ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 595
София, 06. юли 2016 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 2047 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 43/10.02.2016 на Пернишкия окръжен съд по гр. д. № 909/2015 г., с което е отменено решение № 1114/02.11.2015 на Пернишкия районен съд по гр. д. № 4316/2013, с което са отхвърлени предявените искове за признаване незаконността на уволнението и възстановяване на предишната работа по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
Недоволен от решението е касаторът П. Т. А. от [населено място], представляван от адв. И. В. от АК – П., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за необходимото съдържание на заповедта за уволнение и съобразяване на критериите по чл. 189 КТ при определяне на дисциплинарното наказание, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Позовава се и прилага решение № 1326/02.11.1999 на ВКС по гр. д. № 219/99; решение № 372/17.03.2014 на ВКС по гр. д. № 3731/2013 и решение № 257/10.06.2010 на ВКС по гр. д. № 3681/2008.
Ответникът по жалбата [фирма], С. представляван от юрк. Ф. Г. я оспорва, като счита, че въззивният съд е съобразил установената практика на Върховния касационен съд. Претендира и направените за касационната инстанция разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предявените искове са неоценяеми, намира, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника като „Ръководител на район/Оперативен център „П.-К.“, регион „С. област и П.“, направление „Мерене СрХ и привилигировани потребители“ с месторабота в [населено място]. На ищеца е наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“ със заповед от 11.05.2015 г. и е прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ – поради извършено дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал.1, т. 4 и 7 КТ – злоупотреба с доверието на работодателя и други тежки нарушения на трудовата дисциплина. Съдът е приел за установено, че служителят е извършил нарушение на трудовата дисциплина по т. 1 от заповедта, изразяващо се в това, че ищецът е отчел, че в продължение на 13 работни дни – на 10, 11, 12, 13, 16, 17, 18, 19, 20, 23, 24, 25 и 26 февруари 2015 г. е бил в служебни командировки, като в действителност не е посещавал тези населени места и не е изпълнявал там своите служебни задължения, като е нареждал на други служители да подпечатват командировъчната му заповед и в резултат на осъщественото отчитане на служебни командировки е получил от работодателя си сумата от 130 лв. Въззивният съд е приел, че неправилно първоинстанционният съд е отменил уволнението, тъй като наложеното дисциплинарно наказание се явява несъразмерно с извършеното дисциплинарно нарушение, като е изложил съображения, че ищецът е с продължителен стаж, заемал е ръководна длъжност и е следвало да оправдае доверието на работодателя, спазвайки разпоредбите на КТ и Наредбата за командировките в страната. Съдът е приел, че доколкото работодателят няма задължение при първо нарушение да налага по-леко наказание, то в случая наложеното наказание се явява законосъобразно и съответстващо на извършеното нарушение.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като първият въпрос, обуславя решението и е разрешен в съответствие с установената практика, съгласно чл. 195, ал. 1 КТ заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не трябва да съдържа всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, кои задължения по длъжностната характеристика не са изпълнени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво дисциплинарно нарушение според класификацията в чл. 187 КТ е извършено. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин, включително и чрез позоваването на известни на работника обстоятелства и документи (без да е необходимо удостоверяване на връчването на документите).
По втория поставен въпрос съгласно чл. 190 КТ дисциплинарното наказание уволнение се налага за тежки нарушения на трудовата дисциплина, като в първите шест точки на ал. 1 са посочени нарушенията, които законодателят счита тежки. Това не изключва възможността други нарушения на трудовата дисциплина да бъдат квалифицирани като тежки. Извършването на тежко нарушение на трудовата дисциплина обаче не означава, че без оглед на другите обстоятелства то трябва да бъде наказано с уволнение. Съгласно чл. 189, ал. 1 КТ при определяне на дисциплинарното наказание се взема предвид не само тежестта на нарушението, но също обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя.
На ответникът по касацията [фирма], С. следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 420,00 лева.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 43/10.02.2016 на Пернишкия окръжен съд по гр.д. № 909/2015.
ОСЪЖДА П. Т. А. от П. да заплати на [фирма], С. сумата 420,00 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.