2
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 328
гр. София 30.05.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми април две хиляди и шестнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 1680 / 2016 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
К. И. Т. чрез процесуалния представител адв. Д. Б. е обжалвал въззивното решение на Разградския окръжен съд № 148 от 06.01.2016г. по гр.д.№ 278 /2015г.
Ответниците ПК”Н.” [населено място] , Ф. И. М. и Н. Ф. М. и третото лице помагач [община] не са подали отговор на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.2 ГПК, поради което е процесуални допустима.
С обжалваното решение Разградският окръжен съд е потвърдил решението на Исперихски районен съд №315 от 31.08.2015 г. по гр.дело №650/2014 г. , с което е отхвърлен предявеният от К. И. Т. иск с правно основание чл.33,ал.2 от ЗС за изкупуване на част от имот , находящ се в [населено място], [община], предмет на договор за продажба, сключен с нот. акт № 163/2014 г. на нотариус Р. А. , вписан под № 254 в регистъра на Нотариалната камара , с който ПК”Н.” [населено място] е продала на Ф. И. М. по време на брака му с Н. Ф. М. магазин с площ от 103 кв.м. с прилежащото му избено помещение, построен в УПИ І-105 кв. 15 по плана на Я. Груево, [община].
В. съд е приел, че ищецът не е доказал твърдението си за съсобственост с продавача по нот.акт № 163/2014г. ПК”Н.” [населено място] на масивна едноетажна сграда, находяща се в парцел I-105, в кв.15, [населено място], с площ 221.75кв.м. С представения нот.акт №70 от 25.09.1996г. ищецът е закупил масивна сграда, представляваща ресторант , а от доказателствата по делото е установено, че в изградената масивна сграда са били обособени два обекта,съответно ”ресторант” и „магазин”,като последният е продаден на ответниците Ф. И. М. и Н. Ф. М. в режим на съпружеска имуществена общност. При наличие на самостоятелни обекти в една сграда според въззивния съд, при продажбата им не е приложима разпоредбата на чл. 33 ал.1 ЗС.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа, че изводите на въззивния съд са в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл. 202 ЗУТ. Въпросът за тълкуване на чл. 202 ЗУТ не е обуславящ за делото, защото разпоредбата се отнася до извършване на доброволна делба на жилище или друг обект или за правни сделки за прехвърляне на реално определени части от тях, които не са изградени като самостоятелни обекти. В случая въззивният съд е приел , че още с построяването на сградата в нея е имало обособени два обекта – ресторант, функционирал в годините като смесен магазин, кафене и млекопункт, и магазин. Предпоставка за уважаването на иска по чл. 33 ал.2 ЗС е наличието на съсобственост, но с нотариалния акт, от който ищецът черпи права, той е закупил самостоятелен обект на собственост с предназначение „ресторант” и в хода на процеса не е доказал основанието, на което правото на собственост върху този обект, придобит при действието на чл. 62 З. /отм./, която е с аналогично съдържание на разпоредбата на чл. 202 ЗУТ, се е трансформирало в право на собственост върху идеална част от сградата. По същите съображения не е обуславящ за делото и правният въпрос предхожда ли сключването на сделка с несамостоятелен обект от сграда да се предприемат съответни действия по изготвяне на надлежни строителни книжа по разрешаване на преустройство и строителство и въвеждане в експлоатация на новообразуваните обекти.
Не са от значение за решаването на спора и правните въпроси: 1. дали може да се сключва разпоредителна сделка с обект в имот при положение, че по плана и скицата обектът не е самостоятелно обособен с граници и квадратура, а е описан като идеална част от сградата и 2. при наличие на влязъл в сила регулационен план с отбелязване на сграда в парцел, посочена с планоснимачен номер и квадратура, без отразяване на самостоятелни обекти в сграда, да се сключват разпоредителни сделки с отделни части от тях . Съгласно задължителната практика на ВКС – ТР 8/2014г. на ВКС, ОСГК и ТК одобрените по реда на З. кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие. Следователно статутът на сградите не се влияе от начина на отразяването им в кадастралната карта, респективно в регулационния план и неправилното отразяване на правото на собственост не води до неговото пораждане, изменение или погасяване.
По изложените съображения поради отсъствие на общата предпоставка на чл. 280 ал.1 ГПК касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Разградския окръжен съд № 148 от 06.01.2016г. по гр.д.№ 278 /2015г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: