ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 320
гр. София 30.06.2016 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 17.02.2016 (седемнадесети февруари две хиляди и шестнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 576 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 2 и чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, като е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 4447/21.12.2015 година, подадена от Б. И. Х., срещу определение № 5456/26.11..2015 година на Окръжен съд Благоевград, постановено по ч. гр. д. № 897/2015 година.
С обжалваното определение съставът на Окръжен съд Благоевград е оставил без разглеждане подадената от Б. И. Х. частна жалба с вх. № 3299/07.10.2015 година, в частта й, с която е поискано обезсилването на постигнатата в проведеното на 01.10.2015 година, по гр. д. № 147/2015 година по описа на Районен съд Сандански, съдебно заседание спогодба, като е потвърдил постановеното по същото първоинстанционно производство определение № 2131/01.10.2015 година, с което е прекратено производството по делото. В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на въззивното определение, като е поискано то, заедно с потвърденото с него първоинстанционно определение да бъде отменено и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Б. И. Х. сочи, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на определението на Окръжен съд Благоевград по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Насрещната страна по частната касационна жалба С. С. В. е подала отговор на същата от 04.02.2015 година, с който е изразено становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на определението на Окръжен съд Благоевград, а ако това не бъде прието се сочи, че жалбата е неоснователна и затова атакуваното с нея определение трябва да бъде потвърдено.
Б. И. Х. е бил уведомен за обжалваното определение на 12.12.2015 година, а подадената от него срещу същото частна касационна жалба е с вх. № 4447/21.12.2015 година, като е подадена по пощата на 17.12.2015 година. Предвид на това и с оглед на правилото на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен установения в разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Частната жалба е подадена от надлежна страни и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 284 от ГПК, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
За да постанови обжалваното определение съставът на Окръжен съд Благоевград е приел за установено, че в проведеното на 01.10.2015 година, по гр. д. № 147/2015 година по описа на Районен съд Сандански, съдебно заседание сраните по спора са формулирали изявления за спогодба по предявените искове, която е била одобрена от съда. Като последица от това одобряване е било постановено протоколното определение № 2131/01.10.2015 година, с което е било прекратено производството по делото. Съдът е посочил, че съгласно установената практика на ВКС обжалваемостта на определението за прекратяване на производството, поради съдебна спогодба се налага в случаите на прекратяването му въпреки липсата на фактическия състав на спогодбата и при необходимост да се запази висящността на производството поради това, че спорът не е разрешен. В тази връзка съдът се е позовал и на определение № 197/02.06.2014 година, постановено по ч. гр. д. № 1984/2014 година по описа на ВКС, ГК, ІІ г. о. Прието е, че съдебната спогодба е сложен фактически състав състоящ се от три елемента, а именно договорът за спогодба, който се формулира от страните, определението на съда, с което се одобрява договорът за спогодба, което е охранителен съдебен акт и определението за прекратяване на производството. От тези три отделни акта на обжалване подлежал само последният, тъй като прегражда развитието на делото и при реализиране на контрола за неговата законосъобразност съдът следвало да провери дали са налице условията за постановяването му, т.е. дали има изложена от страните спогодба, дали тя е одобрена с охранителен акт и дали договорът за спогодба обхваща целият предмет на делото. В настоящия случай съдът е констатирал, че в съдебния протокол са отразени две насрещни припокриващи се изявления от двете страни за съдържанието на договорената от тях спогодба и същата е възпроизведена в акта на съда, с който е одобрена. Заедно с това е прието, че договорът за спогодба обхваща целия предмет на делото и не противоречи на закона и на морала. По тези съображения съставът на Окръжен съд Благоевград е приел, че определението, с което първоинстанционният съд е прекратил воденото пред него производство е правилно и го е потвърдил.
Освен горното въззивният съд е приел, че спогодбата е двустранен договор между ищеца и ответника, поради което той не се подчинява на правилата за отмяна на съдебни актове, т.е. не подлежи на обжалване. Доколкото съдебната спогодба е договор, тя можела да бъде атакувана по исков ред, в случай, че е нищожна, унищожаема или се иска развалянето й поради неизпълнение. В този смисъл съставът на Окръжен съд Благоевград се е позовал на указанията по т. 8 от ППВС № 7/28..11.1973 година и е счел, че не може да се произнесе по искането за обезсилване на съдебната спогодба, тъй като то е предмет на отделен иск, който трябва да се разгледа в самостоятелно исково производство.
В частта му, с която е оставена без разглеждане подадената от Б. И. Х. частна жалба с вх. № 3299/07.10.2015 година, в частта й, с която е поискано обезсилването на постигнатата в проведеното на 01.10.2015 година, по гр. д. № 147/2015 година по описа на Районен съд Сандански, съдебно заседание спогодба определението на Окръжен съд Благоевград е такова по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК и е постановено за първи път от въззивната инстанция, поради което подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК, а не по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК. При преценката на законосъобразността на тази част от въззивното определение трябва да се има предвид, че в проведеното на 01.10.2015 година, по гр. д. № 147/2015 година по описа на Районен съд Сандански, съдебно заседание страните по спора са постигнали съдебна спогодба по смисъла на чл. 234, ал. 1 от ГПК, която е подписана от страните и одобрена от съда по установения за това ред. По своето естество тази спогодба не представлява съдебно решение по смисъла на чл. 236 от ГПК, което изрично следва от разпоредбата на чл. 234, ал. 3 от ГПК, с която последиците от спогодбата са приравнени на влязло сила решение. От това следва, че в отношенията между страните тя има предвиденото в разпоредбите на чл. 297, чл. 298 и чл. 299 от ГПК действие. Същото не е поставено в зависимост от други действия на страните и съда освен тези посочени в чл. 234, ал. 1 от ГПК, поради което настъпва от момента на осъществяване на предвидения в тази разпоредба фактически състав. Поради това действие на спогодбата същата не подлежи на последващ съдебен контрол по реда на обжалването на съдебните актове, което е видно от изричната разпоредба на чл. 234, ал. 3 от ГПК, която забранява този контрол. Това следва и от обстоятелството, че по своето естество съдебната спогодба по чл. 234, ал. 1 от ГПК не представлява съдебен акт, а е договор. Затова за нейните пороци се прилагат общите правила за договорите, а не тези за порочните съдебни актове. Последното изрично е подчертано в т.8 от ППВС № 7/28.11.1973 година, като дадените с нея указания са задължителни за съдилищата. От това следва, че съдебната спогодба не може да бъде атакувана по предвидения за съдебните актове ред за инстанционен контрол, а определението на съда по чл. 234, ал. 1 от ГПК, с което тя се одобрява не е от категорията на тези по чл. 273, ал. 1 от ГПК и не подлежи на обжалване. В този смисъл е и съдебната практика установена в решение № 303/31.03.2010 година, постановено по гр. д. № 587/2009 година и решени № 6/18.02.2014 година, постановено по гр. д. № 5494/2013 година, двете по описа на ВКС, ГК, І г. о., а също така и определение № 197/02.06.2014 година, постановено по ч. гр. д. № 1984/2014 година по описа на ВКС, ГК, ІІ г. о.; определение № 653/22.11.2010 година, постановено по гр. д. № 497/2010 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и определение № 709/10.10.2013 година, постановено по ч. т. д. № 3639/2013 година по описа на ВКС, ТК, І т. о. С оглед на това обжалваното определение на Окръжен съд Благоевград е правилно и законосъобразно в тази му част, поради което следва да бъде потвърдено в същата.
В частта, с която е потвърдено определение № 2131/01.10.2015 година, с което е прекратено производството по гр. д. № 147/2015 година по описа на Районен съд Сандански, обжалваното определение е такова по чл. 274, ал. 3, т. 1 във връзка с ал. 1, т. 1 от ГПК и подлежи ва касационно обжалване, при наличието на предвидените в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 от ГПК условия за това. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Б. И. Х. твърди, че с тази част на обжалваното определение съставът на Окръжен съд Благоевград се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за това до кой момент ищецът по иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК може да измени установителния си иск в осъдителен такъв; за значението на доклада на първоинстанционния съд по чл. 146 от ГПК и на съдържанието на същия по чл. 146, ал. 1, т. 5 и ал. 2 от ГПК, както и за необходимостта въззивния съд да предприеме действия за отстраняване на допуснатите от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, а също така и за задължението на въззивния съд при постановяване на решението си да обсъди всички относими доказателства и доводи на страните. Така формулираните въпроси обаче са неотносими съм обжалваното определение, тъй като не са разглеждани с него. Видно от мотивите на състава на Окръжен съд Благоевград той се е ограничил да извърши проверка за това дали са се осъществили предвидените в чл. 234, ал. 1 от ГПК за сключването и одобряването на съдебната спогодба, които са условие за прекратяването на производството. Сама по себе си съдебната спогодба е договор, който се сключва между страните по производството, с който те доброволно уреждат съществуващия между тях правен спор и той престава да съществува. Затова сключването й води до десезиране на съда, а оттам и до прекратяване на производството, тъй като вече липсва правен спор, съществуването на който е абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, а оттам и за допустимостта на производството. Отпадането на спора се реализира по съгласуваната воля на страните по него и в този случай участието на съда се ограничава само до проверката на това дали е налице сключена спогодба, която да е подписана от страните и от съда, както и за това дали тя обхваща целия предмет на спора или част от него и дали не противоречи на закона и добрите нрави. В случай, че установи наличието на тези предпоставки съдът трябва да прекрати изцяло или частично производството по делото. Затова в случай на обжалване на определението за прекратяването на производството инстанционният контрол ще се ограничи само до факта за съществуването на посочените по-горе предпоставки. В този смисъл е и т. 5 от ТР № 1/17.07.2001 година, постановено по тълк. д. № 1/2000 година на ОСГК на ВКС. Не се извършва обаче преценка за това дали първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които обаче не са във връзка със сключването на спогодбата и извършеното въз основа на нея прекратяването на производството. Формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на Б. И. Х., въпроси са свързани с действия на съда, които не са във връзка със сключването на спогодбата, а с подготовката и постановяване на решение по съществото на спора, каквото в случая липсва. Затова те са неотносими към обжалваното определение и въз основа на тях не може да се допусне касационно обжалване на същото.
С оглед на това сегашния съдебен състав на ВКС, ГК, ІV г. о. намира, че не трябва да се допуска касационно обжалване на определението на Окръжен съд Благоевград, в частта, с която е потвърдено определение № 2131/01.10.2015 година, с което е прекратено производството по гр. д. № 147/2015 година по описа на Районен съд Сандански.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 5456/26.11.2015 година на Окръжен съд Благоевград, постановено по ч. гр. д. № 897/2015 година в частта, с която е потвърдено определение № 2131/01.10.2015 година, с което е прекратено производството по гр. д. № 147/2015 година по описа на Районен съд Сандански.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 5456/26.11.2015 година на Окръжен съд Благоевград, постановено по ч. гр. д. № 897/2015 година в частта, с която е оставена без разглеждане подадената от Б. И. Х. от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН] частна жалба с вх. № 3299/07.10.2015 година, в частта й, с която е поискано обезсилването на постигнатата в проведеното на 01.10.2015 година, по гр. д. № 147/2015 година по описа на Районен съд Сандански, съдебно заседание спогодба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.