О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 521
гр. София, 29.06.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на деветнадесети април, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2647 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [фирма], Запрян Н. З. и Р. Х. Т. срещу решение №111 от 31.03.2015 г. по т.д.№98/2015 г. на АС Пловдив. С решението в обжалваната му част е потвърдено решение №494 от 28.10.2014 г. по т.д.№58/2014 г. на ОС Стара Загора, в частта, с която е признато за установено по отношение на [фирма], [фирма], Запрян Н. З. и Р. Х. Т., съществуването на вземане на [фирма] за сумата от 23 242.43 лв., дължима по запис на заповед от 24.11.2010 г., ведно със законната лихва то 27.02.2014 г. до окончателното изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№3826/2013 г. на РС Стара Загора.
В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа наличие на селективното основание по чл.280, ал1, т.1 от ГПК: 1. Задължен ли е съдът да обсъди подробно доводите на страната по съществото на спора, аргументирани въз основа на приетите по делото доказателства, които доводи са развити в писмената й защита. 2. Следва ли да бъде прието за редовно връчване на книжа на юридическо лице по реда на чл.50, ал.3 от ГПК, ако не е посочена длъжността на физическото лице, получило книжата от името на дружеството и счита ли се това лице за служител на дружеството. 3. Относно предпоставките за считане за редовно на връчване на съобщение по реда на чл.47 от ГПК чрез залепване на уведомление.
Ответникът по касация – [фирма] заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови решението в обжалваната част въззивният съд е приел, че процесният запис на заповед, издаден от [фирма] и авалиран от [фирма], Запрян Н. З. и Р. Х. Т., с падеж на предявяване, е бил предназначен да обезпечи вземания по договор за финансов лизинг от 24.11.2010 г. Посочил е, че изискуемостта на задълженията по менителничния ефект настъпва с предявяването му на издателя, което е станало с нотариална покана, редовно връчена на [фирма], чрез подписалото я лице „С. К. Ж. – служител”, като нотариални покани са връчени и на авалиста [фирма], и на авалистите Т. и З. /при изпълнение на процедурата по чл.47 от ГПК и спазване на правилата във визираната разпоредба/. Възприел е становище, че направеното в отговора на исковата молба общо възражение „неспазване процедурата по чл.37-58 от ГПК” не съдържа конкретно оспорване на факта, че получилият поканата до [фирма], е служител на адресата, а такова оспорване и то без никакви доказателства е направено едва с писмената защита и отново без доказателства /напр. списъчен състав на служителите на [фирма]/ – пред въззивния съд. В този смисъл е приел, че това възражение е преклудирано, с оглед което е достигнал до извод, че записът на заповед е предявен редовно и на издателя и на авалистите, а предвид установения от заключението на ССЕ, размер на задълженията по договора за лизинг, обезпечени със записа на заповед, е счел предявеният иск по чл.422 от ГПК за частично основателен.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
С решението си въззивният съд е отрекъл, поради настъпила процесуална преклузия, възможността ответниците да навеждат нови фактически твърдения, поради което релевантният правен въпрос би бил преклудирана ли е била тази възможност. От друга страна обаче е видно, че въпреки изразеното становище за настъпила преклузия, въззивният съд всъщност е обсъдил фактическите твърдения и доводи на ответниците в писмената защита, като поради липса на представени доказателства от тяхна страна, в съответствие с определение №22 от 17.01.2012 г. по ч.т.д.№886/2011 г. на ВКС, ТК, представляващо задължителна съдебна практика, споделяна и от настоящия състав, е приел за недоказано оспорването, за което ответниците носят доказателствена тежест, че призоваването е нередовно, т. е., че находящото се в канцеларията и на адреса на управление лице, което се е съгласило да приеме съобщението, не е работник или служител на юридическото лице. В този смисъл по поставения в изложението първи въпрос касационно обжалване не може да бъде допуснато.
Касационно обжалване не може да бъде допуснато и по въпроса следва ли да бъде прието за редовно връчване на книжа на юридическо лице по реда на чл.50, ал.3 от ГПК, ако не е посочена длъжността на физическото лице, получило книжата от името на дружеството и счита ли се това лице за служител на дружеството. С цитираното в изложението решение №56 от 17.06.2014 г. по т.д.№2705/2013 г., на ВКС, ТК, формиращо задължителна за съдилищата практика, споделяна и от настоящия състав, е прието, че връчването на книжа на търговци и юридически лица може да стане чрез всеки служител или работник, който изрази съгласие да ги приеме, като законът не съдържа като императивно изискване за посочването на трите имена на получателя. Посочено е, че като гаранция за редовността на връчването е достатъчно вписване на имената и длъжността – информация, съобразно, която съдът може да извърши преценка за надлежно извършване на процесуалното действие. В случая въззивният съд не е изразил становище, че в разписката за връчване на съобщението не е необходимо да се посочат имената и длъжността на лицето, получило съобщението или книжата от името на търговеца, а е приел, че нотариалната покана е редовно връчена на служител на юридическото лице, като липсват доказателства, че удостовереното от нотариуса като приело поканата лице /имената, на което и обстоятелството, че е служител на адресата, са отбелязани в удостоверителното изявление на нотариуса/, не е служител на адресата. Ето защо и тъй като разписката за връчване на поканата /в която именно следва да бъдат отразени името и качеството на лицето, на което тя е връчена/, не е представена по делото, не може да се направи извод, че същата е оформена в нарушение на чл.50, ал.3 от ГПК, респективно, че обвързващата доказателствена сила на нотариалното удостоверяване е опровергана, а обжалваното въззивно решение не е в противоречие със задължителната практика на ВКС.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, касационно обжалване не следва да се допусне и по последния процесуалноправен въпрос, формулиран от касатора в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК. Изцяло в съответствие със споделяното от настоящия състав разрешение, дадено в определение №45 от 13.01.2014 г. по ч.т.д.№2880/2013 г. на ВКС, ТК, е становището на въззивния съд, че изискуемостта на вземането по процесния запис на заповед, издаден на предявяване, настъпва с предявяването му на издателя, което според цитираното определение е необходимо условие за възникване изискуемостта на задължението и за авалиста. В този смисъл мотивите на съда относно обстоятелството, че записът на заповед е предявен и на авалистите, представляват единствено допълнителен аргумент в подкрепа на формирания извод за основателност на иска, поради което отговорът въпроса относно предпоставките за считане за редовно на връчване на съобщение по реда на чл.47 от ГПК чрез залепване на уведомление /поставен на плоскостта на редовността на връчване на нотариалните покани до авалистите/, не може да бъде определен като обуславящ изхода на делото.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №111 от 31.03.2015 г. по т.д.№98/2015 г. на АС Пловдив в частта му, с която е потвърдено решение №494 от 28.10.2014 г. по т.д.№58/2014 г. на ОС Стара Загора, в частта, с която е признато за установено по отношение на [фирма], [фирма], Запрян Н. З. и Р. Х. Т., съществуването на вземане на [фирма] за сумата от 23 242.43 лв., дължима по запис на заповед от 24.11.2010 г., ведно със законната лихва то 27.02.2014 г. до окончателното изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№3826/2013 г. на РС Стара Загора.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.