О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 432
София, 08.06.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 31.05.2016 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 2986 /15 година
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ЗД [фирма], гр.София против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 962 от 12. 05. 2015 г., по в.т.д.№ 192/2015 г., в частта, с която е уважен предявения от Николай И. П. срещу касатора, като ответник, пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ/ отм./ за разликата над 5 000 лева до размера на присъдената сума общо от 60 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътно- транспортно произшествие настъпило на 21. 10. 2011 г., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на непозволеното увреждане до окончателното и изплащане и деловодни разноски, съразмерно уважената част на иска в общ размер за двете инстанции от 3047.26 лв.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, в частта му предмет на подадената касационна жалба, поради необоснованост и допуснато нарушение на закона – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В инкорпорирано в съдържанието на касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на делото въпрос на материалното право, свързан с критерия за определяне на „справедливо” по см. на чл. 52 ЗЗД обезщетение за причинени на пострадалия при пътно-транспортно произшествие неимуществени вреди.
Позовавайки се на задължителната практика на касационната инстанция по приложението на чл.52 ЗЗД, обективирана в ППВС № 4/68 г. и ППВС № 7/77 г., както и в постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК решения на отделни състави на ВКС: № 93/23.06.2011г., по гр.д.№ 43/ 2010 г. на ІІ т.о., № 582/06.07.2010 г., по т.д.№ 802/2009 г., № 88/ 09. 07. 2012г., по т.д.№ 1015/2011 г., № 129/29.11.2012 г. на ІІ т.о., по т.д.№ 346/2011 г. на ІІ т.о., касаторът твърди несъответствие със същата на даденото от въззивния съд разрешение на поставения правен въпрос.
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразил по допускане на касационното обжалване, поради отсъствие на поддържания селективен критерий. Алтернативно е изразено и несъгласие с на въведените касационни основания, поради тяхната неоснователност.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за достъп до касация.
За да постанови обжалваното решение, в частта , с която е уважен предявения от Николай И. П. срещу касатора пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ/отм./ за присъждане на обезщетение за понесени от него неимуществени вреди, в резултат на пътно-транспортно произшествие от 21.10.2011 г. в размер на сумата 60 000 лева, въззивният съд е приел за доказани да са осъществени предпоставките на закона за ангажиране пряката отговорност на застрахователя на делинквента –Б. Г., по имуществена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. При обосноваване на изградения правен извод за наличие на елементите от фактическия състав на чл.226, ал.1 КЗ/ отм./ решаващият състав на Софийски апелативен съд е съобразил разпоредената от чл.300 ГПК задължителна за гражданския съд сила на влязлото в сила решение по НАХД № 15267/2012 г., с което на виновния за настъпилото пътно-транспортно произшествие водач на увреждащия л.а.„ ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ” с ДК [рег.номер на МПС] Б. Г., е наложено административно наказания по чл.78А НК за причинени от него, в това му качество, средни телесни повреди на повече от едно лице, между които и на ищеца.
С оглед събрания по делото доказателствен материал, вкл. заключенията на изслушаните автотехническа и съдебно- медицинска експертизи, който е подложила на самостоятелна и обстойна преценка поотделно и в неговата съвкупност, въззивната инстанция е счела сумата от 60 000 лева за справедлив по см. на чл.52 ЗЗД паричен еквивалент на понесените от ищеца физически болки и морални страдания и до този размер е уважила и предявената искова претенция, като основателна. При определяне конкретния размер на обезщетението за обезвреда решаващият състав на Софийски апелативен съд е взел предвид конкретните травматични увреждания на ищеца – разкъсно- контузна рана на главата, охлузвания, кръвонасядания, контузия на главата с изпадане в пълно безсъзнание, счупване на тазовите кости в лумбо-сакралната част, многофрагментно счупване на дясната лонна кост на таза, последните три от които, сами по себе си са телесни повреди от категорията на средните, продължителността на периода на лечение и възстановяване от тях, вкл. извършената операция за наместване счупените кости на таза и стабилизиране чрез външен фиксатор за срок от 45 дни, както и съпровождащите тези травми физически болки и битов дискомфорт за срок от 4 м., със силен интензитет през първите два, предизвиканата от тях 30% загуба на работоспособността за срок от 3 год., останалата остатъчна деформация на дясната срамна кост, трайната деформация на тазовия пръстен, появилата се леко накуцваща походка на дясно – които видими физически дефекти, придобити на една такава млада възраст, на каквато е ищецът ноторно са му създали и създават негативни психически и емоционални преживявания на последния.
Съобразени решаващите мотиви в обжалваното решение позволяват да се приеме, че с формулирания от касатора материалноправен въпрос, като включен в предмета на делото и обусловил правната воля на решаващия съд, а чрез нея и постановения краен правен резултат по делото е обоснована общата главна предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Неоснователно по отношение на същия е поддържаното селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Произнасянето на съда по размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД всякога е обусловен от преценката на фактическия и доказателствен материал по конкретното дело относим към обема на понесените от пострадалия болки и страдания, а правилността на същата може да се разглежда само по реда на чл.290 и сл. ГПК. В този см. размера на обезщетението за неимуществени вреди, който съдът присъжда на увреденото лице винаги е определим въз основа на конкретни обстоятелства, които са различни за всяко дело и при съобразяване на задължителните за съдилищата указания за критериите, които следва да бъдат взети предвид при прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, дадени с в ППВС № 4/68 г. и с цитираните решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК, с които Софийски апелативен съд изцяло се е съобразил.
За пълнота на изложеното следва единствено да се посочи, че различният размер присъдени обезщетения в цитираната от касатора съдебна практика, дори и да се възприеме тезата му за идентичност на съответното травматично увреждане с разгледаните в последната, е обусловен не само от вида им, а от техния брой, възраст и пр. обективни критерии, неизчерпателно посочени в ППВС № 4/68 г., които отделните съдилища са взели предвид при тяхното стойностно определяне. Що се касае до икономическата конюнктура в РБългария, несъмнено детерминираща по своеобразен начин, с оглед паричния еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди и общественото разбиране за справедливост на съответния етап от развитие на обществото, то индиция за същата са не само икономическите процеси в страната към релевантния за спора момент, визирани от касатора, но и нормативно определените лимити на застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, които последни , макар да нямат самостоятелно значение за приложението на чл.52 ЗЗД, според приетото в служебно известното на настоящия съдебен състав решение № 95 от 24.10.2012 г., по т.д.№ 916/2011г. на І т.о., са един от определящите я ориентири, който следва да бъде съобразен и така е процедирал и въззивният съд.
С оглед изхода на делото в касационната инстанция на адв. Й. Д. – САК, представляващ ответника по касационната жалба при условията на чл.38, т.2 ЗА следва, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, да се присъди своевременно претендираното от същия адвокатско възнаграждение за изготвения отговор на касационната жалба, възлизащо на сумата 500 лева , съгласно чл. 9, ал.3 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС,.
Мотивиран от изложеното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 962 от 12. 05. 2015 г., постановено по в.т.д.№ 192/2015 г., по описа на с.с.
ОСЪЖДА ЗД [фирма], [населено място] да заплати на адв.Й. Д. – САК сумата 500 лв./ петстотин лева /,адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: