О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 506
София, 24.06.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 09.02.2015 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1305 /2015 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищците „К. КОМПЛЕКС Г.” ЕАД/н/, гр. Е. П., „К. КОМПЛЕКС” Е., [населено място] и от третото лице-помагач в процеса„КАРАМ КОМПЛЕКС И.” Е. – съдружници в консорциум „К. комплекс груп” против въззивно решение на Великотърновския апелативен съд № 281 от 04. 11.2014 г., по гр.д.№ 201/2014г., в частта, с която е потвърдено решението на Ловешкия окръжен съд № 27 от 10. 01.2014 г., по гр.д.№ 76/2012 г. за отхвърляне на предявените от „К. КОМПЛЕКС Г.” ЕАД /н/ и „К. КОМПЛЕКС” Е. срещу ОБЩИНА Т. субективно съединени искови претенции по чл.266, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от по 327 723.96 лв. – неплатено на всеки един от тях възнаграждение с ДДС по чл.5, ал.3 от сключен между страните договор за изработка № 185 /12.09.2008 год., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на исковата молба до окончателното и изплащане, както и в частта относно възложените в тежест на жалбоподателите разноски по компенсация в общ размер на сумата 5 586.50 лв..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на закона– касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Основно касаторите възразяват срещу обосноваността и материалната законосъобразност на извода на въззивния съд, че договореното между страните по сключения на 12.09.2008 г. договор за СМР № 185 условие, обективирано в договорната клауза на чл.3, ал., във вр. с чл.5, ал.1, т.2 от същия попада в обхвата на чл.25, ал.1 ЗЗД и касае произвеждане действието на целия договор, а не е условие за започване на работа от изпълнителя по този договор, т.е. свързва се с изискуемостта на конкретно договорна задължение, както и че то е уговорено в полза на двете страни, каквато не е била волята на съконтрахентите.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване касаторите са обосновали с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по отношение на определените за значими въпроси на материалното право: І.1.”Налице ли е разлика между условие /conditio/ за произвеждане на действие на търговски договор/ и въобще на едно облигационно отношение/ и условие за изискуемост на задълженията на една от договарящите страни по вече произвело действие договорно правоотношение?” ; І.2. „ Договорът , сключен при условията на чл.90, ал.1, т.8 от Закона за обществените поръчки има ли характер на самостоятелен договор ?”;
Като израз на поддържаните селективни основания по т.1 и по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК по отношение на първия от поставените правни въпроси са посочени постановените по реда на чл.290 и сл. ГПК решения на ВКС: № 58 по гр.д№ 5082/2008 г. на ІІ г.о. на ВКС и решение № 15 по т.д.№ 46/2013 г. на ІІ т.о. и съответно – решение № 559/1993 г. на ІV г.о. на ВС.
Приложението на критерия за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, въведен по отношение на формулирания втори въпрос е обосновано с липсата на съдебна практика по чл.90, ал.1, т.8 ЗОбП и значимостта на последиците от прилагането на чл.43, ал.1 ЗОбП/ отм./ спрямо сключените и действащи договори за обществени поръчки.
Ответникът по касационната жалба – [община] в срока по чл. 287, ал.1 ГПК възразява по основателността на искането за достъп до касация, по съображения за отсъствие на поддържаните селективни основания. Аргументите са, че при произнасянето на въззивния съд по първия от поставените правни въпроси не е налице отклонение от задължителната съдебна практика по приложението на чл.20 ЗЗД и чл.25 ЗЗД, а критерия за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е останал неаргументиран.
Третото лице – помагач в процеса ДФ”ЗЕМЕДЕЛИЕ” не заявява становище.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване.
За да постанови обжалвания съдебен акт, в частта му, предмет на подадената касационна жалба въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките на закона за присъждане на претендираното по реда на чл. 79, ал.1 във вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД възнаграждение на всеки един от ищците за изпълнената от тях допълнителна работа – изграждане на сградни водопроводни отклонения на обект „Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа [населено място], [община], като уговорено с договор № 185/ 12. 09.2008 г., тъй като същият е сключен под отлагателно условие /бъдещо несигурно събитие/ по см. на чл. 25, ал.1 ЗЗД – осигуряване финансирането му и при безспорното неосъществяване на последното не е породил правно действие. Изводът за уговорен между съконтрахентите модалитет, допустим и сам по себе си ирелевантен за действителността на съответната сделка, решаващият състав на Великотърновския апелативен съд е изградил въз основа на извършено буквално тълкуване на договорните клаузи на чл. 3.1 във вр. с чл.5, ал.1, т.2, в които тази воля на страните е обективирана и критериите на чл.20 ЗЗД. Позовавайки се на вида на договореното условие, което според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт е довело до отлагане правното действие на процесния договор и на неприложимост на законовата фикция на чл. 25, ал.1, изр.2ЗЗД, въззивният съд е счел, че в разглеждания случай до сбъдване на отлагателното условие – превеждане на аванс по сметка на изпълнителя и писмено уведомяване от възложителя, че е осигурено финансиране процесния договор е бил във висящо, неопределено състояние. Обстоятелството, че уговореното отлагателно условие не е настъпило до приключване на извършваните от изпълнителя СМР, които последният е и фактурирал, според въззивния съд изключва да е възникнало твърдяното в исковата молба основание за ангажиране договорната отговорност на ответника за изпълнение на задължението му за заплащане възнаграждение, съобразно договореното за престирания трудов резултат. като допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното Великотърновският апелативен съд е посочил изричния отказ на ДФ „Земеделие” да финансира Общината с предвидената в договора сума, материализиран в приложеното по делото писмено доказателство – уведомително писмо до възложителя. Съобразявайки законовото правило на чл.90, ал.1 т.8 ЗОбП/ отм./ в редакцията на закона, обнародвана в ДВ бр. 59 /20.07.2007 г. и касаеща процесния период, решаващият съд е приел, че сключеният без обявление договор за изработка № 185/12.09.2008 г., с предмет обект на обществена поръчка сама по себе си не противоречи на закона и като съдържаща всички присъщи за вида и съществени елементи не е недействителна, на осн. чл.26, ал.1, изр. 1 и ал.2 ЗЗД, каквото е правопогасяващо защитно възражение е поддържал ответникът. Счетено е още, че доколкото със същия недопустимо, предвид забраната по чл.43, ал.1 ЗОбП / отм./, се изменя цента, офертирана за обекта на обществената поръчка, която е обусловила сключване на „главния договор № 399/03.09.2007 г.”,то претендираното от ищците възнаграждение от по 327 723.96 лв. е недължимо и въз основа на последния – като част от общото възнаграждение за всички изпълнени на обекта СМР, независимо от идентичността на изпълнителите.
Съобразени решаващите мотиви в обжалваното решение позволяват да се приеме, че поставените от касаторите въпроси не обосновават общото главно основание за достъп до касация, поради отсъствие на изискването предвидено в чл.280, ал.1 ГПК – да имат обуславящо значение за изхода на конкретния правен спор, съобразно задължителните разяснения в т.1 на ТР № 1/19.02.201 г. на ОСГТК на ВКС – значими са за формиране решаващата воля на въззивния съд, но не за правилността на обжалвания съдебен акт, за възприемане на фактическата обстановка или за преценката на събраните по делото доказателства. Нещо повече, първият от тези въпроси въобще не е бил предмет на обсъждане от решаващия състав на Великотърновския апелативен съд, в контекста, в който е формулиран от касаторите, тъй като въз основа на извършено тълкуване конкретните договорни разпоредби, е прието, че договорката ” след предоставяне на средства от финансиращия орган” /Фонда/ не е относима към падежа на задължението на ответника, а към пораждане действието на самия договор, по арг. от противното на чл.25, ал. 2 ЗЗД. Що се касае до материалната законосъобразност на извършеното от въззивната инстанция тълкувана волята на страните по процесния договор за изработка с предмет обект на обществена поръчка, чрез процедура на договаряне без обявление/ чл. 90, ал.1 т.8 ЗОбП ДВ бр.59/2007 г./ отм./ , то в същността си представлява част от решаващата правораздавателна дейност на съда и евентуалните грешки,които касаторите визират, биха били основание за необоснованост на обжалвания акт, но като порок, относим към правилността на въззивния съдебен акт, те не подлежат на проверка в производство по чл.288 ГПК, щом не са обвързани с конкретен въпрос по прилагането на правна норма.
Не обосновава приложното поле на касационното обжалвания и следващият поставен в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос. Дори и да важен, той няма обуславящо значение за крайния изход на делото, тъй като и при възприета тезата на касаторите за самостоятелния характер на процесния договор, обстоятелството, че е сключен под отлагателно условие по см. на чл.25, ал.1 ЗЗД, останало неосъществено, изключва постановяването на различен краен резултат по делото.
Отделен в тази вр. е въпросът, че възприетото от въззивния съд разрешение за самостоятелния предмет на сключената по реда на чл.90, ал.1, т.8 ЗОбП8 отм./изработка не е различно от поддържаното от касаторите, а въпросът за относимостта му към сключения под режима на ЗОбП договор № 399/03.09.2007 г. е обсъден, макар и непрецизно, единствено с оглед възможността претендираните от ищците възнаграждения да са дължими като част от всички извършени на обекта, предмет на обществената поръчка по договор № – 399/03.09.2008 год., СМР.
Съгласно задължителните постановки в т.1 на ТР № 1/19.02.1010 г. на ОСГТК на ВКС, при отсъствие на общата главна предпоставка за допускане на касационното обжалване, въведените селективни основания не подлежат на обсъждане.
Единствено за прецизност следва да се посочи, че критерият за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, съгласно т.4 на ТР № 1/19.02.2010 г. но ОСГТК на ВКС не се свързва със съществуване или отсъствие на формирана практика на касационната инстанция по приложението на конкретна законова разпоредба, а с необходимост от корективното и тълкуване, поради непълнота, неяснота или вътрешна противоречивост на същата или от промяна на вече създадената, поради неточното и тълкуване, неправилна съдебна практика или на практика на съдилищата, която макар да е правилна, с оглед на настъпило изменение в обществените отношения и законодателство, следва същата да бъде осъвременена, каквито доводи не се поддържат от касаторите.
Ответникът по касационната е претендирал „законните последици” при отхвърляне на касационната жалба. Ноторно е, че една от тях е присъждане на деловодни разноски за касационното производство по правилото на чл.78, ал.3 ГПК при доказано реално извършване на същите. В случая [община] не е ангажирала доказателства да е направила деловодни разходи във вр. с подадения от пълномощника и – адв. Г.М. – САК отговор на касационната жалба, поради което липсва и основание за ангажиране отговорността на касаторите за тях.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския апелативен съд № 281 от 04. 11.2014 г., по гр.д.№ 201 /2014 г., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: