О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 487
София, 21.06.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 23.02.2016 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1654 /2015 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. И. К. и П. В. Л. и двете от [населено място] против въззивното решение на Софийски градски съд № 996 от 09.02.2015 г., по в.гр.д.№ 6573 /2013 г., с което е потвърдено решение № ІІ-65-309/17.01.2014 г., по гр.д.№ 42088/2012 г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявените от починалия в хода на делото наследодател на настоящите касатори, срещу ЗД [фирма] и ДП „РЪКОВОДСТВО НА ВЪЗДУШНОТО ДВИЖЕНИЕ” Т. обективно и субективно съединени главни и евентуални искове – по чл.238 КЗ, във вр. с чл.45 ЗЗД за заплащане на всяка една от тях суми от по 8 000 лв.- част от общо дължимата им се сума от по 51 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение по договор за групова застраховка „Живот”, за застрахователно събитие- трудова злополука, настъпило на 10. 06.2010 г. и по 8000 лв. – част от общо сочената за дължима сума от по 28 175.86 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за групова застраховка „Живот”, за застрахователно събитие – битова злополука, настъпило на 10.06.2010 г. и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумите: от по 2 000 лв. на всяка, като част от общо дължимата от по 6 478.75 лв., обезщетение за забава върху главницата от по 51 000 лв. за периода 02.04.2011 г. -21.06.2012 г. и от по 2 000 лв. на всяка – част от общо дължимата от по 3175.86 лв. – лихва за забава върху главницата от по 51 000 лв. за периода 02.04.2011 г. – 21.06.2012 г.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на материалното и процесуално право: 1”Допустимо ли е с ОУ, които не са подписани от потребител, застрахователят да изключи покрити с договор за застраховка рискове?”и 2.” Процесуално допустимо ли е въззивният съд да изгражда вътрешното си убеждение въз основа на неподписани от потребителя Общи условия, при положение, че застрахователното дружество не се позовава на тях?”
Като израз на визираното противоречие по т. на чл.280, ал.1 ГПК са посочени: решение № 1978 от 12.11.2012 г. на СГС, по т.д.№ 2245/2011 г. и решение № 3887/05.06.2011г., по в.гр.д.№ 6209/2012 г.
Противоречието със задължителната съдебна практика е обосновано с различно възприетото разрешение спрямо приетото в обжалвания съдебен акт в решение № 107 от 25.07.2013 г. , по т.д.№ 381/2012 г. на І т.о. на ВКС, а основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК – поради приноса, който ще се създаде с произнасянето на ВКС за унифициране на съдебната практика и решаване на делата според точния смисъл, цел и дух на законите.
Ответникът по касационната жалба – ДП „Р.” Т., в срока по чл.287, ал.1 ГПК, е възразил по допускане на касационното обжалване, позовавайки се както на отсъствие на формулиран правен въпрос, който да е значим за изхода на делото – обща предпоставка по см. на чл.280, ал.1 ГПК,така и на поддържания критерия за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.Алтернативно е изразил и несъгласие с въведение касационни основания.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е постъпил отговор на касационната жалба и от първия предпочетен ответник по делото – ЗД [фирма], който излага подробни съображения както за неотносимост на поставените правни въпроси към крайния изход на делото, така и за тяхната недопустимост, предвид въвеждане на поддържания в касационната инстанция довод за неприложимост на процесните ОУ едва във въззивната жалба, а не с отговора на исковата молба, респ. в първоинстанционното производство. Алтернативно са изложени аргументирани възражения срещу твърдяна неоснователност на касационните основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил първоинстанционния съдебен акт на СРС въззивният съд е приел, че настъпилата при наследодателя на ищците трайно намалена работоспособност, определена с ЕР на ТЕЛК № 0564 от 045 от 09.03.2011 г. и ЕР № 0319 от 040 от 21.04/2011 г. на НЕЛК на 86%, е в резултат на тежко заболяване – „Хронична исхимична болест на сърцето” и обусловен от нея „Инфаркт предно латерален – миокарден инфаркт”, което не е застрахователно събитие, покрито от сключения между ДП”Р.”ПП и ЗД [фирма] договор за групова застраховка „Живот” за всички служители на възложителя от 29. 07. 2010 г. със срок на действие от 01.04.2010 г. до 31.03.2011 г..
При обосноваване на изградения правен извод за неоснователност на предявения главен иск по чл.238 КЗ/ отм./, във вр. с чл.45 ЗЗД срещу предпочетения ответник – ЗД [фирма], поради отсъствие на застрахователно събитие, решаващият състав на СГС се е позовал на клаузите на чл. чл.95 и чл.95.3 от ОУ на застрахователя, неразделна част от конкретния застрахователен договор и даденото с тях определение понятието „трудова злополука”, като покрит застрахователен риск, преценено за съответстващо на волята на съконтрахентите в индивидуалната клауза на чл.34.3 и на легалната дефиниция на същото в чл.55, ал.1 КСО. С оглед обхвата на застрахователно покритие, изведен от конкретните уговорки в застрахователния договор и ОУ на ответното застрахователно дружество, относими към същия, въззивният съд е счел, че трайно намалената работоспособност на наследодателя на ищците – резултат от „общо тежко заболяване”, за каквото изрично в клаузата на чл.97.5 от ОУ е приет „миокардния инфаркт”, не представлява част от покритието на процесната групова застраховка „Живот”, поради което застрахователят не дължи заплащане на договорената с нея застрахователна сума.
Съобразявайки клаузите на чл.95.3.2 и чл.97.5 от ОУ на застрахователя които съгласно чл.1 от процесния договор за групова застраховка „Живот” сключен с ДП”Р.”ПП и ЗД [фирма] са неразделна негова част и възприетата от съконтрахентите дефиниция на понятието „битова злополука” в индивидуалната договорна клауза на чл.9.2.2., въззивната инстанция е възприела за неоснователна и заявената при условията на евентуалност искова претенция по чл.238, ал.1 КЗ/ отм./, във вр. с чл.45 ЗЗД срещу ответното застрахователно дружество. Посочено е, че липсата на битова злополука по см. на ОУ на застрахователя, която да е застрахователен риск, покрит от сключения застрахователен договор по групова застраховка „Живот”, изключва да е налице основание за ангажиране договорната отговорност на застрахователя, съобразно законовата правило на чл.238 КЗ / отм./. С оглед изхода на делото по главната и евентуална искови претенции, спрямо предпочетения ответник, като неоснователни са отхвърлени и заявените акцесорни искове по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Приетата е неоснователност на главния и евентуален иск по чл. 238 КЗ/ отм./ , във вр. с чл.45 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД СГС, заявени срещу евентуалния ответник – работодател на наследодателя на ищците, е аргументирана с правната характеристика на процесния договор за групова застраховка „Живот”, наподобяваща тази на договор в полза на трето лице по см. на чл.22, ал.1 ЗЗД, при който е изключено както правото на иск на бенифициера спрямо уговарящия, т.е сключилия застрахователния договор и заплатил премиите по него, за реално изпълнение, така и възникнало за последния задължение да изпълни вместо длъжника – обещател, какъвто се явява само застрахователят ЗД [фирма].
Решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че поставените от касаторите правни въпроси, дори и да са важни, нямат обуславящо значение за крайния правен резултат по конкретното дело, поради което не обосновават общата главна предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Съгласно задължителните указания в т.1 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС релевантен по см. на чл.280, ал.1 ГПК материално-правен или процесуално- правен въпрос е този, който като включващ се в предмета на конкретния правен спор и обусловил решаващите изводи на въззивния съд, се явява от значение за крайния изход на делото.
В случая изводът на въззивния съд, че тежкото заболяване, каквото е полученото от наследодателя на ищците, не е покрит риск по сключената от работодателя на наследодателя на ищците групова застраховка „Живот” е въз основа на извършеното тълкуване на конкретни договорни клаузи, съдържащи се не само в ОУ на застрахователя, но и в индивидуалния застрахователен договор, възпроизвеждащи всъщност първите. В този см. не е налице обусловеност на изхода на делото от конкретното възприето в обжалвания съдебен акт разрешение на поставените в изложението по чл. 284, ал.1, т.3 ГПК правни въпроси, каквото е изискването на чл.280, ал.1 ГПК. Допълнителен аргумент в подкрепа на неотносимостта на поставените правни въпроси към изхода на конкретното делото е правната характеристика на процесния застрахователен договор и качеството на наследодателя на ищците на бенефициер , но не на страна по него, което изключва и отговорите на поставените от касаторите правни въпроси, дори и при възприемане на тезата им, да биха могли да доведат до друг правен резултат по спора.
Когато правният въпрос е въведен с оглед становище на страната /както е в настоящия случай/, извън решаващите мотиви на въззивното решение с него не се формира общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а липсата на общо главно основание е достатъчно съображение за недопускане на касационен контрол, без да се разглеждат сочените допълнителни предпоставки- критериите за селекция по т.1-т.3 ГПК, в който см. са и задължителните постановки в т.1 на ТР № 1819.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Що се касае до твърдяната от касаторите необоснованост и материална незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение, с оглед извода на въззивния съд, че в обхвата на застрахователно покритие по групова застраховка ”Живот” се включват само трудова, битова злополуки и общо или хронично заболяване, но не и тежко заболяване по см. на условията на застрахователя, то дори и оплакванията им да са евентуално основателни – относими към касационните основания по чл.281, т.3 ГПК същите не подлежат на преценка в производството по чл.288 ГПК.
Ответниците по касационната жалба са претендирали деловодни разноски, които с оглед изхода на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.8, във вр. с ал.3 ГПК следва да им бъде присъдено в размер на сумата от по 500 лв. на всеки, съгласно чл.9, ал.3 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд № 996 от 09.02.2015 г., по в.гр.д.№ 6573/2013 г.
ОСЪЖДА С. И. К. и П. В. Л. и двете от [населено място] да заплатят общо на ДП „РЪКОВОДСТВО НА ВЪЗДУШНОТО ДВИЖЕНИЕ” Т. и на ЗД [фирма], [населено място] по 500 лв./ петстотин лева/ на всеки един от тях – деловодни разноски за настоящето производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: