О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.553
гр. София,07.07.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на десети май, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2863 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение №1526 от 07.04.2015 г. по гр.д.№53/2015 г. на ОС Благоевград. С решението в обжалваната му част, след частична отмяна на решение №2565 от 04.11.2014 г. по гр.д.№51/2014 г. на РС Сандански, [община] е осъдена да заплати на [фирма] сумата от 9122.50 лв., стойност на извършени СМР, с която сума ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от 17.01.2014 г. до окончателното изплащане.
В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК: 1. При нищожен договор, който касае извършени СМР, когато резултатът се е проявил в правната сфера на ответника, как следва да се определи размерът на дължимата сума и следва ли да бъде определяно и обогатяването на дължащия и обедняването на престиралия, след което да се определи по-малката сума. 2. Следва ли при обсъждане на заключението на вещото лице, въз основа на което съдът е изградил изводите си за извършване на съответните СМР, да обсъди и съдържащите се в заключението данни, които сочат, че друго лице е извършило процесните СМР и в този смисъл при преценка на събраните доказателства да съобрази логическите обичайните и опитните правила, както и обичайната търговска практика.
Ответникът по касация – [фирма] заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови решението в обжалваната част въззивният съд е приел, че през периода октомври-ноември 2009 г., въпреки отсъствието на сключен между страните договор за обществена поръчка, кметът на [община] е възложил, а ищцовото дружество е приело да изгради нова ел.инсталация на читалищната сграда в [населено място], представляваща публична общинска собственост. Посочил е, че от събраните по делото доказателства, вкл. и приетото по делото и кредитирано от съда основно заключение на СТЕ, се установява по категоричен начин, че процесните СМР, извършени от дружеството, са на стойност 9 122.50 лв. към датата на извършването им /действително направени разходи за труд и материали без ДДС и то под средните пазарни цени/ и това е сумата, с която то е обедняло и която сума е по-малка от тази, с която [община] се е обогатила.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
Поставените въпроси, макар и обусловили решаващата воля на въззивния съд, не са решени в противоречие с константната задължителна практика на ВКС, включително и с тази, цитирана от касатора в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК /решение №2189 по т.д.№871/2012 г. на ВКС, ТК, решение №343 по гр.д.№2733/2013 г. на ВКС, ГК, ТР №2/2004 г. на ОСГК на ВКС и решение №305 по гр.д.№1110/2011 г. на ВКС, ГК/.
Изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.59 от ЗЗД и практиката по приложението й е изводът на въззивния съд, че ответната община е дължала заплащане на по-малката сума между обедняването и обогатяването, установени по делото.
На следващо място въпросът относно задълженията на съда при обсъждане на експертизата, е решен в съответствие с константната и задължителна практика на ВКС, според която съдът може както по молба на страните, така и по своя преценка да назначи експертиза, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси из областта на науките, изкуството, занаятите и др. са нужни специални знания, които съдът няма,, като заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори и когато страната не е направила възражения срещу него, а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му, като независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. В случая в съответствие с тази практика, споделяна и от настоящия съдебен състав, съдът е изложил съображения в мотивите на въззивното решение защо, преценено съвкупно с останалите доказателства за релевантните обстоятелства, основното заключение на експертизата следва да бъдат кредитирано, като доколко изложените съображения и направените въз основа на тях изводи са обосновани е въпрос, отнасящ се до правилността на решението, която обаче не е основание за допускането му до касационно обжалване.
С оглед изхода на делото, касаторът дължи на ответника по касация направени разноски за адвокатско възнаграждение в размера на 500 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №1526 от 07.04.2015 г. по гр.д.№53/2015 г. на ОС Благоевград в частта му, с която след частична отмяна на решение №2565 от 04.11.2014 г. по гр.д.№51/2014 г. на РС Сандански, [община] е осъдена да заплати на [фирма] сумата от 9122.50 лв., стойност на извършени СМР, с която сума ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от 17.01.2014 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА @@25@[ЕИК] да заплати на [фирма][ЕИК] сумата от 500 лв., разноски.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.