Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.4
1706_16_opr_288_124gpc_admiss_negat
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 336
София, 31.05.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 1706/2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. К. П. срещу въззивно решение от 3.11.2015 г. (неправилно посочено 28.07.2015 г.) по гр.д. № 729 /2015 г. по описа на Русенския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено първоинстанционно решение на Русенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу И. А. К. отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за признаване за установено, че ответникът не е собственик на два поземлени имота.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна И. А. К. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Останалите насрещни страни не са подали писмен отговор.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за собственост, за което след изменението на чл.280,ал.2 ГПК с ДВ, бр. 50 от 2015 г. не съществува ограничение за касационно обжалване.
По наведените с въззивната жалба доводи, че първоинстанционният съд в нарушение на ТР № 8 /2012 г. на ОСГТК на ВКС вместо да разглежда отсъствието на правото на ответника е разглеждал наличието на правото на ищеца, въззивният съд е приел, че искът е допустим, тъй като претенциите на ответника за собственост засяга материално-правната сфера на ищеца; че съгласно приетото с ТР № 8 /2012 г. ищецът следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича; а ответникът е длъжен да доказва съществуването на отричаното от ищеца право на собственост, а ищецът ще се задоволи само с възраженията си, че такова право не е възникнало или е било погасено.
В. съд е приел за установено, че ответникът е доказал, че е един от дванадесетте наследници по закон, на които е възстановено правото на собственост върху процесните имоти с решение на ПК от 1997 г.. А по делото не са ангажирани никакви доказателства за това, че ищецът явно и необезпокоявано е владял имотите в периода 1999 – 2009 г.. Напротив, от разпитаните по делото свидетели се установява, че ищецът не е демонстрирал пред останалите наследници на общия наследодател поведение на единствен собственик на имотите. Самият ищец в обясненията пред следствените органи в преписка с посочен номер е признал неизгодните за него факти, че е казал на свидетелите по извършената пред нотариуса обстоятелствена проверка какво да заявят (цитирано е), между което и намерението си да заплати обезщетение на останалите наследници съобразно припадащите им се идеални части. Следователно обжалваното решение е правилно.
Обсъдената от въззивния съд прокурорска преписка е приложена към делото, тя е завършила с постановление на прокурор за отказ да се образува досъдебно наказателно производство по преписката. Мотивите са, че подбудените и подпомогнати от П. П. свидетели в производството по издаване на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка поотделно и устно съзнателно са лъжесвителествали пред помощник-нотариус, а не пред нотариус, поради което деянията им се явяват несъставомерни от обективна страна (по чл.290,ал.1 НК).
Във връзка с доводи за недопустимо произнасяне по отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.124,ал.1 ГПК жалбоподателят извежда процесуалноправни въпроси, разгледани по-долу. След излагане на въпросите жалбоподателят твърди общо, че са осъществени основания по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК без да сочи решения, за които да твърди, че съдържат различни разрешения на изведените въпроси от тези на въззивния съд и без да обосновава значението на изведените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Въпросите са следните:
· Дали по отрицателен установителен иск за собственост доказването от ищеца на правния интерес от предявяване на иска означава ищецът да доказва, че е собственик, като при предявяване на положителен установителен иск или, че правата му се нарушават от ответника:
Въпросът не е обуславящ, доколкото въззивният съд не е приел, че липсва правен интерес (приел е наличието на правен интерес), нито че искът е недопустим (приел е, че искът е допустим).. Изводите на въззивния съд относно допустимостта на иска са в съответствие с посоченото от него и от страните ТР № 8 /2012 г. на ОСГТК на ВКС
· Дали полицейско обяснение (обяснение, дадено пред инспектор в РУ на МВР (В.), част от прокурорска преписка, подписано от жалбоподателя и от полицейския инспектор), което отразява невярно фактите, е официален документ:
Въпросът не е обуславящ, доколкото е прието, че ищецът (жалбоподател във въззивното и в касационното производство) не е доказал наведения от него като основание на иска факт, че ответникът не е собственик, тъй като след наследяването (след земеделската реституция, решението на ПК е посочено като приложение на констативния нотариален акт) ищецът е придобил процесните имоти по давност след реституцията им в полза на няколко наследници, между които ответникът. Въпросът не е обуславящ и защото ищецът не е оспорил документа, нито е доказал, че не е съставен от полицейски инспектор в хода на посочената преписка, нито че самият той (ищецът) не го е подписал. Следователно, доколкото документът е подписан и ищецът е посочен за един от неговите автори, ищецът не е оспорил истинността му и не е доказал неавтентичността на своя подпис, то и в случай, че документът е официален, както и в случай, че е частен, следва изводът, че ищецът е направил отразените в него изявления, а доколкото те са неизгодни за него факти, то следва да се кредитират.
Доколкото може да се приеме, че въпросът е обуславящ, то той е разрешен в съответствие с установената съдебна практика. Не е посочена съдебна практика, в която въпросът да е разрешен по различен от съда начин, нито е обосновано значението на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото – нито че нормата на чл.179,ал.1 ГПК е непълна, неясна или противоречива, нито че е създадена съдебна практика поради неточното и тълкуване, нито, че поради изменения в законодателството и обществените условия е необходимо осъвременяване на тълкуването.
· Допустимо ли е въззивният съд да ограничава доказателствените искания на ищеца след което да приеме, че ищецът не е доказал подлежащите на доказване факти:
Въпросът не е обуславящ, с въззивната жалба не са направени доказателствени искания, а в проведеното съдебно заседание въззивният съд е приел представените от жалбоподателя писмени доказателства.
· Допустимо ли е процесуално поведение на ответника, че становището на ищеца е некомпетентно и необразовано и не е ли това вид дискриминация на ищеца:
Въпросът не е обуславящ, въззивният съд не е приел жалбата за неоснователна с подобни мотиви.
· Следва ли въззивният съд да се произнесе по внесените и неоспорени от ответника нови доказателства в делото – признаването на иска чрез искова молба по чл.108 ЗС:
Въпросът не е обуславящ, и във въззивната жалба, както и в отговора на исковата молба ответникът не е признал, а категорично е оспорил иска и твърдението на ищеца, че е придобил имотите по давност след реституцията им на наследниците на общия наследодател.
· Презумпцията за невинност до доказване на противното от влязъл в сила съдебен акт, не се ли разпростира върху всичко свързано с причините и кухнята на водената репресия:
Доколкото може да бъде разбран, въпросът не е обуславящ. Спорът е граждански. В. съд не е обсъждал и не е следвало да обсъжда виновността или невиновността на ищеца по смисъла на наказателното право, нито презумпцията за невиновност по смисъла на наказателното право.
От изложеното следва извод, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК по изведените правни въпроси.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. а искането на насрещната страна И. А. К. за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в касационното производство в размер на 700 лева, чието уговаряне и заплащане се установява от представения договор за процесуално представителство, е основателно.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение от 3.11.2015 г. по гр.д. № 729 /2015 г. по описа на Русенския окръжен съд, г.о. по касационна жалба на П. К. П. срещу въззивно решение
Осъжда П. К. П. да заплати на И. А. К. сумата 700 (седемстотин) лева разноски за процесуално представителство в касационното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.