2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 439
гр. София, 12.07.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение, в закрито заседание от осемнадесети май две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Бранислава Павлова
гражданско дело № 1869 /2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК .
Образувано е по касационна жалба вх. рег. № 705 от 08.02.2016 г. на „Д. 2000“- О. [населено място] , чрез адв. Г. Р. и касационна жалба вх. № 79 от 07.02.2016г. на „ Ново Стъкло“ – ЕАД [населено място] пазар , чрез адв. Д. Р., срещу решение № 268 от 10.12.2015 г. на Шуменския окръжен съд по гр.д. № 135 / 2014 г.
Касационните жалби са подадени в срок отговарят на изискванията на чл.284 ГПК и не са налице основанията на чл. 280 ал.2 ГПК, поради което са процесуално допустими.
Първоинстанционното производство пред Новопазарския районен съд е образувано по исковата молба на „ Д. 2000“- О. срещу „Ново Стъкло“ – ЕАД за ревандикация на 35 бр. движими вещи, изчерпателно посочени в исковата молба, съединени обективно с претенции по чл. 57, ал. 2 ЗЗД за заплащане равностойността на липсващи части към 19 бр. движими вещи, заварени при въвода в имота на ищеца на 24. 06.2011 г. и претенции по чл. 59 ЗЗД за обезщетение за лишаване от право на ползване от всичките общо 54 бр. вещи, за периода необхванат от погасителна давност до подаване на исковата молба .
С решение № 375 от 25.11.2013 г. по гр.д. № 752/22012 г . Новопазарският районен съд е отхвърлил всички искове по чл. 108 ЗС, уважил е исковете по чл. 57, ал. 2 ЗЗД общо за сумата от 7633 лв., отхвърляйки ги за разликата до 53217 лв. След отменително решение на Шуменския окръжен съд № 266 от 21.11. 2014 г. по гр.д.№ 135 / 2014г., с решение № 64 от 05.03.2015 г. по гр.д.№ 752 / 2012 г., Новопазарският районен съд е уважил исковете по чл. 59 ЗЗД по отношение на 3 бр. вещи, а за всички останали ги е отхвърлил изцяло.
С обжалваното въззивно решение № 268 от 10.12.2015 г. по гр.д.№ 135/2014г. Шуменският окръжен съд е обезсилил решение № 375 от 25.11.2013 г. по гр.д.№ 752/2012г. на Новопазарския районен съд в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 108 ЗС досежно 19 бр. движими вещи, и решение № 64 от 05.03.2015 г. в частта, с която за тези 19 бр. вещи е присъдено обезщетение за лишаване от право на ползване за периода до подаване на исковата молба.
По обективно съединените искове в останалата част въззивният съд е приел, че ищецът е доказал с представения договор за продажба от 26.09.2002 г. собствеността върху 17 бр. машини и съоръжения, предмет на ревандикацията и върху още 8 бр. машини и съоръжения, за които не са предявявани искове по чл. 108 ЗС, отхвърляйки възражението на ответника за недействителност на търговската сделка поради ненадлежно представителство. Въпреки доказаното право на собственост на ищеца [фирма], въззивният съд е потвърдил отхвърлителното първоинстанционно решение ревандикационните претенции със съображението, че не са ангажирани доказателства за съществуването на вещите към настоящия момент, респективно за упражняването на фактическата власт върху тях от ответника.
Съобразявайки установеното право на собственост върху общо 25 бр. движими вещи и приемайки за доказана фактическата власт върху тях през м. април 2006 г., въззивният съд е уважил за тях частично претенциите по чл. 59 ЗЗД, както и за останалите 8 броя вещи, чиято равностойност се търси. Въззивният съд е приел, че исковете по чл. 59 ЗЗД относно вещите, за които ищецът не е доказал придобивно основание или идентичност, са неоснователни.
Досежно исковете по чл. 57, ал. 2 ЗЗД въззивният съд приел, че такива са предявени за равностойността на липсващите части към 19 броя вещи, като е уважил искането за заплащане равностойността само за 8 бр. от тях- тези , за които ищецът е доказал правото си на собственост. За останалите вещи, за които е отхвърлил претенциите изцяло, е приел, че липсва идентичност с вещите, описани от съдебния изпълнител при въвода относно заварените в имота вещи.
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение обсъди доводите на страните по основанията за допускане на касационното обжалване и намира следното:
І. По касационната на ищеца по делото „ Д. 2000“- О. [населено място], подадена в частта по отхвърлените исковете с правно основание чл. 108 ЗС за следните вещи: 1. плоско – шлифовъчна машина тип ШХП 51, 2. програмен струг СР 586 HEMUS, 3. програмен струг тип З. 500, 4. кръгло- шлифовъчна машина тип ШКУ 251, 5. струг CU 582 3 MM, 6. 2 бр. универсален струг тип С 13 и 7. зъбонарезна машина ЕЗС 43538 , в частта по исковете с правно основание чл. 59 ЗЗД за вещите : 1.плоско- шлифовъчна машина тип ШХП 51, 2.програмен струг СU 582 З ММ, 3. 2 бр. универсален струг тип С 13, 4. зъбонарезна машина ЕЗС 43538, 5. гилотина, 6.програмен струг СР 586 HEMUS, 7. програмен струг тип З. 500 и 8. 5 бр. рафтове с формови комплект, както и в частта по исковете по чл. 57, ал.2 ЗЗД досежно равностойността на липсващите части за зъбонарезна машина ЕЗС 43538 и струг CU 582 3 MM.
Касаторът поддържа неправилност на въззивното решение и на трите основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди допуснати нарушения при определяне елементите от фактическия състав на трите вида претенции, несъответствие между изводите на съда и събраните по делото доказателства, недопускане на повторна експертиза въпреки наведени доводи за необоснованост на тези в първа инстанция и искане за нова.
В изложението за допускане касационното обжалване се извеждат като обуславящи три процесуалноправни въпроса и се поддържа основанието по чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК.
Първият въпрос е за правомощията на въззивната инстанция при постановяване на решението да обсъди в мотивите си всички събрани доказателства, както и исканията и възраженията на страните, като за него се навежда противоречие между приетото от окръжния съд и решения на ВКС по чл. 290 ГПК, конкретно изброени.
Вторият въпрос е за възможността въззивната инстанция да откаже да назначи повторна експертиза, когато приетите в първоинстанционното производство са оспорени в съответната инстанция и във въззивната жалба, без да обсъди доводите на страната за това, като за този въпрос се навежда противоречие с две решения по чл. 290 ГПК- решение № 267 от 04.03.2014 г. на ВКС, I г.о по гр.д №30/2013 г. и решение № 542 от 07.02.2012 г. на ВКС, IV г.о по гр.д. №1083/ 2010 г.
Третият въпрос е за задължението на въззивния съд да прекрати производството в съответната част, когато обезсилва частично първоинстанционно решение, по който се поддържа противоречие с решение № 133 от 26.05.2011 г. на ВКС, III г.о. по гр.д. № 664/2010 г.
И трите въпроси не обуславят приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, , поради следното:
1. Съгласно разясненията в ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК основанията за допускане на касационното обжалване са различни от отменителните основания по чл. 281 ГПК. В производството по селекия на касационноти жалби, в изложението по чл. 284 ал.3 ГПК касоторът следва да постави правен въпрос, от значение за разглеждане на конкретното дело. Този правен въпрос следва да е разрешен в обжалваното решение и да е обусловил решаващите мотиви на съда, но да е принципен и да е свързан с тълкуване на конкретна правна норма. На следващо място изложението следва да бъде мотивирано чрез обосноваване и на специалните предпоставки, посочени в чл. 280 ал.1 т.1, 2 и 3 ГПК. Посочването от касатора , че съдът не е обсъдил определени доказателства, изброени най-общо без да е обосновано значението им за делото и без да е формулиран правен въпрос, свързан с доказването на определени факти и разпределяне на доказателствената тежест между страните, представлява довод за нарушение на процесуалните правила – отменително основание по чл. 291 ал.1 т.3 ГПК , който е неотносим към производството по чл. 288 ГПК.
2.Въпросът за възможността на въззивната инстанция да откаже да назначи експертиза също не е обуславящ за делото, защото такава експертиза е била назначена, но не е уважено искането за повторна експертиза , за което съдът се е мотивирал. Не всяко оспорване на заключение на вещо лице задължава съда да назначава нова експертиза. Изискванията затова са посочени в чл. 201 ГПК и съдът има правомощия да прецени дали експертизите са точни и ясни или се нуждаят от допълнително аргументиране. В този смисъл е и цитираната от касатора съдебна практика, която в случая не е нарушена, защото изслушаното пред въззивния съд заключение не дава основание да се приеме, че се налага възлагане на допълнително или повторно заключение.
3. Въпросът дали въззивният съд е длъжен да прекрати производството по делото след като обезсили решението също не е обуславящ за делото, защото не е формирал решаващи изводи на съда. Пропускът на съда на прекрати производството по делото след обезсилване на първоинстанционното решение следва да се отстрани по реда на чл. чл. 247 ГПК.
С оглед на изложеното касационната жалба на „Д. 2000 О.“ [населено място] не следва да се допуска за разглеждане по същество поради отсъствие на предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК.
ІІ. Касаторът [фирма] обжалва въззивното решение в частта, с която след като е отменено решение № 375 от 25.11.2013 г. по гр.д.№ 752/ 2012г.на Новопазарския районен съд, е осъден на основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД да заплати по-висока равностойност на погиналите липсващи части към зъбонарезна машина ЕЗС 43538 и струг CU 582 3 MM, a също и в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение, е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 59 ЗЗД обезщетение за лишаване от право на ползуване за плоско- шлифовъчна машина тип ШХП 51, струг CU 582 З. С, 2 бр. универсален струг тип С 13, зъбонарезна машина ЕЗС 43538, гилотина, програмен струг СР 586 HEMUS и програмен струг тип З. 500. Касаторът поддържа нарушение на материалния закон с довод за несъобразяване от въззивния съд на обусловеността на исковете по чл. 57, ал. 2 и чл. 59 ЗЗД от иска по чл. 108 ЗС, в смисъл, че отхвърлянето на петиторната претенция влече невъзможност за уважаване на осъдителните искове по чл. 57 ал.2 и чл. 59 ЗЗД. Поддържа се и нарушение на съдопроизводствените правила при обсъждането на доказателствата.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът [фирма] [населено място] пазар извежда общо четири правни въпроса, за които твърди, че са от значение за изхода на делото и за които сочи специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно:
1. Следва ли при указания за остраняване на нередовности по исковата молба, констатирани пред въззивната инстанция, съдът да дава на ответника едномесечен срок за становище, съответно ако даде по –кратък срок, с това нарушава ли правото му на защита ?;
2. Следва ли въззивният съд да изготвя нов доклад по делото съобразно уточненията на ищеца, в случая когато за първи път констатира нередовност на исковата молба?;
3. Допустимо ли е обективно съединяване на искове по чл. 108 ЗС, чл. 59 и чл. 57, ал. 2 ЗЗД без ищецът да сочи кои от тях предявява при евентуалност?;
4. Може ли иск по чл. 59 ЗЗД или иск по чл. 57 ал. 2 ЗЗД да бъдат уважени по отношение на вещи, за които ревандикационната претенция е отхвърлена ?
Първият и вторият въпроси са разрешени със задължителна съдебна практика – ТР 1/2013г. на ВКС, ОСГК и ТК , с която въззивният съд се е съобразил. Според приетото в тълкувателното решение, дейността на въззивния съд е продължение на тази в първоинстанционното производство , но не е нейно повторение. Въззивният съд не прави доклад по делото нито започва разглеждането на делото отново с връчване на препис от исковата молба и даване на едномесечен срок за отговор, когато оставя исковата молба без движение с указания за отстраняване на нередовности.
Третият въпрос не е обуславящ за делото, защото исковете са предявени при условията на кумулативно съединяване и съдът ги е разгледал всичките , няма предявени евентуални искове, за да има задължение ищецът да посочи кои са те.
Четвъртият въпрос също не е обуславящ за делото, защото не отговаря на съдържанието на мотивите на въззивното решение. Искът по чл. 108 ЗС за вещите, за които са уважени исковете по чл. 59 ЗЗД и чл. 57 ЗЗД е отхвърлен, защото не се владеят от ответника , но за тях в мотивите собствеността на ищеца е призната т.е. няма противоречиво разрешаване на отделните обективно съединени искове.
С оглед на изложеното и касационната жалба на [фирма] [населено място] пазар не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на делото, разноските следва да останат в тежест на страните, така както са направени.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Шуменския окръжен съд № 268 от 10.12.2015 г. по гр.д. № 135 / 2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: