3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 361
гр. София , 14.06.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети май две хиляди и шестнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 2181 / 2016 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от С. Р. Н. срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд № 207 от 22.02.2016г. по гр.д.№ 3137/2015г.
Ответникът изразява становище че поставените от касатора правни въпроси не са разглеждани от въззивния съд, не са от значение за решаването на спора и поради това касационното обжалване не следва да се допуска.
Касационната жалба е подадена в срок отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не са налице изключенията на чл. 280 ал.2 ГПК предвид предмета на делото – иск защита на вещни права, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Варненският окръжен съд е отменил решението на Варненския районен съд, постановено на 14.10.2013г. по гр.д. № 16481/2013г. и е осъдил на основание чл. 108 ЗС С. Р. Н. да предаде на Ю. П. М. владението на имот , представляващ реална част от УПИ ІІІ-25 в кв.48 в [населено място], [община], област В., с площ от 797 кв.м. при конкретно посочени граници. Въззивният съд е приел, че спорният имот е част от УПИ ІІІ-25 с площ от 3 101 кв.м. съгласно приетия подробен устройствен план по чл. 16 ЗУТ и ответникът владее тази част без основание.
Правният въпрос, който поставя касаторът в изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК: „Нищожен ли е приетият от Общинския съвет Бяла подробен устройствен план, касаещ землището на [населено място] предвид обстоятелството, че видно от графичната част по този ПУП – ПРЗ имотът се разделя на две части – един парцел за С. Р. Н. и един за държавата при положение, че няма извършена делба , няма заповед на Областния управител за извършване на действия по разпореждане с посочения имот“ не е обуславящ за делото. Предмет на делото е имотът на ищеца, а не на ответника и съдът не е правил решаващ извод за собствеността на ищеца въз основа на предвижданията на подробния устройствен план за имота на ответника, следователно по този въпрос не е налице общото основание на чл. 280 ал.1 ГПК.
Правният въпрос: „Нищожен ли е приетият от Общинския съвет Бяла ПУП – ПРЗ касаещ землището на [населено място] предвид обстоятелството, че редът за изменение на плана е бил друг съгласно редакцията на ЗУТ Д.В.бр. 17/06.03.2009г. също не е обуславящ. Не е доказано твърдението на касатора, че не са били спазени разпоредбите на ЗУТ по одобряване на подробния устройствен план за процесния имот. В мотивите на обжалваното решение изрично този довод е разгледан като е прието в съответствие със закона, че съгласно чл.129 ал.1 ЗУТ, в редакцията му към – 17.04.2009г. Общинския съвет е бил компетентния орган да одобри плана, като решението му подлежи на обнародване в Държавен вестник. Компетентността на кмета на общината по ал.2 на чл.129 ЗУТ е била към този момент само по отношение на план в обхват до един квартал, а в Столична община и градове с районно деление – до три квартала. В настоящия случай в обхвата на плана са включени четири квартала.
Третата група правни въпроси за нищожност на подробен устройствен план, когато се прилага към урегулирани имоти също не е обуславящ за делото, защото е доказано от техническата експертиза, че първата регулация за процесния имот е тази от 2009 г. Тезата на касатора се обосновава с факти, които нямат пряко значение за регулацията, защото във всички устройствени закони регулацията се одобрява с административен акт, а по настоящото дело е установено, че имотът не е включван в регулация преди 2009г.
С оглед на изложеното поради отсъствие на предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК, касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на делото, на основание чл. 78 ал.3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноските по делото, представляващи платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 20.04.2016г. в размер на 600 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд № 207 от 22.02.2016г. по гр.д.№ 3137/2015г.
Осъжда С. Р. Н. да заплати на Ю. П. М. сумата 600 лв. /шестстотин лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :