О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 531
София, 30.06.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бонка Йонкова
ЧЛЕНОВЕ: Евгений Стайков
Галина Иванова
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№2553/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] – [населено място], срещу решение №46 от 25.05.2015г., постановено по в.т.д.№97/2015г. по описа на Бургаски апелативен съд, ТО, с което е потвърдено решение № 28 от 3.02.2015г. по т.д.№369/2014г. на Бургаски окръжен съд.
В касационната жалба на [фирма] се поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като същото е необосновано, немотивирано и постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че правните изводи на въззивния състав не кореспондират и не отговарят на установената по делото фактическа обстановка. Излагат се съображения, че разликата между остатъчната главница и цената, получена при повторната реализация на лизинговия обект, представлява имуществена вреда за лизингодателя, която е в пряка и непосредствена връзка с неизпълнението на договора за лизинг. В тази връзка се оспорват решаващите мотиви на въззивния съд за неоснователност на исковата прeтенция, обосновани на заключението на съда, че разликата между остатъчната главница и цената при повторната реализация не е предвидима вреда и не се включва в обезщетението по чл.82 ЗЗД. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде уважен изцяло предявения по реда на чл.694 ал.1 ТЗ установителен иск с присъждане на разноски за трите инстанции.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът излага допълнителни съображения в подкрепа на касационната жалба без да поставя конкретни въпроси. Поддържа, че в цитираните и представени с изложението съдебни решения, въпросите относно дължимостта на сумите, представляващи икономическа вреда за лизингодателя при прекратяване на договор за финансов лизинг, са решени противоречиво от съдилищата, което обуславя наличието на допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответното дружество [фирма] /в несъстоятелност/ – [населено място], в който се поддържа, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, поради липсата на предпоставките за това по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Сочи се, че в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК няма ясно формулиран въпрос, който да е решаван противоречиво от съдилищата. Същевременно се излагат съображения за неоснователност на жалбата по съществото на спора и за липсата на касационни основания по чл.281 т.3 ГПК. Претендират се разноски за касационната инстанция.
Върховен касационен съд, ТК, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С решение № 28 от 3.02.2015г. по т.д.№369/2014г. по описа на Бургаски окръжен съд, е отхвърлен иска на [фирма] против [фирма] /н/ за установяване по реда на чл.694 ал.1 ТЗ съществуването на неприето вземане в производството по несъстоятелност на ответника за сумата 14 204.36 лв. по Договор за финансов лизинг №01006879/001/7.10.2008г.
За да потвърди първоинстанционното решение въззивният състав от Бургаски апелативен съд е изложил мотиви, от които е видно, че въззивният състав е възприел изцяло фактическата обстановка, посочена в първоинстанционното решение, която не е била оспорена с въззивната жалба. Съдът е посочил, че на 7.10.2008г. между [фирма] и [фирма] е бил сключен договор за финансов лизинг на лек автомобил Мерцедес G 420. Приел е за установено, че договорът е прекратен едностранно от [фирма] на 3.12.2009г., на която дата лизинговата вещ е била върната на лизингодателя. Посочил е, че на 28.11.2011г. [фирма] е продало търговското си предприятие на ответника [фирма]. Във въззивното решение е прието за доказано твърдението на ищеца, че в момента на прекратяването на договора за финансов лизинг остатъчната стойност на автомобила по погасителния план и съгласно мемориален ордер от 3.12.20009г. възлиза на 74 204.35 лв. , както и че лизингодателят е реализирал лизинговия автомобил на вторичния пазар за 59 999.99 лв., което обуславя разлика в размер на исковата сума от 14 204.36 лв. /без ДДС/.
Въззивният състав е обосновал неоснователността на исковата претенция посочвайки, че в конкретния случай претендираната вреда от 14 204.36 лв. без ДДС произтича от твърдяната невъзможност на кредитора-лизингодател да реализира изцяло планирания от него приход от договора за финансов лизинг. Отразено е, че в Общите условия към Договора /чл.15.4/, страните са предвидили възможност за едностранно прекратяване на договора от лизингодателя с отправяне на искане за връщане на лизинговия обект, в който случай лизингодателят има право да претендира и получи всички дължими към момента на прекратяването лизингови вноски, както и незаплатените застрахователни вноски, неустойки, застраховки и др. На тази база съдът е стигнал до извода, че въпросите – дали и по какъв начин лизингодателят ще се разпореди с лизинговата вещ в бъдеще, ще съумее ли да я реализира на вторичния пазар и на каква цена, са въпроси, които не са в пряка, непосредствена и предвидима последица от неизпълнението на процесния договор, което от своя страна изключва отговорността на лизингополучателя по чл.82 ЗЗД за обезщетяване на лизингодателя за имуществена вреда, представляваща разликата между остатъчната главница и цената, получена при повторната реализация на лизинговия обект. Допълнителен аргумент е почерпен и от правната същност на договора за лизинг, който включва уговорка за бъдеща продажба, но самият той не прехвърля правото на собственост.
Настоящият състав на ВКС намира, че липсват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните съображения:
На първо място следва да се има предвид, че в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът не е формулирал конкретни правни въпроси по начина, посочен в разясненията, дадени в мотивите към т.1 от ТР №1/2010г. от 19.02.2010г. по т.д.№1/2009 на ВКС, ОСГТК. В тази връзка касационният състав не е длъжен да извежда правния въпрос от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в касационната жалба и в самото изложение. Твърдението, че аналогични правни спорове се решават противоречиво от съдилищата, не представлява въпрос по см. на чл.280 ал.1 ГПК като обща предпоставка за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
На второ място, дори да се приеме /чрез конкретизиране от страна на съда/, че в изложението е поставен материалноправен въпрос – Дали при развален, поради неизправност на лизингополучателя договор за финансов лизинг, кредиторът-лизингодател може да търси обезщетение за вреди, които са по-големи от платената неустойка за забава при плащане на дължимите лизингови вноски до прекратяване на договора?, в случая не е налице допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като е създадена задължителна практика на ВКС по чл.290 ГПК. С решение №3 от 29.02.2016г. по т.д.№3491/2014г. на ВКС, ТК, І т.о. е даден отрицателен отговор на поставения по-горе въпрос, което изключва допускането на касация по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
На основание чл.81 във вр. с чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответното дружество сумата 200 лв. – доказани разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №46 от 25.05.2015г., постановено по в.т.д.№97/2015г. по описа на Бургаски апелативен съд, ТО.
ОСЪЖДА [фирма] -[ЕИК] от [населено място], [улица] да заплати на [фирма] /н/ ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица] ет.2 сумата 200лв. /двеста лева/ – разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :