1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 505
гр.София, 06.06.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
първи юни две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 2081/ 2016 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. В. С. и М. И. С. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Русенски окръжен съд № 514 от 18.11.2015 г. по гр.д.№ 795/ 2015 г., с което е потвърдено решение на Русенски районен съд по гр.д.№ 105/ 2015 г. и по този начин е отхвърлен предявеният от жалбоподателите против Б. Т. Н. иск за трансформиране на поетото с договор за прехвърляне на недвижим имот, сключен с нотариален акт № ***, т.* рег.№ ****, н.д.№ 906/ 2014 г., съставен на 02.09.2014 г. от нотариус рег.№ ***, задължение за издръжка и гледане в парично задължение.
Жалбоподателите повдигат в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК процесуалноправните въпроси (уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС) за задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи във въззивната жалба и да се произнесе в рамките на очертания с нея правен спор; за правомощията на съда да отхвърли иска въз основа на обстоятелства, които не са посочени от ответника, както и материалноправния въпрос за предпоставките, при които кредиторът по договорно правоотношение изпада в забава. Касаторите поддържат, че в обжалваното решение тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ответната страна Б. Н. оспорва жалбата с доводи по същество, а по допускане на обжалването не излага конкретни съображения като заявява, че в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторите не са формулирали конкретни правни въпроси.
Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Неоснователно ищецът поддържа, че касаторите не са формулирали, конкретни правни въпроси по чл.280 ал.1 ГПК във връзка с правните разрешения на въззивния съд. Такива въпроси в изложението по чл.284 ал.3 т.1 са изрично посочени, като съгласно цитираното Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция е в правомощията си да ги уточни и прецизира. Преценката дали въпросите са обуславящи се прави именно в производството по чл.288 ГПК и от това зависи налице ли са основания за допускане на касационното обжалване.
За да отхвърли предявения иск, въззивният съд е приел за установено чрез препращане към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл.272 ГПК и чрез излагане на собствени съображения, че ищецът Н. и ответницата С. са дядо и внучка. С нотариален акт от 02.09.2014 г. ищецът прехвърлил на ответницата (по време на брака й с ответника М. С.) недвижим имот срещу поето задължение за издръжка и гледане, като приемателят се съгласил да осигури на прехвърлителя спокоен и нормален живот, какъвто е водил до момента на сключване на договора. Непосредствено след оформянето на сделката ищците с малолетното си дете отишли да живеят в прехвърления имот заедно с отчуждителя, но само след месец ответникът ги помолил да напуснат. Поведението му било мотивирано от това, че приобретателката и съпруга й изразявали с поведението си незачитане на кредитора (без да вземат становището му изхвърлили старите електроуреди и дрехи) и не му осигурявали добри и топли обноски. Подмяната на старите мебели и уреди с нови не била мотивирана от грижа за кредитора по договора (неговото положение след тази подмяна не се подобрило, а се влошило), а била извършена само с оглед интересите на ищците. Това съставлява неизпълнение на договорно поетото задължение за осигуряване на спокоен и нормален живот, поради което отказът на ответника да приема предоставяната от ищците издръжка и гледане не е необоснован. Щом този отказ се дължи на поведението на приобретателката по договора и съпруга й, то неоказаното съдействие от кредитора не го поставя в забава, съответно неоснователна е претенцията за трансформиране на задължението на приобретателите от натурално в парично.
При тези мотиви на въззивния съд, поставеният от жалбоподателите материалноправен въпрос обуславя обжалваното решение, но не е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Касаторите се позовават на решение по гр.д.№ 1313/ 2009 г. ІV г.о. в подкрепа на тезата си, че кредиторът е изпаднал в забава, тъй като не им е оказал необходимото съдействие за да го гледат и издържат. Тълкуването в решението на ВКС обаче изрично набляга на обстоятелството, че за да изпадне в забава кредиторът по задължението за гледане и издръжка, отказът му да даде съдействие за изпълнението трябва да е неоснователен. При основателен отказ (т.е., когато е мотивиран от поведението на приобретателя), забава на кредитора няма. Въззивното решение дава същия отговор по поставения материалноправен въпрос, така че то не противоречи, а съответства на практиката на ВКС.
Процесуалноправният въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи във въззивната жалба и да се произнесе в рамките на очертания с нея правен спор не е обуславящ. Въззивният съд не е постановил в акта си, че за него не съществува такова задължение, нито фактически се е отклонил от изпълнението му. Доводите на касаторите (тогава въззивници) за обстоятелствата, при които кредиторът по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, изпада в забава, са обсъдени и е прието, че в случая не са на налице. Дали фактическите изводи на въззивния съд са правилни, в производството по чл.288 ГПК не може да се проверява. В това производство касационната инстанция контролира само правните разрешения на въззивния съд (но при установените от него факти) и само доколко тези разрешения са в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, или по тях има противоречива съдебна практика, или са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
По аналогични съображения необуславящ е и процесуалноправният въпрос за правомощията на съда да отхвърли иска въз основа на обстоятелства, които не са посочени от ответника. По този въпрос въззивната инстанция не се е произнесла, тъй като искът е отхвърлен не защото ответникът е направил основателни фактически възражения срещу ищцовите твърдения, а защото ищците не са доказали наличието на предпоставките, при които претендират техният кредитор да е изпаднал в забава.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Русенски окръжен съд № 514 от 18.11.2015 г. по гр.д.№ 795/ 2015 г.
ОСЪЖДА Б. В. С., Е. [ЕГН], [населено място], [улица] и М. И. С., Е. [ЕГН], [населено място], [улица] на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата, да заплатят на адвокат М. П. Р., [населено място], 672,90 лв (шестстотин седемдесет и два лева, деветдесет стотинки) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: