 640,37 лв, неустойка в размер на законната лихва върху главницата от 2 292,86 лв за периода 01.07.2010 г. до 15.03.2013 г. Касаторът сочи, че същото е постановено при съществени процесуални нарушения. Твърди, че не изпълнителят следвало да докаже, че няма рекламации. Основният предмет на спора бил не за това дали възложителят дължи на касатора в качеството му на подизпълнител възнаграждение за извършените качествено и в срок договорени СМР, а за това, че му дължи възстановяване на сума, предназначена за гаранция, обезпечаваща отстраняване на евентуални некачествени работи при изпълнение на договора за изработка, поради това, че обезпечителната функция на гаранцията е прехвърлена върху сключената от него като изпълнител застраховка за риска некачествено изпълнение на поръчаните работи. Излага подробни съображения за нарушаване правилата на доказателствената тежест. Освен това сочи, че въззивното решение е порочно и поради нарушение на материалния закон и че решението е необосновано. Липсата на диспозитив по двата главни иска представлявало противоречие между диспозитив и мотиви.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК сочи, че решението е постановено в нарушение на тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. ОСГТК на ВКС, в което е посочено в т. 2 какви са функциите на доклада по делото. Налице било основанието по чл. 280, ал.1 , т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на пленума на ВКС. По същество въззивният съд бил се произнесъл по същество, без да разгледа оплакванията относно доказателствената тежест относно правопораждащите факти, които по своята същност представлявали оплаквания срещу липсата на разпределянето на тежестта в доклада по чл. 146 ГПК.
Според касатора въззивният съд е разрешил посочения правен въпрос и въпреки оплакването му като такава за незаплатено възнаграждение по договор за изработка, вместо за връщане на даденото поради отпаднало основание като е възприел без аргументи неправилните правни изводи и не е указал доказателствената тежест. По този начин не бил осигурил обезпечаване правилността на решаващите изводи на съда.
Поради това нарушение е лишило касатора от реална защита на правата му, поради което било нарушено правото му по чл. 6, ал. 1 и чл. 13 от Е. и следва да бъде упражнен касационен контрол.
Моли решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане.
В срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответника по касационната жалба [фирма]. Счита, че касационната жалба е неоснователна. Не били изложени основания за допускане до касационно обжалване в съответствие с чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Правните въпроси, които са формулирани от касатора в изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК са относими към предмета делото, но не са пряко свързани с правилността на обжалваното въззивно решение, а отговорът им е изцяло в зависимост от доказателствата и установените факти по конкретното дело, извършената от въззивната инстанция преценка на доказателствата и се разрешава в резултат на тълкуване съдържанието на приложимите клаузи на процесния договор. Счита, че съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, за да обоснове допускане на касационния контрол, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение Софийски апелативен съд е потвърдил изцяло решение от 25.03.2014 г., постановено по т.д. 1453/2013 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-8 състав като е потвърдил решението относно отхвърляне на предявения от [фирма] срещу [фирма] иск за сумата от 72 194,49 лв, представляваща задържана гаранция за добро изпълнение по договор от 21.12.2007 г. за отопление, вентилация и климатизация на обект административна сграда на Д. – 7 ми км, [улица], район М., [населено място], при квалификация по чл. 92 от ЗЗД на исковете за сумата от 10 194,49 лв неустойка в размер на законната лихва върху главницата от 72 194,49 лв за периода от 01.11.2011 г. до 15.03.2013 г. и за сумата от 640,37 лв, неустойка в размер на законната лихва върху главницата от 2 292,86 лв за периода от 01.07.2010 г. до 15.03.2013 г.
Софийски апелативен съд е приел, че решението е валидно и допустимо. Предпоставките за заплащане на 5 % от стойността на възнаграждението, удържана от ответника и представляваща гаранция за добро изпълнение, установяването, на които предпоставки е в доказателствена тежест на ищеца, са: изпълнение на задълженията на ищеца по договора за изработка съобразно уговореното, приемането на извършената работа от ответника, в която хипотеза се дължи изцяло уговореното възнаграждение, част от което е и удържаната сума като гаранция за добро изпълнение, изтичане на предвидения в договора срок 1 година от подписване на протокол обр. 16 и сключване на застраховка от ищеца, покриваща останалия период от гаранционния срок. Поради това не са приети доводите на касатора, въззивен жалбоподател, че ищецът не следва да доказва, че е изпълнил задълженията си да извърши уговорените СМР и че същите са приети. Прието е, че ответникът не е създал пречки на допуснатия като доказателство протокол обр. 16, респ. за установяване на обстоятелство бил ли е подписан и кога протокол обр. 16. Съдът е приел, че ответникът не е създал пречки за събиране на това доказателство, тъй като не е участник в приемане на строителството и не разполага с такъв протокол. Съдът бил приел, че не може да приложи нормата на чл. 190, ал.2 вр. чл. 161 от ГПК и изтичане на срока, уговорен в чл. 17 вр. чл. 15 от договора, е останало недоказано от касатора.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК не е формулиран ясно и точно правният въпрос, чието разрешаване е обусловило изхода на конкретното дело. Посочените, според касатора въпроси, не са такива въпроси, които са свързани с правния въпрос, така както е дефиниран в чл. 280, ал. 1 от ГПК. В изложението си, касаторът се позовава само на разпределението на доказателствената тежест, без да посочи кой е въпросът, който е разрешен по този начин. Свързва разпределението на доказателствената тежест с правната квалификация на иска. Така направените констатации не представляват формулиране на правен въпрос, включен в предмета на спора. А съставляват оплаквания във връзка с правната квалификация на исковете, както и анализ на фактите по делото относно тяхната доказаност и недоказаност.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който да се осъществени допълнителните предпоставки съгласно чл. 280, ал.1 , т. 1 – т. 3 от ГПК. Според задължителните указания в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В тежест на касатора е да формулира ясна и точна формулировка на разрешения в ожалваното решение правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Върховният касационен съд няма служебно задължение да формулира правния въпрос от значение за обжалваното решение, а може само да го уточни, а също така и от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК не може да извежда въпроса. Посочването на задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд, така както е формулирано от касатора в изложението по чл. 204, ал. 3, т.1 от ГПК, без обосноваване в какво се състои противоречието на решението, не съставлява посочване на допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че касаторът не е изпълнил задължението си да формулира ясно и точно правният въпрос, чието разрешаване е обусловило изхода на конкретното дело. Непосочването на правния въпрос е достатъчно основание за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване. Позоваването на нарушение на правата по чл. 6 и чл. 13 от Конвенция за защита правата на човека и основните свободи от касатора е бланкетно. Съдът следва само да отбележи, че правото на защита включва правото на касатора да използва всички правни средства, гарантирани му от законите на страната по предвидения в тях ред и начин. Неизползването на гарантираните от закона средства, както в настоящия случай, неформулирането на правния въпрос от значение за спора, не е приравнено от Конвенция за защита правата на човека и основните свободи на нарушение на правото на защита и правото на справедлив съдебен процес.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2078/17.11.2014 г. по т.д. 2568/2014 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.