О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 476
гр. София, 21.06.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на трети февруари през две хиляди шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.д. 1063 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
К. жалбоподател М. М. Л. – Иванова обжалва решение от 28.05.2014 г. по в.гр.д. № 4712/13 г., СГС, АО, ІІІ Г състав, с което е потвърдено решение от 21.12.2009 г. на Софийски районен съд, ІІ отделение, 78 състав, по гр.д. 38 067/2009 г. в обжалваната част, като е отменил частично решението и е отхвърлил иск, предявен по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване на вземания на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и сл. ЗЕ, за незаплатена стойност на топлинна енергия за имот на адрес [населено място], [улица][жилищен адрес] аб. № 35705.
В касационната жалба се излагат съображения, че решението е незаконосъобразно и неправилно. Основният аргумент е, че исковете са заведени от ищеца [фирма] и неправилно частично са уважени от въззивния съд единствено срещу жалбоподателката. Съдът бил признал нейната наследствена част в размер на 1/6, но е признал, че дължи цялата стойност за доставена топлинна енергия на [фирма], а би следвало да е в рамките на наследствената й част /6.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, на основание чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, поставя следният материалноправен въпрос, който според нея е разрешен от съда, а именно: Законосъобразно ли е собственик на идеална част от придобит по наследство недвижим имот да бъде осъден за цялата претендирана сума за доставена топлинна енергия за имота и то при положение, че същият се ползва и от останалите сънаследници. Обосновава приложението на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, тъй като посоченият материалноправен въпрос е разрешен в противоречие с редица съдебни решения като пример затова са две – решение № 161 от 15.04.2013 г. на Габровски районен съд, постановено по гр.д. 2474/2012 г. и решение от 13.04.2009 г. на Сливенски окръжен съд където е постановено, че наследници дължат до размера на дела си.
Сочи, че неправилно исковете са предявени срещу нея – М. М. Л. – Иванова. Правилно било установено сънаследяването на жилището в наследство от М. Л. С., както и, че жалбоподателката притежава 1/6 от целия имот. Позовава се на чл. 30, ал. 3 от ЗС и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и чл. 63 от Общите условия съгласно, които физическо лице, наследниците или лицето, придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по дарение са длъжни да уведомят писмено Продавача в срока по чл. 12, т. 12 чрез заявление за подаване на смяна на партида, а съгласно ал. 2 – продавачът променя партидата на името на наследника или на един от наследниците, по писмено споразумение между тях или на името на лицето, придобило собствеността на жилището на друго основание. При липса на споразумение продавачът открива партида на името на всички наследници.
Моли да се отмени решението на въззивния съд. Прилага посочените съдебни решения на въззивни съдилища.
Ответникът по касационната жалба в срока по чл. 287 от ГПК не е подал отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирано да обжалва съдебното решение лице срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
С решение по чл. 290 от ГПК № 25 от 27.03.2013 г. на Върховния касационен съд на Р България, ІІ Търговско отделение по т.д. 1198/11 г. е отменено решение от 04.12.2010 г., постановено по гр.д. 3418/10 от Софийски градски съд, в частта, с което е потвърдено решение № ІІ-ХХІІ-72 от 21.12.2009 г. по гр.д. № 38 067/09 г. на Софийския районен съд за признаване за установено на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, че М. М. Л. – Иванова, [населено място], дължи на [фирма], [населено място] сумата от 6 198,99 лв – стойност на потребена топлинна енергия за периода декември 2004 г. – април 2008 г. и 810 лв – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 27.07.2006 г – 06.03.2009 г. и е върнато делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав. С решението от 4.12.2010 г. е потвърдено решене № ІІ-ХХІІ-72 от 21.12.2009 г. по гр. д. 38067 от 20090, СРС, 79 състав. С последното е признато за установено на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, че ответникът М. М. Л. – Иванова дължи на ищеца [фирма] сумата от 6 198,99 лв – стойност на потребена от ответника топлинна енергия за периода декември 2004 – април 2008 г., 810 лв – обезщетение за забавено плащане на главницата от 6 198,99 лв, за периода 27.07.2006 г. – 06.03.2009 г. като е отхвърлен иска в частта за признаване за установено, че ответникът М. М. Л. – Иванова дължи на [фирма] сумата от 810 лв до пълния предявен размер от 1 796,96 лв – обезщетение за забавено плащане на главница от 6 198,99 лв като погасен по давност.
С оглед отменената част от решението съдът намира, че предмет на разглеждане от въззивния съд в обжалваното решение без номер от 28.05.2014 г. по гр. д. 4712/13 г., СГС, АО, ІІІ Г състав е частта, с която е потвърдено решение от 21.12.2009 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 78 с-в по гр.д. 38067/2009 г. за признаване за установено по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК, че М. М. Л. – Иванова дължи на [фирма] сума за незаплатена стойност на топлинна енергия за адрес [населено място], район „С.“ [улица][жилищен адрес] аб. № 35 705 сумата от 3 972,03 лв със законните лихви за забава от 14.05.2009 г. върху тази сума. Решението от 21.12.2009 г. на Софийски районен съд, Второ отделение, 78 състав по гр.д. 38 067/2009 г. в частта, с която е признато за установено по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК , че М. М. Л. – Иванова дължи на [фирма] сума за незаплатена стойност на топлинна енергия за адрес [населено място], район „С.“, [улица][жилищен адрес] аб. 35 705 над размера от 3 972,03 лв със законните лихви за забава от 14.05.2009 г. върху сума над 3 972,03 лв с присъдените в първоинстанционното производство разноски по чл. 78, ал. 1 от ГПК над размера от 615,85 лв и е отхвърлено искането за присъждане на разноски над размера от 615,85 лв до напълно претендираните 902,65 лв, е отменено и искът за установяване на вземането е отхвърлен.
Следователно предмет на касационното обжалване е решението само установеното от въззивния съд вземане на [фирма] към М. М. Л. – Иванова, по реда на чл. 415 от ГПК ползвана топлинна енергия на адрес [населено място], район „С.“ [улица][жилищен адрес] аб. № 35 705 на стойност 3 972,03 лв със законните лихви за забава от 14.05.2009 г. върху тази сума и лихва за забава за периода от 27.07.2006 г. до 06.03.2009 г. върху 3 972,03 лв.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен материалноправен или процесуалноправен въпрос (чл. 280, ал.1 от ГПК), по отношение на който са осъществени някои от допълнителните изисквания на т. 1 – т. 3, чл. 280 ГПК. Според задължителните указания в т. 1 от ТР 1/19.2.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос, разрешен с обжалваното решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Правният въпрос трябва да е формулиран ясно и точно от касатора и да е от значение за изхода на делото, за формиране на решаващата правна воля на съда, но не и за правилността на въззивното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на доказателствата. В съобразителната част на тълкувателното решение е проведено разграничение между основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК, които имат значение за правилността на въззивното решение и се преценяват само след допускане на касационното обжалване в производството по чл. 290 ГПК, и специфичните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК , в зависимост, от които се селектират касационните жалби в стадия на производството по чл. 288 ГПК.
В случая въззивният съд е разрешил материалноправният въпрос за отговорността на касатора М. М. Л.–Иванова, приемайки, че по наследство от М. Л. С., починал на 03.07.2000 г. жалбоподателката е придобила собствеността върху идеална част от апартамент 6 в сградата – етажна собственост на адрес [населено място], район „С., [улица]бл. 152, вх. 1 и притежава в съсобственост имота със сънаследниците И. К. С. –и Л. М. Л. съответно съпруга и дъщеря на наследодателя. Едновременно с това въззивният съд е приел, че с молба–декларация от 30.09.2002 г. жалбоподателката е поискала да й бъде открита партида относно имота като отопляем, което е направено от [фирма] и за жалбоподателката като потребител е бил определен абонатен номер 35 705 и всички документи по счетоводното удостоверяване на доставките за топлинна енергия и следващото дялово разпределение са били издавани на нейно име. Въз основа на чл. 21, ал.1 , т. 6 вр. чл. 30 от ЗЕ съгласно фактите по делото, е установено, че при съобразяване на разпределената енергия, включително разликата между прогнозното и действително потребеното количество енергия след прилагане на системата за разпределение на топлинната енергия, както и при съобразяване на нормативно регулираните цени на топлинната енергия за периода, че отчитането е на база дялово разпределение като са били монтирани 4 разпределители при съществуващи толкова отоплителни тела. Не е имало монтирани индивидуални водомери и топлата вода е изчислявана на база на заявен брой потребители съответно 4 и 7 за процесния период. Съдът е приел факта, че за времето от 01.12.2004 г. до 30.04.2008 г. в сградата етажна собственост е постъпила топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване в ежемесечни количества, съгласно посоченото в заключението на съдебно-техническа експертиза. Съдът е приел, че отношенията между страните са уредени от Общи условия за продажба на топлинна енергия от [фирма] на потребители за битови нужди в [населено място], приети с решение по т. 1 от Протокол № 170 /12.02.2002 г. и решение по т. 5 от Протокол № 183/16.05.2002 г. на УС на [фирма], одобрени с Решение № ОУ-021/22.04.2002 г. и № ОУ-026/11.05.2002 г. на ДКЕР.
Въз основа на тези факти въззивният съд е приел, че М. Л. е била потребител за доставената топлинна енергия за целия период. Изхождайки от този факт е направил извода, че отговорна за заплащане на стойността на потребената топлоенергия е М. Л., независимо от съсобствеността върху жилището. Съдът е основал изводите си на конкретните доказателства по делото и на основание цитираните норми от ЗЕ и договорът между [фирма] и потребителите на топлинна енергия, сключен при общи условия е направил извод, че сумите за доставена и потребена топлоенергия, се дължат от титуляра на партидата. Тези изводи са изводи на въззивния съд по доказателствата и по правилността на съдебния акт. Това не са правни изводи, обусловили решаващата воля на въззивния съд, а са по правилността на решението му.
Поставеният от М. М. Л. – Иванова въпрос в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК не е въпрос, разрешен от въззивния съд. Поради това не представлява общо основание за допускане до касационно обжалване, така както е постановено в задължителните разяснения в т. 1 от тълкувателно решение № 1 от 19.02.2009 г. по т.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Със задължителните разяснения Върховният касационен съд е предвидил, че в съответствие с диспозитивното начало на гражданския процес, предвидено в чл. 6 от ГПК, касаторът трябва да посочи в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК разрешения от въззивния съд въпрос. Въззивният съд не е разрешавал въпроса „законосъобразно ли е собственик на идеална част, придобита по наследство, да бъде осъден да заплати цялата претендирана сума за топлинна енергия за имота, който се ползва от всички съсобственици“, нито е разрешавал въпроса съвместното ползване от няколко лица на имота, за който е доставяна топлинната енергия от доставчика [фирма]. Въззивният съд е приел, че с откриването на партида на името на М. М. Л. – Иванова, без възражения от страна на останалите съсобственици, облигационното отношение възниква между нея и доставчика на топлинна енергия [фирма]. Съдът е посочил, че за имота е заявено ползване от 4 – 7 човека, в различните периоди, което се установява от доказателствата по делото, без да специфицира дали е ползван от останалите наследници или не. Наличието на искане за откриване на партида от един от сънаследниците, според съда, създава облигационно отношение само между него и доставчика. В този смисъл съдът изобщо не се е произнасял по задълженията на останалите лица, живеещи в жилището и ползващи доставена топлоенергия и топла вода. Ето защо съдът намира, че въпросът, поставен в изложението на основанията за касационно обжалване, не е въпросът разрешен от съда. Поради това не е налице общото основание за достъп до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Посоченото допълнително основание за допускане на касационно обжалване, което касаторът обуславя с наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК – противоречие в разрешенията, давани от съдилищата също, не обуславя достъп до касационно обжалване. Допълнителните основания за касационно обжалване следва да са посочени от касатора като непосочването им е основание да не се допуска касационно обжалване. Наличието на противоречиви разрешения от съдилищата следва да се докаже с представянето на писмени доказателства – самите съдебни решения. В случая касаторът е представил решение № 161 от 15.04.2013 г. по гр.д. 2474/12 г. на Габровски окръжен съд, решение без номер от 13.04.2009 г. на Сливенски окръжен съд не са представени като решения, които са влезли в законна сила, тъй като не съдържат такава заверка. В задължителните разяснения в т. 3 от тълкувателно решение 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. 1/09 г. на ОСГТК на Върховният касационен съд, който е приел, че съдебната практика представлява влезли в сила съдебни решения, в които посоченият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен от въззивния съд в обжалваното съдебно решение и от друг съд, независимо от степента му в йерархията по противоречив начин. В случая представените решения не представляват влезли в сила съдебни решения, което не изпълнява условието, посочено в разясненията на т. 3 от тълкувателно решение 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. За пълнота на изложението следва да се посочи, че в тях не е разрешаван въпрос за задълженията на наследник, поискал откриване на партида на собствено име в топлофикационно дружество, а за задълженията на наследници на ползвател на топлинна енергия. Освен това следва да се отбележи, че не може да се предполага идентичност между общите условия на [фирма] и на [фирма] и на друго топлофикационно дружество, за да може да се направи съпоставка между разрешенията на материалноправни въпроси.
Поради всички изложени съображения Върховният касационен съд приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на съдебно решение от 28.05.2014 г. по гр. д. № 4712/13 г. на Софийски градски съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на постановеното от Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ Г състав решение без номер от 28.05.2014 г. по гр.д. № 4712/13 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.