Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
2166_16_opr_288_14(4)zspzz_admissibilite
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 354
София, 09.06. 2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 2166 /2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Мевлида К. Т. и С. К. С. срещу въззивно решение от 15.02.2016 г. по гр.д. № 66 /2015 г. по описа на Добричкия окръжен съд, г.о., с което е обезсилено първоинстанционно решение и е прекратено производството по делото по предявените от жалбоподателите срещу Седат Х. С. и С. Х. Х. искове с правно основание чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ за нива от 12.501 дка и лозе от 0.5 дка в землището на [населено място], възстановени с решение на ПК –Т. на наследодателя на ответниците Х. К. С., починал 1955 г., към момента на образуване на ТКЗС са били собственост на общия наследодател на страните К. К. С., починал 1952 г.
Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излагат основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна в писмен отговор на касационната жалба оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за собственост, за което след изменението на чл.280,ал.2 ГПК с ДВ, бр. 50 от 2015 г. не съществува ограничение за касационно обжалване и по обусловен от първия иск негаторен иск.
Въззивният съд е приел от правна страна следното:
Няма спор че за възстановяване в полза на всички наследници на общия наследодател К. К. С. на притежавани от него в землището на [населено място] преди колективизацията земеделски земи заявление или иск по чл.11,ал.1 и 2 от ЗСПЗЗ не са подавани. Поради това възражението на ответниците за недопустимост на иска, основано на ТР № 1 /1997 г. на ОСГК на ВКС, е основателно. Този извод е последователно обоснован
С оглед изложеното въззивният съд счита, че спорният въпрос за допустимостта на предявения иск следва да се разреши в съответствие на постановките на тълкувателното решение. Искът следва да се приеме за недопустим и производството по него следва да се прекрати след обезсилване на първоинстанционното решение.
Жалбоподателят извежда процесуалноправния въпрос, уточнен по реда на т.1 ТР № 1 /2010 г. на ОСГТК на ВКС: дали искът по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ е допустим, ако ищецът не е направил искане за възстановяване на правото на собственост върху процесните земеделски земи в сроковете по чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ, за който твърди, че е разрешен в противоречие с решение № 790 /20.07.2011 г., № 35/21.03.2011 г., № 6 / 29.06.2011 г., № 212 / 30.06.2011 г. и посочени определения на ВКС.
Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд въпросът е обуславящ
Действително той е разрешен в противоречие с едно от посочените решения – № 790 /20.07.2011 г. по гр.д. № 1114 /2009 г. по описа на ВКС, І г.о., постановено на основание чл.290 ГПК, с което при тълкуване на приетото с ТР № 1 /1997 г. на ОСГК на ВКС е прието, че допустимостта на иска по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ не е в зависимост от това дали ищецът е подал заявление по чл.11,ал.1 или е предявил иск по чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ за възстановяване на земеделската земя. Достатъчно условие за нея е било образувано административно производство по чл.14,ал.1-3 ЗСПЗЗ, макар и по заявление от друго лице. Това е така, тъй като правото на възстановяване е относимо към всеки имот, а не към лицето, което го претендира (ТР 2 /1996 г. на ОСГК на ВС). законът изрично предвижда възможност при искане на заинтересуваните лица ОСЗ да промени лицата, в чиято полза е издадено решението и.
Въпросът не е разрешен в противоречие, а в съответствие с други от посочените решения : № 35 /21.03.2011 г., по гр.д. № 1052 /2010 г. по описа на ВКС, ІІ г.о., и № 212 /30.06.2011 г. по гр.д. № 190 /2011 г. по описа на ВКС, ІІ г.о., постановени на основание чл.290 ГПК.
Въпросът не е разрешен в противоречие с решение № 6 /29.06.2011 г., по гр.д. 0 1130 /2009 г. по описа на ВКС, І г.о., постановено на основание чл.290 ГПК с което е разгледана различна хипотеза : молителят не е подал заявление, но е сънаследник с лицата, които са подали заявление за възстановяване на земеделските земи в полза на общия наследодател
Съгласно приетото с ТР 1 /2010 г. на ОСГТК на ВКС определенията не представляват съдебна практика по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
От изложеното е видно, че по обуславящия въпрос са постановени противоречиви решения в производства по чл.290 ГПК.
Но противоречивите разрешения са преодолени с постановяването на ТР 4 /2014 от 14.03.2016 г., с т. 3А на което е прието следното разрешение на обуславящия въпрос: Недопустим е установителен иск с правна квалификация чл.14,ал.4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, ако в полза на ищеца не е било подадено заявление в срока по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ или не е бил предявен иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ до 12.05.2007 г.
С това разрешение противоречивата практика е уеднаквена, а разрешението в обжалваното решение му съответства, поради което не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед изхода от това производство искането на жалбоподателите за присъждане на разноски е неоснователно. Насрещните страни не претендират разноски и не са представили списък на разноски и доказателства за извършването на разноски, поради което и на тях разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 15.02.2016 г. по гр.д. № 66 /2015 г. по описа на Добричкия окръжен съд, г.о. по касационна жалба на Мевлида К. Т. и С. К. С..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.