О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 417
гр. София, 02.06.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОНКА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2686/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] – [населено място], срещу въззивно решение № 266 от 11.05.2015 г., постановено по в. гр. д. № 358/2015 г. на Пазарджишки окръжен съд. С посоченото решение е потвърдено решение от 13.02.2015 г. по гр. д. № 538/2014 г. на Районен съд – Пещера в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която [община] е осъдена на основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД да заплати на [фирма] сумите 19 464.56 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главница от 78 461.34 лв. по фактура № [ЕГН]/21.09.2011 г., дължима по договор № 239/15.08.2011 г., за периода 04.10.2011 г. – 27.05.2011 г., и сумата 21.67 лв. – обезщетение за забава за периода 28.05.2014 г. – 01.06.2014 г., както и разноски по чл.78, ал.1 ГПК.
В касационната жалба се излагат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна. Касаторът изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че разпоредбата на чл.76, ал.2 ЗЗД е неприложима към погасяването на задължението му за лихви за забава по сключения между страните договор. Поддържа, че вземането за главницата, представляваща възнаграждение за извършени строително – монтажни работи по договора, е станало изискуемо след получаване на отправената от ищеца – възложител покана и че същото е погасено чрез плащане в определения с поканата срок за доброволно изпълнение. Позовава се и на неправилно определяне на периода, за който е присъдено обезщетението по чл.86, ал.1 ЗЗД.
С касационната жалба е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, чието съдържание представлява копие на жалбата, допълнено с бланкетно посочване на съдебна практика – решение № 158/07.11.2013 г. по т. д. № 1128/2012 г. на ВКС, І т. о., решение № 217/08.10.2013 г. по т. д. № 1290/2013 г. на ВКС, ІІІ г. о., и решение № 634/03.06.2005 г. по гр. д. № 965/2004 г. на ВКС, и с твърдение, че „настоящият казус е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд относно правилното и точно прилагане на материалния закон, както и пълното изследване и изясняване на представения доказателствен материал”.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], е депозирал писмен отговор от 22.07.2015 г., в който са изложени съображения за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване поради ненадлежно обосноваване на основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК и за неоснователност на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, Пазарджишки окръжен съд е приел, че за ответника [община], в качеството на възложител по сключен с ответника [фирма] договор № ДОГ-239/15.08.2011 г., е възникнало задължение за заплащане на сумата 78 461.34 лв., представляваща дължимо възнаграждение за извършени от ищеца СМР по договора. Поради неплащане на дължимото възнаграждение в срока, уговорен в чл.2.8 от договора – до 10 календарни дни от подписването на двустранен акт обр.19 и издаване на фактура от изпълнителя, ответникът изпаднал в забава от момента на изтичане на срока – 21.09.2011 г., и считано от този момент за него възникнало и задължение да заплати на ищеца – изпълнител обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху възнаграждението. Въззивният съд е съобразил установения по делото факт, че след изпадането в забава ответникът е извършвал частични плащания в полза на ищеца, и е приел, че чрез тези плащания е погасявано задължението за възнаграждение, а не акцесорното задължение по чл.86, ал.1 ЗЗД, както е поддържал ответникът, позовавайки се на чл.76, ал.2 ЗЗД. Съдът е изложил съображения, че обезщетението за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД не представлява лихва по смисъла на чл.76, ал.2 ЗЗД и за него не намира приложение поредността за погасяване по чл.76, ал.2 ЗЗД, респ. че когато се дължи наред с друго еднородно задължение, задължението по чл.86, ал.1 ЗЗД се погасява в поредността, определена от чл.76, ал.1 ЗЗД.
По допускане на касационното обжалване :
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, по отношение на който са осъществени някои от допълнителните изисквания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Посочването на значимия за делото правен въпрос е задължение на касатора, който следва да го формулира ясно и точно в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Въпросите, които са от значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждането и преценката на доказателствата от въззивния съд, нямат характер на правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне.
Касаторът е изпълнил формално задължението си за представяне на изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, но не е посочил правния въпрос, чието разрешаване е обусловило уважаването на предявения по делото осъдителен иск. В изложението е възпроизведено съдържанието на касационната жалба, като по този начин приложното поле на касационното обжалване е обосновано изцяло с поддържаните в жалбата основания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение. Основанията по чл.281, т.3 ГПК не са тъждествени със специфичните за достъпа до касация основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК и се преценяват само в случай, че се допусне касационно обжалване, не и в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК. Поради това, че изложението се припокрива с касационната жалба, значимият за изхода на делото правен въпрос не може да бъде уточнен от състава на Върховния касационен съд, а следва да бъде изведен и формулиран служебно, което е недопустимо съгласно указанията в т.1 от цитираното тълкувателно решение.
Непосочването на правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и освобождава касационната инстанция от задължение да обсъжда специфичните за основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК допълнителни изисквания. В случая тези изисквания не са надлежно въведени и обосновани, доколкото е посочена задължителна и казуална практика на ВКС, без да се излагат аргументи с какво въззивното решение влиза в противоречие с нея, а основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е отъждествено с неправилно прилагане на закона. Във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва да се отбележи, че по въпроса дали уредената в чл.76, ал.2 ЗЗД поредност за погасяване на парични задължения се прилага по отношение на задължението по чл.86, ал.1 ЗЗД съществува задължителна съдебна практика – решение № 111/27.10.2009 г. по т. д. № 296/2009 г. на ВКС, І т. о. Задължителната практика е в смисъл, че за поредността при погасяване на главница и на начислена върху нея законна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД, когато длъжникът не е заявил кое задължение погасява с извършеното частично плащане, приложение намира разпоредбата на чл.76, ал.1 ЗЗД; Установената в чл.76, ал.2 ЗЗД поредност на погасяване на задълженията не се прилага при задължение за заплащане на главница и на законна лихва върху същата от датата на забавата. В същия смисъл се е произнесъл и въззивният съд, поради което няма основание въззивното решение да се допуска до касационен контрол.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Пазарджишки окръжен съд въззивно решение по т. д. № 358/2015 г.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 266 от 11.05.2015 г., постановено по в. гр. д. № 358/2015 г. на Пазарджишки окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :