О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 489
гр. София, 22.06.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на пети април, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2374 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №787 от 28.04.2015 г. по в.т.д.№3789/2014 г. на ОС Пловдив. С обжалваното решение е потвърдено решение №4224 от 12.11.2014 г. по гр.д.№15 757/2013 г. на РС Пловдив, с което на основание чл.422 от ГПК е признато за установено, че [фирма] дължи на [фирма], сумата от 10 000 евро, неустойка по чл.14 от договор за възлагане на строителство от 06.02.2006 г., изменен с §II от споразумение №1 от 12.05.2009 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.№12660/2013 г. на РС Пловдив.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е аргументирано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Следва ли договорът за заместване в дълг /изрично озаглавен като такъв/, в който възложителят в един договор за строителство е заместена страна от третото /заместващо/ лице, да бъде възприеман и като договор за цесия, при положение, че липсва новация и от това да черпи права единствено заместената страна. 2. Следва ли да се приеме, че това заместване в дълг, възприето от съда и като цесия, поражда действие, без да е извършено уведомяване на „оставащата страна” по първоначалния договор за строителство – изпълнител на строителството. 3. След като „оставащата страна” по първоначалния договор за изработка не е изобщо уведомена, респективно да е взето нейното съгласие за договора за заместване в дълг, респективно за договора за цесия, може ли този първоначален договор за изработка да се променя със споразумение, с което се променят изцяло основни параметри на този първоначален договор за изработка, касаещи срока за изпълнение, прекратяването на договора и санкциите, които не са били предвидени в първоначалния договор и не е ли това споразумение недействително предвид разпоредбата на чл.21, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД. 4. Валидна сделка ли е споразумение между заместваща и оставаща страна по един първоначален договор за изработка при хипотезата, че оставащата страна не е уведомена за заместването в дълг, респективно да е взето нейното съгласие за цесията, както и че липсва новация, когато с това споразумение се въвеждат задължения и срокове, които липсват в първоначалния договор за изработка. 5. Несвоевременно прилагане на ч.гр.д. по заповедно производство към исковото дело по чл.415 ог ГПК от страна на съда, представлява ли съществено процесуално нарушение, незачитане на правото на защита на ответника и не следва ли да се приеме то като „особено непредвидено обстоятелство” за ответника, с оглед предявяване на възражение за погасителна давност. 6. Несвоевременното изготвяне на доклада по делото, респективно императивната разпоредба на чл.146 от ГПК, не представлява ли съществено процесуално нарушение и не следва ли и то да се възприеме като „особено непредвидено обстоятелство” за ответника, с оглед предявяване на възражение за погасителна давност.
Поддържа се, че решаването на формулираните въпроси е в противоречие с практиката на ВКС, както и че е налице селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, поради значението им за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касация – [фирма] заявява становище за недопустимост на касационната жалба, евентуално за липса на основания за допускане до касационно обжалване и за неоснователност на наведените доводи за неправилност на решението, като претендира присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи и доказателствата по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /цената на иска, разгледан във въззивното дело е над размера, предвиден в разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК, в приложимата й редакция към ДВ бр.100/2010 г./.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 06.02.2006 г. между ответника в първоинстанционното производство – [фирма], като изпълнител и трето по делото лице – [фирма], като възложител, е сключен договор за възлагане на строителство, като на 06.04.2007 г. между [фирма] и ищецът [фирма] е сключен договор с наименование „договор за заместване в дълг”, съгласно който на основание чл.99-чл.102 от ЗЗД ищецът е заместил третото лице в правата и задълженията му към [фирма], като е поето задължение досежно прехвърлянето на правата да бъде уведомен ответника /чл.99 от ЗЗД/, както и да се получи съгласието му по отношение заместването в дълг /чл.102 от ЗЗД/. Договорът от 06.04.2007 г., с оглед съдържанието му, е възприет от въззивния съд като такъв за прехвърляне на цялото правоотношение от [фирма] на „Д. ви трейдинг” Е., като предвид приетите по делото доказателства – издадена от [фирма] към ищеца фактура №244/11.12.2007 г., извършеното от последния и приетото от ответника плащане по тази фактура и сключения между страните по делото анекс от 12.05.2009 г. към договора за строителство от 06.02.2006 г. /в преамбюла на който анекс, изрично е посочено, че ответникът договаря с ищеца като заместил в правоотношението първоначалния контрахент [фирма], съгласно договора от 06.04.2007 г. и с който анекс е уговорен нов срок за изпълнение на строителството и нова неустойка за неизпълнение на това задължение – 10 000 евро, като първоначално уговорената неустойка е отменена/, съдът е достигнал до извод, че ответникът е бил уведомен за цесията и е дал съгласие за заместването в дълг. По отношение на възражението на ответника за изтекла погасителна давност, в решението е прието, че като направено след изтичане срока за отговор на исковата молба, това възражение е преклудирано – ответникът е получил препис от заповедта за изпълнение, имал е процесуална възможност да се запознае с материалите по заповедното производство, но въпреки това е възразил бланкетно срещу заповедта за изпълнение и не е подал отговор на исковата молба в производството по чл.422 от ГПК. В този смисъл и тъй като между страните не е съществувал спор за неизпълнението от ответника на задължението му по договора за строителство в уговорения в анекса срок, въззивният съд е достигнал до извод, че [фирма] дължи на [фирма], сумата от 10 000 евро, неустойка по чл.14 от договор за възлагане на строителство от 06.02.2006 г., изменен с §II от споразумение №1 от 12.05.2009 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.№12660/2013 г. на РС Пловдив.
Настоящият състав намира, че обжалваното решение не следва да се допусне до касационно обжалване.
Отговорът на формулирания от касатора първи въпрос винаги се свързва и е обусловен от конкретни факти и обстоятелства /с оглед конкретните уговорки, които страните обективират във всеки един договор/, които са релевантни за спора, от което може да се направи извод, че всъщност този въпрос е фактически и се решава за всеки конкретен случай, съобразно събраните по делото доказателства – невъзможно е да се даде отговор на поставения въпрос, който да е важим за всяка хипотеза на сключен между две страни договор, озаглавен от тях като „договор за заместване в дълг”.
По отношение на втори, трети и четвърти от поставените въпроси настоящият състав намира, че същите не са обусловили решаващата воля на въззивния съд. С тези въпроси касаторът предпоставя липса на уведомяването му за цесията и липса на дадено съгласие от негова страна за заместване в дълг, които обаче са приети за безспорно установени в обжалваното решение. Доколко тези изводи на въззивния съд са обосновани, е въпрос отнасящ се до правилността на решението, която обаче не съставлява основание за допускането му до касационно обжалване.
Касационно обжалване не може да се допусне и по формулираните в изложението пети и шести процесуалноправни въпроси, поставени на плоскостта на необсъждането по същество от въззивния съд на направеното от страна на ответника след изтичането на срока за отговор, възражение за погасителна давност. С отказа си да разгледа това възражение, въззивния съд е постановил решението си изцяло в съответствие с разясненията, дадени в т.4 от ТР №1/2013 г. по т.д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС /наличието на което изключва приложение на бланкетно поддържаното селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК/ – в случая невъвеждането от ответника в срок, на възражение за изтекла погасителна давност, се дължи изцяло на неговото процесуално поведение, изразяващо се в непроявяване на процесуална активност по запознаване с материалите по заповедното производство и в липсата на подаден отговор на исковата молба в производството по иска чл.422 от ГПК. От друга страна докладът на първоинстанционният съд е направен своевременно в първото проведено по делото съдебно заседание, след възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие на страните, а и липсата на своевременно изготвен доклад /който по време следва изтичането на срока за възражения от страна на ответника/, няма отношение към вече настъпилата процесуална преклузия за ответника /при липса на нарушение на правото му на участие в процеса/.
С оглед изхода на делото, касаторът дължи на ответника по касация сумата от 830 лв., направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №787 от 28.04.2015 г. по в.т.д.№3789/2014 г. на ОС Пловдив.
ОСЪЖДА [фирма],[ЕИК] да заплати на [фирма],[ЕИК], сумата от 830 лв. разноски.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.