1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260
гр.София, 03.06.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
първи юни две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 1991/ 2016 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 и ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение на Софийски апелативен съд № 3404 от 30.11.2015 г. по ч.гр.д.№ 4610/ 2015 г. С него е оставена без разглеждане жалбата на [фирма] срещу определение на Софийски градски съд от 26.01.2015 г. по гр.д.№ 887/ 2015 г. в частта му, в която не е приет за разглеждане предявения от същото лице насрещен иск срещу С. у. „С. К. О.”. Освен това с обжалвания въззивен акт е потвърдено определението на Софийски градски съд от 26.01.2015 г. по гр.д.№ 887/ 2015 г. в частта му, в която е прекратено производството по предявения от [фирма] срещу „С. у. „С. К. О.” инцидентен установителен иск.
Жалбоподателят поддържа, че в частта за прекратяването на производството въззивното определение е неправилно, тъй като за него съществува правен интерес от установяване на съществуването на наемно правоотношение между С. у. „С. К. О.” и трето лице, доколкото от това установяване той може да черпи възражения по първоначално предявения срещу него иск. Неправилен, според него, е и отказът да се приеме за съвместно разглеждане в производството насрещния му иск, тъй като той е във връзка с първоначално предявения. Счита определението на въззивния съд за незаконосъобразно и моли за отмяната му, а като основание за допускането му до касационен контрол повдига процесуалноправния въпрос съществува ли правен интерес за ответник по предявен осъдителен иск за връщане на нает имот да установи, че имотът се държи от трето лице и материалноправния въпрос държането на недвижимия имот съществен елемент ли е от съдържанието на наемното правоотношение. Поддържа, че по въпросите има противоречива практика, както и че в обжалваното определение те са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ответната по частната жалба страна С. у. „С. К. О.” я оспорва като поддържа, че определението, с което не се приема за разглеждане предявен насрещен иск, не е обжалваемо и правилно въззивният съд оставил без разглеждане подадената срещу такова определение жалба. Относно прекратяването на производството по предявения инцидентен установителен иск излага доводи по същество, като счита за правилен извода за недопустимостта му, без да взема становище по наличието на основания за допускане на касационен контрол.
Съдът намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна.
Производството по гр.д.№ 887/ 2015 г. на Софийски градски съд е образувано по искова молба, подадена от С. у. „С. К. О.” против [фирма], с която е предявен иск за реално изпълнение на задължението на наемател да върне наета вещ след прекратяване на наемния договор. С отговора на исковата молба ответникът по този иск (сега частен жалбоподател) е предявил насрещен иск за връщане на дължими по договора суми, както и инцидентен установителен иск за наличие на наемно правоотношение за същия имот между С. у. „С. К. О.” и [фирма]. Установяването е искано във връзка с възражението на [фирма], че не упражнява фактическата власт върху имота. С определение от 26.01.2015 г. Софийски градски съд не е приел за разглеждане предявения насрещен иск и постановил исковата молба да се изпрати на районния съд, на който този иск е родово подсъден. Със същото определение съдът прекратил производството по предявения инцидентен установителен иск по съображения, че за [фирма] не е налице правен интерес от установяването на правоотношение между трети лица. По частна жалба на [фирма] срещу това определение, с обжалваният в настоящето производство акт, Софийски апелативен съд потвърдил прекратяването на производството по инцидентния установителен иск, като се солидаризирал със становището на първата инстанция, че ответник по иск за връщане на нает имот няма правен интерес да установи съществуването на наемно правоотношение с обект същия имот между наемодателя му и трето лице. Частната жалба срещу отказа да се приеме насрещния иск е оставена без разглеждане с обжалваното определение по съображения, че в тази част първоинстанционният съдебен акт не подлежи на инстанционен контрол.
Въззивното определение се подчинява на различен режим на обжалване в двете си части. В частта, в която частната жалба на [фирма] е оставена без разглеждане, определението на Софийски апелативен съд подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на общо основание, съгласно чл.274 ал.1 изр.1 пр.1 ГПК. В тази част определението е законосъобразно, тъй като съответства на установената от Върховния касационен съд задължителна съдебна практика. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г, ОСГТК, т.7в/, с предявяването на насрещен иск във висящо исково производство се извършва последващо обективно съединяване на искове, чиято допустимост се преценява от първоинстанционния съд. При неприемане за съвместно разглеждане на насрещния иск не се стига до връщане на насрещната искова молба, а съдът следва да постанови отделянето му на основание чл.211 ал.2 изр.2 ГПК, в който случай определението не подлежи на обжалване, тъй като не е преграждащо по смисъла на чл.274 ал.1 т.1 ГПК. По настоящето производство първоинстанционният съд изрично е постановил изпращане на насрещната искова молба за разглеждане от компетентния съд, а не е прекратил производството по нея, поради което актът му не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. Въззивното определение, с което жалбата срещу такъв акт е оставена без разглеждане, е правилно и следва да бъде потвърдено.
В частта, в която жалбата на [фирма] е оставена без уважение, определението на Софийски апелативен съд подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.274 ал.3 ГПК – доколкото са налице предвидените в чл.280 ал.1 ГПК основания за допускане на касационния контрол по повдигнатите от касатора правни въпроси. В случая тези предпоставки не са налице, тъй като материалноправният въпрос не е обуславящ, а процесуалноправният въпрос не е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, нито се разрешава противоречиво от съдилищата. Представените от касатора съдебни актове не разрешават въпроса има ли интерес ответникът по иск за връщане на нает имот да установи наличието на договор за наем за същия имот между наемодателя му и трето лице. Те са постановени по въпроси какви възражения може да прави ответникът по такъв иск, но не и дали има интерес да предяви претенция за установяване на съществуването на правоотношение, по което не твърди да е страна. Напротив, според установената практика, такъв интерес не съществува, защото договорът създава правна обвързаност между договарящите, а трети лица могат да се ползват от него само при изрично предвидени в закона случаи. В отхвърлящата частната жалба част въззивното определение е съобразено с тази практика.
Що се касае до материалноправния въпрос, той не е обуславящ, защото въззивният съд не се е произнасял по съдържанието на наемното правоотношение. Той е разгледал само предпоставките за допустимостта на предявения инцидентен установителен иск и е счел, че една от тях (правният интерес) не е налице. С материалното право, включително с въпроса за съществените елементи на наемното правоотношение и държането на вещта като такъв елемент, съдът не се е занимал. Този въпрос би стоял само при пристъпване към разглеждане на спора по същество, а до такова не се достига, ако не е налице някоя от процесуалните предпоставки за съществуването на правото на иск.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Софийски апелативен съд № 3404 от 30.11.2015 г. по ч.гр.д.№ 4610/ 2015 г. в частта, в която е оставена без разглеждане частната жалба на [фирма], [населено място], срещу определение на Софийски градски съд от 26.01.2015 г. по гр.д.№ 887/ 2015 г. в частта му, в която не е приет за разглеждане предявения насрещен иск срещу „С. у. „С. К. О.”.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Софийски апелативен съд № 3404 от 30.11.2015 г. по ч.гр.д.№ 4610/ 2015 г. в частта, в която е потвърдено определение на Софийски градски съд от 26.01.2015 г. по гр.д.№ 887/ 2015 г. в частта му, в която е прекратено производството по предявения от [фирма] срещу „С. у. „С. К. О.” инцидентен установителен иск.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: