2
определение по ч.гр.д.№ 2147 от 2016 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 154
София, 02.06. 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и пети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 2147 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от [фирма] срещу определение № 33 от 08.01.2016 г. на Ловешкия окръжен съд, гражданско отделение, постановено по ч.гр.д.№ 608 от 2015 г., с което е оставена без уважение частната жалба на [фирма] против разпореждане № 1216 от 27.07.2015 г. на Троянския районен съд по гр.д.№ 627 от 2014 г.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното определение с посочена от касатора задължителна практика на ВКС: определение № 96 от 10.03.2011 г. по ч.гр.д. № 522 от 2010 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., определение № 585 от 28.11.2011 г. по ч.гр.д.№ 546 от 2011 г. на ВКС, ГК, Първо г.о. и Тълкувателно решение № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, т.4.
Ответницата по частната жалба М. И. Боева- Б. не взема становище по нея.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид становищата на страните, счита следното: Частната касационна жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /ответник по делото/ и в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателят е бил уведомен за обжалваното определение на Ловешкия окръжен съд на 21.01.2016 г., а частната жалба е подадена на 20.01.2016 г./.
Частната жалба е срещу акт на въззивен съд, с който по същество е оставена без уважение частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционен съд, което прегражда по-нататъшното развитие на делото- разпореждане за връщане на въззивна жалба. Поради това, с оглед разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК тази частна жалба може да се допусне до касационно разглеждане само при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, в тези случаи в изложението към жалбата жалбоподателят е длъжен да посочи конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, както и да посочи в противоречие с коя практика на ВКС или други съдилища в страната е решен този въпрос в обжалваното определение или да обоснове защо този въпрос е от значение за точното прилагане на закона или за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Ако не стори това, то е самостоятелно основание за недопускане на касационното обжалване.
В случая, жалбоподателят [фирма] не е посочил конкретен правен въпрос от значение за делото, поради което и само на това основание касационното обжалване на определението на Ловешкия окръжен съд не следва да се допуска.
Независимо от горното, касационното обжалване не следва да се допуска и тъй като не е налице посоченото от касатора специално основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие на обжалваното определение със задължителна съдебна практика:
1. Действително, определение № 96 от 10.03.2011 г. по ч.гр.д. № 522 от 2010 г. на ВКС, ГК, Първо г.о. и определение № 585 от 28.11.2011 г. по ч.гр.д.№ 546 от 2011 г. на ВКС, ГК, Първо г.о. са постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК, но с тях не е допуснато касационно обжалване на въззивни определения. Поради това тези определения нямат характера на задължителна съдебна практика. Освен това, в разглежданите в тези определения казуси не се касае за връщане на жалба поради непредставяне в срок на вносен документ за внесената в срок държавна такса, какъвто е настоящия случай. В първия случай /по ч.гр.д.№ 552 от 2010 г. на ВКС, ГК, Първо г.о./ се касае въобще за невнесена държавна такса по жалба, а във втория случай /по ч.гр.д.№ 546 от 2011 г. на ВКС, ГК, Първо г.о./ се касае за внасяне на държавната такса много след изтичане на дадения от съда срок затова. Следователно по тези две дела въобще не е бил поставян и не е разглеждан единственият относим към настоящото дело процесуален въпрос: следва ли въззивната жалба да се счита редовна, когато документът за внесената в едноседмичния срок държавна такса за въззивно обжалване е представен след неговото изтичане. По този въпрос има задължителна практика на ВКС- определение № 774 от 07.10.2011 г. по ч. т. д. № 176 от 2011 г. на ВКС, ТК, Второ т.о., с което по реда на чл.274, ал.3 ГПК е допуснато касационно обжалване и е отговорено на въпроса. Приетото по този въпрос в обжалваното определение напълно съответства на приетото в горепосоченото определение на ВКС, ТК, Второ т.о., както и на другата незадължителна практика на ВКС- определения по чл.274, ал.2 ГПК.
2. В т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС не е даден отговор на конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за настоящото дело, а е дадено тълкуване на нормата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК относно това какво означава произнасянето на ВКС да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поради това и това ТР не може да обуслови допускането на касационното обжалване на въззивното определение на Ловешкия окръжен съд.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 33 от 08.01.2016 г. на Ловешкия окръжен съд, гражданско отделение, постановено по ч.гр.д.№ 608 от 2015 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.