Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
2234_16_opr_chj_274(3)gpc@587(3)gpc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 160
София, 10.06. 2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 2234 /2016 г.:
Производство по чл.274,ал.3,т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. Й. В. и Т. М. К. срещу определение № 412 от 27.04.2016 г. по в. ч. гр. д. № 154 /2016 г. по описа на Смолянския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено постановление от 24.03.2016 г. на нотариус М. Д. – № 184 с район на действие този на Златоградския районен съд, с което е отказано издаването на нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка по силата на давностно владение в полза на жалбоподателите за поземлен недвижим имот № 445, кв.33, с обща площ 30 кв.м. по плана на [населено място] река, при посочени съседи, между които от юг – стена каменна зидария и представляваща част от речно корито.
С обжалваното определение е дадено разрешение по същество на охранително производство, каквото е нотариалното, поради което то подлежи на обжалване при условията на чл.274,ал.3 ГПК – когато са налице предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК.
По доводите на жалбоподателите окръжният съд е приел следното:
С оглед разпоредбите на чл.586,ал.1 и чл.587,ал.2 вр. ал.1 ГПК проверката от страна на нотариуса на правото на собственост е негово задължение, нотариусът не е регистратор, той преценява дали е налице право на собственост в лицето на молителя. Предвид забраната на чл.7,ал.1 ЗОбС при искане за издаване на нотариален акт по чл.587,ал.2 ГПК нотариусът изисква общинската администрация да удостовери, че имотът не е общинска собственост, разпоредбата е императивна и спазването и е задължение за нотариуса. В случая вписването в удостоверението на общинската администрация на [населено място], че част от имота попада в речно корито и е публична собственост, удостоверява за нотариуса, че издаването на искания нотариален акт би било в нарушение на разпоредбата на чл.7,ал.1 ЗОбС. Освен това посоченото удостоверява, че [община] има претенции за собственост на част от имота, за който молителите искат издаване на констативен нотариален акт. При това оспорване на правото на собственост нотариусът не би могъл да издаде нотариален акт. Нотариален акт по чл.587,ал.2 ГПК се издава при липсата на каквото и да е и от когото и да е оспорване на правото на собственост на молителя. Не напразно и на свидетелите, които се разпитват при извършване на обстоятелствена проверка, изрично се задава въпросът дали някой оспорва правото на собственост на молителя. Изводът е, че след като нотариусът е установил, че правото на собственост на молителите се оспорва, законосъобразно е постановил отказ за издаване на нотариален акт по чл.587,ал.2 ГПК.
Жалбоподателите извеждат следните процесуалноправни въпроси, за които твърдят, че имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК:
1. може ли да бъде издаден нотариален акт за правото на собственост върху поземлен имот по давностно владение, ако в удостоверението за регулационно положение се посочва, че част от имота попада в речно корито (и е публична общинска собственост).
Въпросът е обуславящ и е разрешен от въззивния съд чрез приложение на правилото на разпоредбата на чл.7,ал.1 ЗОбС, която установява забрана за придобиване по давност на имотите – публична общинска собственост. Разпоредбата на чл.7,ал.1 ЗОС (както и тази на чл.7,ал.1 ЗДС и чл.86 ЗС) е ясна и е тълкувана еднозначно в съдебната практика като императивна забрана. Разпоредбата не е непълна, неясна, нито противоречива). Към това следва да се добави и че жалбоподателите не са обосновали изменения в законодателството и обществените условия, които да налагат изменение в тълкуването и, поради което основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК не е осъществено
.2. Може ли нотариусът да постанови отказ да издаде нотариален акт по обстоятелствена проверка преди да е разпитал свидетелите.
Въпросът е твърде общ и не е обуславящ,. доколкото въззивния съд е приел, че основанието на нотариуса за постановяване на отказ е законосъобразният (правилен и обоснован) извод за наличието на императивна забрана за придобиване на имота по давност, предвидена в чл.7,ал.1 ЗОбС.
При такъв извод е без значение дали молителите са владели имота или не, тъй като и в двата случая не биха могли да го придобият по давност. Или: тъй като владение не би могло да доведе до придобиване по давност на имот, който е публична общинска собственост, то е обстоятелство без значение за молбата по чл.587,ал.2 ГПК. (ирелевантно обстоятелство е).. А за ирелевантни обстоятелства не следва да се събират доказателства, в този смисъл е установената практика.
Следователно, дори да се приеме, че жалбоподателите са извели обуславящ въпрос, то той е разрешен в съответствие с установената практика.
Поради изложеното не са налице основания за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед изхода от това производство частните жалбоподатели нямат право на разноски и такива не следва да им бъдат присъждани.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 412 от 27.04.2016 г. по в. ч. гр. д. № 154 /2016 г. по описа на Смолянския окръжен съд, г.о.
Определението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.