О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.427
гр. София,08.06.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на деветнадесети април, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2673 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. М. М. срещу решение №215 от 04.05.2015 г. по гр.д.№113/2015 г. на ОС Смолян, допълнено с решение №381 от 13.07.2015 г. по гр.д.№113/2015 г. на ОС Смолян и поправено с решение №382 от 14.07.2015 г. по гр.д.№113/2015 г. на ОС Смолян. С обжалваното решение е отменено решение №601 от 11.12.2014 г. по гр.д.№460/2014 г. на РС Смолян, вместо което е признато за установено на основание чл.422 от ГПК, че в полза на [фирма] съществува вземане към Б. М. М. за сумата от 23 200 лв. по запис на заповед от 29.08.2012 г. с падеж 28.09.2012 г., ведно със законната лихва от 03.12.2013 г. до окончателното изплащане, за която сума са издадени заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист в производството по ч.гр.д.№1294/2013 г. на РС Смолян.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа, че решението е постановено в противоречие с ТР №4/2014 по т.д.№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с решение №127 от 12.07.2013 г. по т.д.№274/2012 г. на ВКС, ТК и решение №221 от 26.05.2008 г. по т.д.№893/2007 г. на ВКС, ТК.
Ответникът по касация [фирма] заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е счел, че при липса на релативни възражения от страна на ответника издател на процесния запис на заповед, респективно при непосочване на конкретни факти и възражения срещу ценната книга, ищецът поемател не е длъжен да ангажира доказателства относно фактите, от които произтича вземането, още повече че ищецът не е и твърдял съществуване на каузално правоотношение между него и издателя на записа на заповед. Приел е, че в случая ответникът е направил единствено общо оспорване на вземането, което при редовен запис на заповед, какъвто е и процесният, не представлява възражение на длъжника срещу съществуване на вземането.
Настоящият състав намира, че решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
В случая в изложението на основанията за допускане на касационнно обжалване не е формулиран материално или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на въззивния съд /съдържащите се в изложението съображения за противоречие на решението със задължителна и незадължителна практика на ВКС и съображенията за неправилност на изводите на въззивния съд, изцяло възпроизвеждащи доводите, свързани с правилността на решението, не съставляват конкретен въпрос на материалното и/или процесуалното право/. В този смисъл и тъй като съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без касаторът да е посочил общото основание за селектиране на касационните жалби – правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, а от друга страна ВКС не е длъжен и не може да извежда този въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства, настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед изхода на спора, касаторът дължи на ответника по касация сумата от 1500 лв., направени разноски за адвокатско възнаграждение
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №215 от 04.05.2015 г. по гр.д.№113/2015 г. на ОС Смолян, допълнено с решение №381 от 13.07.2015 г. по гр.д.№113/2015 г. на ОС Смолян и поправено с решение №382 от 14.07.2015 г. по гр.д.№113/2015 г. на ОС Смолян.
ОСЪЖДА Б. М. М. [ЕГН] да заплати на [фирма][ЕИК], сумата от 1 500 лв., разноски.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.