Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.4
2271_16_opr_288_349(2)gpc_tr1_4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 362
София, 14.06.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 2271 /2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Б. А. срещу въззивно решение от 15.01.2016 г. по гр.д. № 1061 /2015 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, г.о., по извършване на съдебна делба, в частта, с която първоинстанционно решение е отменено в частта, с която допуснат до делба недвижим имот е изнесен на публична продан и вместо това е постановено друго, с което имотът: двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 64 кв.м., построена въз основа на учредено право на строеж върху дворна място, общинска собственост, е поставен в дял на съделителя П. Б. А., като той е осъден да заплати на жалбоподателя Д. Б. А. сумата 3 747.67 лева за уравнение на дяловете.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно в обжалваната част и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване и отменено, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна П. Б. А. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за делба, по отношение на което не съществува ограничение за касационно обжалване.
Обжалва се изводът на въззивния съд, че съсобствеността върху имота е възникнала от наследяване, като предпоставка за поставянето на имота в дял по чл.349,ал.2 ГПК.
Установено е, че процесният имот е би придобит в съпружеска имуществена общност (с.и.о.) от родителите на страните, която е прекратена със смъртта на бащата през 1993 г., като неговата 1 /2 ид.ч. е преминала у наследниците му – преживяла съпруга и двама сина при дялове по 1 /6 ид.ч. Така делът на преживялата съпруга е 1 /2 ид.ч. от прекратената с.и.о. и 1 /6 ид.ч. по наследяване или 4 /6 ид.ч. С договор за покупко-продажба, сключен във формата на нотариален акт през 2013 г. преживялата съпруга е продала своя дял на сина си П. Б. А..
Въззивният съд е приел, че според т.8. от ТР № 1 /2004 г. на ОСГК на ВКС, при съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, възлагането е недопустимо и делбата следва да се извърши чрез изнасяне на неподеляемия имот на публична продан.
Въззивният съд е приел, че соред задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК разглежданите в коментираните в т.8 от ТР № 1 /2004 г. хипотези на смесена съсобственост нямат предвид случаи, при които съсобствеността на имота е била еднородна и се е подчинявала на режима на съпружеска имуществена общност, а след смъртта на единия съпруг наследниците са извършили помежду си разпоредителни сделки в резултат на които наследствения имот е съсредоточен и следва да се подели само между двама от тях (вж. решение № 148 /07.04.2010 по гр.д. № 437 /2009 г..) Именно такъв е и настоящият случай, поради което и следва да се приеме, че извършената между двама от сънаследниците разпоредителна сделка, с която се уголемява квотата в съсобствеността на единия от тях (ищеца), не променя наследствения характер на имота и не представлява пречка за възлагане по реда на чл.349,ал.2 ГПК (така и решение № 239 /06.08.2012 по гр.д. № 81 /2011 г.)
С оглед изложеното изведените от жалбоподателя материалноправни въпроси: дали разрешението от въззивния съд на въпроса за комбинираната (смесена) съсобственост съответства на приетото с т.8 от ТР № 1 /2004 г. на ВКС, ОСГК и дали няма противоречие между това разрешение и разрешението в двете посочени решения на ВКС, постановени след тълкувателното решение в производства по чл.290 ГПК, са обуславящи.
Настоящият състав намира, че рзрешението на въззивния съд съответства на разрешението, възприето в двете посочени решения на ВКС, постановени в производства по чл.290 ГПК.
Както е посочил въззивният съд в решение № 148 /07.04.2010 по гр.д. № 437 /2009 г.. в отговор на правен въпрос е прието, че разглежданите в т.8 от ТР № 1 /2004 г. хипотези на смесена (комбинирана) съсобственост нямат предвид случаи, като разглеждания в делото, при които съсобствеността е била еднородна и се е подчинявала на режима на съпружеска имуществена общност, а след смъртта на единия съпруг наследниците са извършили помежду си разпоредителни сделки, в резултат на които наследственият имот е съсредоточен и следва да се подели само между двама от тях. В решението е прието още: Имотът е запазил наследствения си характер и за двамата съделители, в съсобствеността не участват чужди на наследството трети лица, поради което в духа на закона е имотът да остане в патримониума на един от тези наследници, каквато възможност предвижда хипотезата на чл.288,ал.3 ГПК (от 1952 г., отм.).
В решение № 239 /06.08.2012 по гр.д. № 81 /2011 г. е прието, че понятието „смесена съсобственост” се употребява в съдебната практика във връзка с приложението на чл.288,ал.3 ГПК (отм.), за да означи съсобствеността, при която някои от съсобствениците са придобили право на собственост върху вещта по наследяване, а останалите – на друго основание… Когато са извършени разпоредителни сделки между сънаследниците също не е налице смесена съсобственост. .. Разясненията, дадени в т.8 от ТР № 1 /2004 г. на ОСГК на ВКС са приложими в случаите на придобиване чрез правна сделка на част от наследствения имот от лице, извън кръга на наследниците.
Обсъдените две разрешения, както и това на въззивния съд, не противоречат на разрешението, прието с т.8 от ТР № 1 /2004 г. на ОСГК на ВКС, с което е прието, че при съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, възлагането по чл.288,ал.3 ГПК (от 1952 г. (отм.), на която съответства чл.349,ал.2 ГПК) е недопустимо. Делбата следва да се извърши с изнасяне неподеляемия жилищен имот на публична продан чл.288,ал.1 ГПК (от 1952 г. (отм.) , на която съответства чл.348 ГПК).
Така е, защото :
Разпоредбата на чл.288, ал.3 ГПК (от 1952 г.) и съответната и разпоредба на чл.349,ал.2 ГПК визират недвижими имоти, съсобствеността върху които е възникнала между страните по делото при откриване на наследство. Съгласно чл.1 ЗН наследството се открива в момента на смъртта на физическо лице. Съгласно чл.349,ал.2 ГПК право на възлагане има само съделител, който е станал съсобственик при откриване на наследство. В разглеждания случай такива са и двамата съделители, за които съсобствеността е възникнала от наследяване на техния баща. Разпоредбата не визира и следователно не придава значение на следващи по време правопораждащи факти, каквито могат да бъдат прехвърляне на дялове или части от дялове, доколкото възлагане е поискано от някой от съсобствениците, чието право е възникнало първоначално при откриване на наследство.
Доколкото няма противоречие между разрешението на въззивния съд и тези, приети с цитираните решения на ВКС по чл.290 ГПК и цитираното тълкувателно решение, не е обуславящ изведеният процесуалноправен въпрос за йерархическата подчиненост на решенията на ВКС, постановени в производства по чл.290 ГПК, на приети преди тях тълкувателни решения на ВКС.
От изложеното следва извод, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК по изведените правни въпроси.
Поради изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Искането на насрещната страна за присъждане на разноски за процесуално представителство е основателно за сумата 600 лева, за което е представен списък за разноски и чието уговаряне и заплащане е отразено в представения договор за процесуално представителство.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 15.01.2016 г. по гр.д. № 1061 /2015 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, г.о., по касационна жалба на Д. Б. А..
Осъжда Д. Б. А. да заплати на П. Б. А. сумата 600 (шестстотин) лева разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в касационната инстанция.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.