О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 479
София, 17.06.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 02.02 .2016 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело №1203 /2015 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Г. Н. Н. от [населено място] против въззивното решение на Великотърновския апелативен съд № 7 от 09.01.2015 г., по в.т.д.№ 163/2014 г., с което е потвърдено решение № 49 от 27.03.2014 г., по т.д.№ 94/2013 г. за уважаване на предявения от [фирма], [населено място] установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК и признаване на установено съществуването на вземане на ищцовото търговско дружество в размер на 40 000 лева по запис на заповед от 13.12 2006 г. с издател В. Н. Н., авалиран от настоящия касатор, като солидарен длъжник и ответник заедно с авалиста М. Д. А., за което парично задължение е издадена заповед за изпълнение № 311 от 13.02.2013 г. и изпълнителен лист от 14.02.2013 г., по ч.гр.д.№ 619/2013 г. на Плевенския районен съд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.02.2013 г. до окончателното и изплащане и деловодни разноски в размер на 3 900 лева.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Основното възражение е срещу процесуалната законосъобразност на извода на въззивния съд, че процесният запис на заповед, уговорен с падеж „на предявяване” е редовно предявен с нотариална покана на неговия издател и на касатора, като авалист, поради което вземането на ищцовото търговско дружество – поемател, за сумите по процесната заповед за изпълнение съществува и е действително, ликвидно и изискуемо.
В инкорпорирано в съдържанието на касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на достъпа до касационен контрол е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 т.2 и т. 3 ГПК. Твърдението е, „че развитите от съдилищата в цитираните съдебни актове съображения относно необходимостта от предявяване на запис на заповед с падеж, платим на предявяване и редовно връчване е различно от развитото от Великотърновския апелативен съд становище по приложението на чл.47, ал.1 ГПК в обжалваното решение”.
Като израз на твърдяното противоречие със задължителната съдебна практика, което селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК е единствено аргументираното, са цитирани постановени по реда на чл. 274, ал.3, т.2 ГПК определения на ВКС: № 144 от 02.03.3012 г., по ч. т. д. № 15 /2012 г. и № 47 от 17.01.2011г., по ч.т.д.№719/2010 г..
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразил по допускане на касационното обжалване, позовавайки се на отсъствие на визирания критерий за селекция.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с подписване на процесния запис на заповед, издаден на 13.12.2006 г. със срок на предявяване до 30.12.2026 г. от В. Н. Н. в полза на [фирма] за обезпечаване изпълнението на задължение по договор за банков кредит, от авалистите Г. Н. Н. и М. Д. А. е възникнало валидно менителнично поръчителство за поетото от издателя на менителничния ефект парично задължение и по силата на чл.485 ТЗ, във вр. с чл.537 ТЗ последните отговарят като длъжника за дълга, за който са поръчителствали при условията на солидарност. При съобразяване на доказателствата за връчена нотариална покана по реда на чл. 47, ал.1 и ал.8 ГПК на датата 21.01.2013 г. на издателя на процесния менителничен ефект и на авалистите, един от които Н., решаващият състав на Великотърновския апелативен съд е възприел за основан на закона и изградения от ПОС правен извод за настъпил падеж за надлежно удостоверяване на подлежащо на изпълнение вземане срещу последните. Независимо от това, позовавайки се на постановките в т.3 на ТР № 1/2005г. по тълк.д. № 1/2004г. на ОСТК на ВКС е изложил и допълнителни съображения, че само по себе си непредявяването на записа на заповед за плащане не се отразява върху възможността да бъде ангажирана отговорността на издателя и на авалистите. В този см. предявяването се явява предпоставка само за поставяне на длъжника в забава. По съображения, черпени от заключението на изслушаната тройна съдебно – графологическа експертиза, което е обсъдил наред с останалия доказателствен материал по делото, въззивният съд е възприел за неоснователно правоизключващото възражение на ответницата за неавтентичност на подписа и за авалист. Предвид самостоятелността на авала на формален едностранен договор, за неоснователно е възприето и другото защитно възражение на ищцата -за недължимост на претендираната сума от издателя на ефекта, поради ненадлежно обявяване от страна на Банката – поемател на задължението му на кредитополучател по каузалната сделка, чието изпълнение ценната книга обезпечава, за предсрочно изискуемо в пълния му размер. Съображенията са, че поради неакцесорния характер на задължението на авалиста, той не може да противопостави на приносителя на ефекта възражения във вр. с каузалното правоотношение, които издателят, чието задължение авалът гарантира, би могъл да направи, освен в хипотезата, когато самият е страна по него или е налице проявена недобросъвестност от последния, какъвто разглежданият случай не е.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване, поради следните съображения:
Касаторът не е формулирал конкретен материалноправен и/ или процесуалноправен въпрос по см. на чл.280, ал.1 ГПК, който съгласно задължителните постановки в т.1 на ТР № 1/ 19. 02. 2010 г. на ОСГТК на ВКС следва да е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на предявения иск и да е обусловил решаващите правни изводи на съда по конкретното дело. Липсата на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно съображение за недопускане на касационен контрол, без да се разглеждат сочените допълнителни селективни критерии, тъй като при липсата му не се формира и противоречие между решаващите изводи на въззивния съд в постановения от него съдебен акт и другите съдебни актове, на които касаторът се позовава.
Независимо от изложеното, дори и да се възприеме, че този правен въпрос, конкретизиран от настоящата инстанция, с оглед на доводите в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и разясненията в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. На ОСГТК на ВКС се свежда до необходимостта от предявяване на запис на заповед с падеж платим на предявяване и за приложението на чл.47, ал.1 ГПК, когато предявяването е осъществено чрез връчване на нотариална покана, то позоваването на селективното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК е неоснователно.
Макар и формално при аргументиране на становището си за значението на предявяването на записа на заповед с падеж ”на предявяване” въззивната инстанция да не е разграничила отделните хипотези към които задължителните постановки в т.3 на ТР № 1/ 2005 г. на ОСТК на ВКС, което е визира, са приложими, но които са неотносими към възникналия между страните правен спор, предвид характера на процесния менителничен ефект, то обстоятелството, че тази непрецизност не се е отразила на крайния правен резултат по делото изключва да е налице твърдяното противоречие със задължителната практика на ВКС.
При обосноваване основателността на предявения положителен установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК Великотърновският апелативен съд е взел предвид извършеното предявяване на процесния запис на заповед с нотариални покани от 21. 01.2013 г. както на издателя му, по отношение на който заповедта за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.9 ГПК е влязла в сила, така и на ищцата – авалист, поради което е изградил правен извод, че изискуемостта на задължението спрямо същите е настъпила. Отделен в тази вр. остава въпросът, че според формираната задължителна практика на ВКС, обективирана в служебно известното на настоящия съдебен състав решение № 206 от 06.04.2015 г., по т.д.№ 3701/2013 г. на ІІ т.о. за настъпване изискуемостта на задължението е правно ирелевантно предявяването за плащане на ценната книга на авалиста , т.е. достатъчно е то да е надлежно извършено на издателя и, от който момент настъпва и изискуемостта на вземането спрямо всеки от солидарните длъжници.
Затова и преценката за съобразяване приложението на чл.47, ал.1 ГПК със задължителната практика на ВКС следва да се извърши с оглед връчената нотариална покана на издателя на процесния запис на заповед, в която е материализирано предявяването на ефекта и съответно определя момента на настъпване изискуемостта на вземането спрямо всеки солидарен длъжник.
Според тази задължителна практика, израз на която са както цитираните от касатора определения по чл.274, ал.3 ГПК на ВКС,ТК, така и служебно известните на настоящия съдебен състав определение № 45 от 13.01.2014г., по ч.т.д.№ 2889/2013 г. на І т.о. и решение по чл. 290 и сл. ГПК № 163/25.02.2016 г., по т.д.№ 2335/14 г на ІІ т.о., при предявяване на запис на заповед с падеж ”на предявяване” връчван с нотариална покана от служител на нотариуса, субсидиарно приложими по силата на препращащата разпоредба на чл. 50 ЗННД, са процесуалните правила на чл.37 – 58 ГПК. Според тях един от изчерпателно предвидените в чл.43 ГПК начини на връчване съобщения и призовки в гражданския процес е връчването чрез залепване на уведомление на врата или на пощенската кутия, а когато не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея. Съобразно чл. 47, ал.1 ГПК този начин се прилага в случаите, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението. Следователно доколкото посочения начин е приложим само при наличието на точно определени предпоставки, означава, че за да бъде преценена редовността на връчването, е необходимо в съобщението да са посочени конкретните обстоятелства, обусловили прилагането на такъв вид връчване. От своя страна нотариалното удостоверяване за връчване на нотариалната покана, залепването на уведомлението на основание чл. 47 ГПК и липсата на достъп до канцеларията на адресат – юридическо лице и жилището на адресат – физическо лице, както и констативният протокол на нотариуса, изготвен във връзка с посещенията на адреса и конкретните обстоятелства, поради които нотариалната покана не е могла да бъде връчена, имат характер на официален свидетелстващ документ, с който нотариусът удостоверява именно конкретни факти и обстоятелства и извършени действия. Несъмнено е, че като официален свидетелстващ документ нотариалното удостоверяване и изготвеният от нотариуса констативен протокол /разписка/ се ползват с обвързваща съда формална и материална доказателствена сила за удостоверените с тях факти на основание чл. 179 ГПК
В случая към уведомление относно нотариална покана рег.№ 393, т.І-п, № 10 от 21.01.2013 г. по чл.47, ал.1 ГПК на нотариус С.И. рег.№ 016 КЧН, адресирана до В. Н. Н. е налице и съставена разписка, удостоверяваща конкретните факти и обстоятелства и извършените в тази вр. действия. Затова и преценявайки въз основа на това нотариалното удостоверяване за редовно осъщественото предявяване на процесния запис на заповед на издателя му, съобразно процесуалното правило на чл.47, ал.1 ГПК въззивният съд е действал в съгласие със задължителната съдебна практика. Що се касае до процесуалната законосъобразност на така извършената преценка и нейната обоснованост, то те са релевантни към правилността на обжалваното решение и не подлежат на обсъждане в производството по чл.288 ГПК.
При формирана задължителна практика на касационната инстанция по конкретен правен въпрос селективните основания по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК са въобще неприложими, поради което не следва да бъдат обсъждани – арг. от т.3 и т.4 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът по касационната жалба е претендирал деловодни разноски, които с оглед изхода на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.8 ГПК следва да му бъдат присъдени в размер на сумата 500 лв., определена съгласно чл.9, ал.3 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС.
Мотивиран от гореизложеното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение Великотърновския апелативен съд № 7 от 09.01.2015 г., по в.т.д.№ 163/ 2014 г., по описа на с.с..
ОСЪЖДА Г. Н. Н. от [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 500 лв. /петстотин лева/, деловодни разноски за настоящето производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: