3
определение по гр.д.№ 2069 от 2016 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 340
София, 02.06.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2069 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Ц. М. срещу решение № 2247 от 18.11.2015 г. по в.гр.д.№ 1513 от 2015 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, VII състав, с което е потвърдено решение № 5258 от 14.07.2014 г. по гр.д.№ 13408 от 2012 г. на Софийския градски съд, I-16 състав за уважаване на предявените от С. Т. В., В. В. Й., Б. В. Леонтиадис и И. Х. Х. срещу С. В. Павлова и М. Ц. М. искове с правно основание чл.42, б.“б“ ЗН за прогласяване нищожност на универсално завещание от 20.07.2008 г. и с правно основание чл.108 ЗС за установяване на собствеността на ищците и осъждане на ответника М. М. да предаде на ищците владението върху следния недвижим имот: апартамент № 3, находящ се в [населено място], [улица], в сграда на Ж. „Локомотив“, на първи /надпартерен/ етаж, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня, клозет и три антрета с обща квадратура 98,30 кв.м., заедно с мазе № 10 с квадратура 8,94 кв.м., таванска стая № 10 с квадратура 15,70 кв.м. и 1/10 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, с площ от 311,50 кв.м., представляващо УПИ III-8 в кв.341 по плана на [населено място], м.“Буката“.
В жалбата се твърди, че решението на Софийския апелативен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие на решението с посочена от касатора задължителна съдебна практика /решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр.д.№ 4744 от 2008 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., решение № 460 от 27.05.2010 г. по гр.д.№ 768 от 2009 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., решение № 589 от 29.06.2010 г. по гр.д.№ 1359 от 2009 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., решение № 1985 от 17.10.2005 г. по гр.д.№ 1075 от 2005 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., ППВС № 1 от 1953 г., ППВС № 7 от 1965 г., ППВС № 1 от 1985 г. и Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС/ по следните правни въпроси:
1. Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди и другите и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни ?
2. Представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила от страна на съда липсата на мотиви във въззивното решение, които да отразяват какво е прието за установено от фактическа страна, въз основа на какви доказателства, както и как съдът прилага към тях конкретните правни норми ?
В писмени отговори от 11.03.2016 г. и от 17.03.2016 г. ответниците по жалбата С. Т. В., И. Х. Х. и В. В. Й. оспорват касационната жалба. Молят същата да не бъде допускана до касационно обжалване и да им се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.
Ответницата по жалбата Б. В. Леонтиадис не взема становище по нея.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по предварителния въпрос за наличие на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за потвърждаване решението на първоинстанционния съд по предявените искове с правно основание чл.42, б.“б“ ЗН и чл.108 ЗС, въззивният съд е приел, че от приетите по делото единична и тройна съдебно-графологически експертизи безспорно било доказано, че завещанието от 20.07.2008 г. на Л. С. М. в полза на ответницата С. В. Павлова не било написано и подписано от наследодателя Л. М.. Поради това завещанието било нищожно на основание чл.42, ал.1, б.“б“ ЗН във връзка с чл.25, ал.1 ЗН, ответницата С. В. Павлова не е могла да придобие правото на собственост на процесния апартамент /бивша собственост на Л. М./ въз основа на това нищожно завещание и съответно не е могла да прехвърли собствеността на апартамента на втория ответник М. Ц. М.. В мотивите на решението си въззивният съд изрично е записал, че като е взел предвид категоричността на вещите лица по назначената тройна съдебно-почеркова експертиза, възприема заключението на тройната експертиза като обективно и компетентно дадено. Въз основа на това заключение и заключението на приетата пред първоинстанционния съд единична експертиза в същия смисъл, съдът е приел за безспорно установено твърдението на ищците за нищожност на завещанието. Изложил е мотиви и защо приема за неоснователно възражението на ответника за липса на активната материално-правна легитимация на ищците- поради непредставянето на доказателства, които да оборят доказателствената сила на представеното по делото удостоверение за наследници, което било официален свидетелстващ документ, удостоверяващ качеството на ищците на наследници по закон на завещателя Л. М.. Съдът се е произнесъл и защо не се налага да се произнася по твърдението на ответника, че въз основа на договора за продажба, обективиран с нотариален акт № 63 от 18.07.2012 г., е установил добросъвестно владение върху процесния имот: тъй като владението като фактическо състояние не е от значение за разрешаването на спора за собственост и тъй като по конкретното дело ответникът не е заявил никакви претенции въз основа на това свое владение- като например право на задържане на имота на основание чл.72, ал.3 ЗС до заплащане на направени в него подобрения или възражение за придобивна давност по чл.79, ал.1 или ал.2 ЗС.
С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение няма основание за допускане на касационното обжалване на това решение по двата поставени от касатора правни въпроси:
1. Първият въпрос /може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди и другите и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни/ не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който би могъл да обуслови допускането на касационното обжалване. Този въпрос е напълно неотносим към настоящото дело, по което съдът не е основал изводите си на избрани от него доказателства, а на всички събрани по делото доказателства, които освен това не са противоречиви- и единичната и тройната съдебно-почеркова експертизи са дали едно и също заключение по основния за делото въпрос: дали завещанието от 20.07.2008 г. е написано и подписано от завещателя.
2. По втория поставен въпрос /представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила от страна на съда липсата на мотиви във въззивното решение, които да отразяват какво е прието за установено от фактическа страна, въз основа на какви доказателства, както и как съдът прилага към тях конкретните правни норми/ обжалваното решение е в съответствие със задължителната практика на ВКС, обективирана в т.1 и т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС и в множество решения по чл.290 ГПК. Според тази задължителна практика при действието на ГПК от 2008 г. въззивният съд е длъжен да се произнесе само по заявените във въззивната жалба основания за неправилност на решението. Посочената от касатора практика на ВС и ВКС /ППВС № 1 от 1953 г., ППВС № 7 от 1965 г., ППВС № 1 от 1985 г. и ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС/ е напълно неотносима към настоящото дело. Тя касае правомощията на въззивния съд по дела, разгледани при действието на ГПК от 1952 г. /отм./, предвиждащ т.нар.пълен въззив, докато настоящото дело е постановено при действието на ГПК от 2008 г., който предвижда т.нар.ограничен въззив, при който съгласно чл.269 ГПК при проверка на правилността на решението въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Предвид на гореизложеното касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответниците по касационната жалба направените от тях разноски за адвокат по делото пред ВКС както следва: 1000 лв. на С. В. и И. Х. и 2000 лв. на В. Й..
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2247 от 18.11.2015 г. по в.гр.д.№ 1513 от 2015 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, VII състав.
ОСЪЖДА М. Ц. М. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, ап.3, чрез адв.А. П., да заплати на С. Т. В. и И. Х. Х. и двете със съдебен адрес: [населено място], [улица], кантора 406, чрез адв.Н. Г. М. на основание чл.78 ГПК сумата 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
ОСЪЖДА М. Ц. М. с горепосочения адрес да заплати на В. В. Й. със съдебен адрес: [населено място], [улица], чрез адв.С. И., на основание чл.78 ГПК сумата 2 000 лв. /две хиляди лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.