О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 603
София, 08.07.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети май през две хиляди и шестнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1741 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на А. С. М. от [населено място], обл. Пазарджик, чрез процесуалния й представител адв. С. М., против въззивното решение № 23 от 26 януари 2016 г., постановено по в.гр.д. № 967/2015 г. по описа на окръжния съд в [населено място], с което е потвърдено решение № 294 от 16 ноември 2015 г., постановено по гр.д. № 415/2015 г. по описа на районния съд в [населено място] за отхвърляне на предявените от М. против Териториално поделение държавно горско стопанство „А.”, със седалище и адрес на управление в [населено място], искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че неправилно е определен моментът, в който касаторката се ползва от предварителната закрила по чл. 333, ал. 3 КТ, като неправилно съдът е приел представено фотокопие от протокол от заседание на управителния съвет на синдикат, а и решението не съдържа мотиви относно самото фотокопие и няма произнасяне дали цени фотокопието като доказателство или не. За неправилен се сочи изводът на съда, че касаторката е въвела съображения за конкуренция на предварителната закрила по чл. 333, ал. 3 и ал. 4 КТ, тъй като касаторката всъщност е заявила кумулативно и двете предвидени хипотези на закрила при уволнение на чл. 333, ал. 3 и ал. 4 КТ. Подчертава се, че законосъобразността на уволнението изисква когато служител е закрилян на повече от едно основания, всяко от тях да бъда преодоляно самостоятелно. Касаторката счита, че е нарушена практиката на ВКС по отношение задължението на съда да изготви точен и ясен доклад с конкретни указания и сочи, че работодателят не е доказал безспорно, че длъжността „деловодител” е единствената по рода си, за да не е необходим подбор, а въззивният съд приема, че ищцата не сочи подобни длъжности, поради което те не са налични, което е в противоречие с доклада на първата инстанция. Поддържа се липса на преценка на всички доказателства по делото и необсъждане на всички доводи и възражения – липсват доводи за представеното фотокопие, свързано със закрилата по чл. 333, ал. 3 КТ, не е налице реално съкращаване в щата, след като лице по граждански договор изпълнява трудовите функции на касаторката, неизвестна е датата, предхождаща с 60 дни съкращението, за да се установи средносписъчният състав и да се прецени дали е приложима процедурата по чл. 17 БКТД, че касаторката е продължила да изпълнява част от функциите на деловодител и след съкращаването от 1 април 2015 г., което сочи фиктивно съкращаване. Накрая се сочи, че от длъжностната характеристика на касаторката се установяват 12 трудови функции и задължения за длъжността, а при съкращението са разпределени само 6 задължения. Заявена е необходимост от тълкуване на чл. 21, ал. 2 БКТД. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа наличието на всички допълнителни основания за това по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът Териториално поделение държавно горско стопанство „А.” [населено място] не представя отговор на касационната жалба.
Въззивният съд основава изводите си по оспореното съкращение в щата на взетото решение на управителния съвет на предприятието от 20 март 2015 г. за съкращаване от 1 април 2015 г. на няколко длъжности, между които и длъжността на касаторката (деловодител), разпределянето на част от функциите на закритата длъжност между запазващите се длъжности, съкращаване на 5 щатни бройки, представляващи 5 % от реално заетия по трудово правоотношение персонал в предприятието и предложената на касаторката длъжност „работник горско стопанство”. Не е възприета тезата, че касаторката е била поставена в положение на изненада по отношение на съкращаването в щата, тъй като е била уведомена за взетото решение отпреди влизането в сила на новото щатно разписание. По претендираната закрила по чл. 333 КТ се приема за безспорно, че касаторката е била член на синдикалното ръководство и че с решение на управителния съвет на синдиката е дадено съгласие за уволнението й, поради което предварителната закрила е преодоляна. Отречена е възможността съдът да контролира действията на синдикалния орган, свързани с процедурата по вземане на решение за даване на предварително съгласие за уволнение на член на синдикално ръководство поради съкращение в щата, като за правомерността на даденото предварително съгласие е достатъчно то да е дадено от компетентния за това синдикален орган, а касаторката е могла да атакува решението по друг ред, а и доводът за неспазена процедура е въведен след процесуалните срокове за това. За несъстоятелен е приет доводът, че е не е взето съгласие от синдикалното ръководство на основание чл. 333, ал. 4 КТ за уволнението на ищцата, тъй като тя се ползва с предварителна закрила на първо място в качеството й на член на синдикалното ръководство и тази закрила е приоритетна по силата на закона – без значение дали е предвидена в КТД или друг документ, докато защитата на синдикалния член е условна, и след като е преодоляна по-силната и специфична синдикална закрила, е безпредметно да се иска съгласие по ал. 4, защото тази закрила е приложима единствено за другите членове на синдикалната организация, а и съгласието по ал. 3 се дава от по-висок по степен и правомощия синдикален орган. При тълкуване на БКТД е прието, че терминът „средносписъчен състав” има предвид броя на реално заетите до момента на предстоящото уволнение работници и служители в съответното териториално поделение, като в случая работодателят не е бил задължен да осъществи процедура по предварително информиране и консултиране със синдикатите, защото не са били налице основанията за това. По правилото на чл. 21, ал. 2 БКТД е прието, че за работодателя е възникнало задължение да предостави информация на засегнатите от съкращението в щата работници за свободните работни места в съответното поделение, но не и да им бъдат предложени работни места и безусловно те да бъдат назначени на свободните места, а и в случая на ищцата е предложено заемане на свободна длъжност, което тя е отказала. Като неоснователен е определен доводът за задължителен подбор, тъй като не са налични длъжности с еднородни или сходни трудови функции или несъществено различаващи се функции, и ищцата не сочи такива. Прието е, че няма трансформация на длъжности или създаване на мястото на съкратената длъжност на нова такава с ново наименование, но без различия в съществени функции и задължения на изпълняваната работа – извършено е разпределяне на трудовите функции на съкратената длъжност на лица, които заемат други, съществуващи до момента длъжности.
Касационният съд приема, че поставените от касаторката въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване.
На първо място се пита допустимо доказателство ли е по реда на ГПК фотокопието на документ и може ли съдът да мотивира решението си във основа на фотокопие. Касаторката твърди, че въпросът е разрешен в нарушение на практиката на ВКС, като сочи както решения на ВС по ГПК /отм./ (които формират противоречива практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – сравни т. 2 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК), така и решение на ВКС по чл. 290 ГПК от 2007 г. В двете решения на ВС (решение № 651 по гр.д. № 372/1985 г., ІІ г.о., и решение № 316 по гр.д. № 180/1985 г., ІІ г.о.) се приема, че фотокопията на писмени документи не са доказателство по смисъла на чл. 142 и сл. ГПК /отм./, като за да бъде доказателство по делото, документът трябва да бъде представен в оригинал или с нотариално заверен препис или препис, заверен от страната. В соченото решение на ВКС – решение № 766 по гр.д. № 1590/2009 г., І г.о., по въпроса представлява ли официален свидетелстващ документ заверено от неизвестно лице ксероксно копие, ако оригиналът на този документ е изгубен, как следва да се установи съдържанието му, върху коя страна пада доказателствената тежест, ако такъв документ е бил представен пред нотариус и следва ли съдът да приложи разпоредбата на чл. 128, ал. 2 ГПК /отм./ при непредставяне на оригинала, касационният съд възприема практиката, сочена в горните две решения на ВС, че не са доказателства по отменения ГПК фотокопията на документи. Питането се поставя във връзка с представеното с отговора на исковата молба препис-извлечение от протокол № 1 от заседание на управителния съвет на Ф. на синдикалните организации от горското стопанство и дървопреработващата промишленост към КНСБ, съдържащо решение № 9, с което управителният съвет дава предварително съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение на касаторката – секретар на синдикалния комитет при ответното предприятие. Представените писмени доказателства от ответника са приети от съда. В писменото становище на ищцата от 17 юли 2015 г. спрямо представеното фотокопие на протокол № 1 не е посочено каквото и да е становище. Независимо от това, в представеното и прието от съда лично трудово досие на ищцата (л. 342 от първоинстанционното дело) е приложено заверено копие на преписа-извлечение от протокол № 1. В писмените бележки пред първата инстанция ищцата чрез процесуалния си представител поддържа, че работодателят не е доказал преодоляване на защитата по чл. 333, ал. 3 КТ, защото е представено ксерокопие на писмо от ФСОГСДП към КНСБ, към което е приложено ксерокопие от протокол № 1, но към тези документи липсва представен самият протокол от заседанието, което прави неясно дали събранието е проведено, дали е имало кворум за вземане на решения и дали гласувалите за разрешението са повече от гласувалите против. Въпрос, свързан с цененето на представения препис-извлечение като документ, не се поставя, и първата инстанция не го обсъжда. Едва във въззивната жалба се сочи, че представеното фотокопие не следва да бъде ценено като годно доказателство и е цитирано решение № 766 по гр.д. № 1590/2009 г., І г.о., но въззивният съд не се е произнесъл по това оплакване. При тези обстоятелства следва да се приеме, че правният въпрос не държи сметка за липсата на произнасяне от страна на съда, което в случая е резултат от несвоевременното навеждане на довода в процеса. Независимо от това съдът не е нарушил и сочената от касаторката практика на ВКС, която възприема и преутвърждава практиката на ВС, тъй като ответникът е представил и заверено от него фотокопие на съответния документ. Въпрос по приемането като доказателство по спора на незаверен документ не се поставя, което е пречка за касационния съд да даде съответното тълкуване.
Вторият въпрос е когато с доклада по чл. 146 ГПК е разпределена доказателствената тежест на страните и липсват други указания на въззивния съд, следва ли страните да доказват факти извън указаните им изрично в тежест с доклада. Твърди се, че по този въпрос даденото от въззивния съд разрешение е в нарушение на т. 2, предл. ІІ от ТР № 1/2013 г., ОСГТК, в което било прието, че когато въззивният съд установи, че на страната е дадено неточно указание, той следва да следи служебно, дори без да е сезиран с подобно оплакване. Въпросът е поставен по извода на съда, че касаторката е била длъжна да докаже, че съкращаваната длъжност „деловодител” е единствена по трудови функции в предприятието, като това всъщност е указано на работодателя с доклада на първата инстанция. В сочената задължителна практика на ВКС, противно на виждането на касаторката, се приема, че за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно; когато във въззивната жалба или отговора страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, дори и да прецени тези оплаквания за основателни, въззивният съд не извършва нов доклад по смисъла и в съдържанието, уредено в чл. 146, ал. 1 ГПК, а в тази хипотеза въззивният съд дължи единствено даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. По делото се установява, че с доклада първоинстанционният съд е указал на работодателя да докаже извършен подбор в случаите, когато не се съкращават всички или единствената щатна бройка за съответната длъжност, при изрично твърдение на работодателя в отговора на исковата молба, че не е извършван подбор, тъй като длъжността „деловодител” е единствена. Първоинстанционният съд в решението си сочи, че заеманата от ищцата длъжност е единствена, за работодателя не е възникнало задължение да извършва подбор по реда на чл. 329 КТ, а във въззивната жалба този извод е оспорен, като е посочена правилно разпределената тежест за доказване в това отношение, но ищцата намира съответният факт за недоказан. Следователно, няма оплакване пред въззивния съд, свързано с порок на доклада, та да е необходимо въззивният съд да дава съответните указания, съответно да се подлага на преценка съответствието на даденото от въззивния съд разрешение с обвързващата съдебна практика, цитирана (неточно) от касаторката. Извън сочената практика на ВКС в конкретната хипотеза следва да се отбележи, че въззивният съд не е възприел изводи в нарушение на принципа на чл. 154, ал. 1 ГПК, тъй като се сочи, че при съпоставката на старото и новото щатно разписание се установява, че длъжността, заемана от касаторката, е единствена, а касаторката иска да прехвърли тежестта на доказване на отрицателен факт на работодателя – че няма други еднородни или сходни със заеманата от нея длъжност, без самата тя да твърди или да докаже положителния факт за реалното съществуване на такива. Следователно, при правилно разпределена тежест на доказване, и установяване чрез представени щатни разписания, работодателят е доказал липсата на необходимост от извършване на процедурата по чл. 329 КТ, а противните твърдения на касаторката съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК (тук не е предмет на питане проблемът с отрицателните и положителните факти) следва да бъдат доказани от нея. При тези съображения, ясен е положителният отговор на третия поставен въпрос – задължителен ли е за работодателя подборът измежду наличните работници и служители със сходни трудови функции (сочи се решение № 182 по гр.д. № 6457/2014 г., ІV г.о.), но тъй като длъжности със сходни трудови функции в процеса не са установени, липсват мотиви на въззивния съд в това отношение и въпросът не е обуславящ за изхода на спора.
На следващо място се пита длъжен ли е съдът да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, и трябва ли да обсъди в мотивите на решението си всички доказателства и доводи на страните. Поддържа се, че липсват доводи за представеното фотокопие на документ, за липса на реално съкращение поради изпълняване на трудовите функции на деловодител от лице по граждански договор, за неустановяване на датата, предхождаща с 60 дни извършеното съкращение, за да се установи спазването на процедурата по чл. 17 БКТД, за това, че съкращението е факт от 1 април, но касаторката продължила да изпълнява функциите си до 14 април – сочи се решение № 217 по гр.д. № 761/2010 г., ІV г.о. и ППВС № 1/1953 г. В цитираното решение на ВКС се възприемат постановките на ППВС № 1/1953 г., т. 3 – съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата за правнорелевантните факти, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, и трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В разглеждания случай, независимо, че въззивният съд не е изложил доводи конкретно по нито един от посочените от касаторката факти, подобно произнасяне не би довело до друг краен резултат по спора. За представеното фотокопие на документ са относими доводите по първия въпрос. Не подлежи на преценка от страна на съда правомощието на работодателя да изведе част от необходимите за дейността му функции извън трудовите правоотношения с предприятието му, а наличието на граждански договор се сочи именно от касаторката. Предвид влизането в сила на новото щатно разписание от 1 април 2015 г., средносписъчният състав на предприятието е преценяван към датата, предхождаща съответната промяна в щата, а въпрос за тълкуването на чл. 17 БКТД не се поставя. Накрая, липсва задължение за работодателя да прекрати трудовите правоотношения по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ на датата на влизане в сила на новото щатно разписание.
Поставя се въпросът при наличието на две основания за закрила – по чл. 333, ал. 3 и чл. 333, ал. 4 КТ, работодателят трябва ли да изиска предварително съгласие освен от органа по чл. 333, ал. 3 КТ (синдикален орган, определен с решение от централното ръководство на съответната синдикална организация), още и от този по чл. 333, ал. 4 КТ (съответният синдикален орган в предприятието), след като предпоставките за прилагане и на двете основания са били налице. Допускането на касационното обжалване се търси при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както и поради противоречивото разрешаване на въпроса в решение № 614 по в.гр.д. № 1005/2012 г., на окръжния съд в [населено място], решение № 371 по в.гр.д. № 646/2010 г. на окръжния съд в [населено място], и решение по гр.д. № 3680/2007 г. на Софийския градски съд. Нито едно от представените решения на въззивния съдилища не е отразено като влязло в сила. Тъй като при тези обстоятелства касаторката не е обосновала допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, касационният съд следва да прецени наведеното основание по т. 3 на същия текст. Касационният съд в настоящия си състав приема даденото от въззивния съд разрешение на правния въпрос за съответно на точния смисъл на закона. Съпоставката на текстовете на ал. 3 и ал. 4 на чл. 333 КТ води до заключението, че членът на синдикалното ръководство в предприятието, както е в случая, се ползва със засилена защита в сравнение с обикновения синдикален член, и даването на съгласие от изрично посочен орган по решение на централното ръководство на синдикалната организация, е достатъчно, за да обоснове законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение, без да е необходимо съгласие и на органа по чл. 333, ал. 4 КТ.
Пита се реално ли е съкращението на длъжността, когато част от трудовите функции са разпределени между други служители, а останалите трудови функции за същата длъжност продължават да се изпълняват, без да са разпределени – поддържа се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Несъмнено при разпределяне на трудовите функции на единствена длъжност между останалите на работа работници или служители, е налице съкращение в щата. Ако част от функциите не са разпределени, но продължават да се изпълняват (в случая от външно за предприятието лице), то и в този случай не е опроверган изводът за извършено от работодателя съкращение в щата, а без значение е между колко лица са били разпределени извършваните до момента на съкращението функции от страна на касаторката.
На последно място се поставя въпросът следва ли работодателят да предложи за заемане всички вакантни длъжности и условията за заемането им към момента на връчването на предизвестието или заповедта за уволнение за всеки конкретен служител – синдикален член, или само следва да информира тези служители за наличните вакантни длъжности. Въпросът е по тълкуването на чл. 21, ал. 2 БКТД, който гласи, че преди да се пристъпи към съкращаване или връчване на предизвестие, на работниците и служителите, които ще бъдат засегнати от промените, задължително се предоставя информация за свободните работни места в съответното ДП, ДГС и ДЛС и условията за заемане. От самия текст на договора е ясно, че задължението на работодателя е само да информира работника или служителя за наличните вакантни длъжности, за заемането на които той отговаря на съответните условия. Ето защо и по този въпрос не се обосновава допускането на касационното обжалване.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 23 от 26 януари 2016 г., постановено по в.гр.д. № 967/2015 г. по описа на окръжния съд в Пазарджик.]
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: