7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 597
гр. София, 18.07.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.д. 1564 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
А. Н. в качеството си на едноличен търговец „Ч. – А. Н.“ обжалва въззивно решение № 443/24.10.2014 г. на Окръжен съд – [населено място], с което е потвърдено решение № 325 от 10.12.2012 г. по г.д. 588/13 г. Районен съд [населено място]. С потвърденото първоинстанционно решение е осъден [фирма] да предаде на „Федерация на Научно технически съюзи в България“ по силата на прекратен договор за наем имоти както следва: етаж 1 с помещения за кафе, бар и офис, ведно с прилежащите тоалетни и избено помещение с обща квадратура от 353 кв.м., находящ се в [населено място], ул. „3-ти март“ № 17, етаж 2 с помещения и коридор, ведно с прилежащите тоалетни с обща квадратура от 353 кв.м., находящ се в [населено място], ул. „3-ти март“ № 17 и е осъден ответникът да заплати разноски.
В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно, тъй като не съответства на обективно съществуващите материални отношения между страните по спора. Неправилността му е изразена в това, че има процесуални нарушения в хода на производството. Моли да се отмени.
Ответникът „Федерация на научно-техническите съюзи в България“ оспорва касационната жалба. Счита, че е недопустима и че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Счита, че оригиналът на договора не бил представен и правилно е бил изключен представения препис на договора. Не били допуснати съществени процесуални нарушения, както се твърди в касационната жалба. Жалбоподателят не бил упражнил правата си по предвидения в закона ред.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира следното:
С обжалваното в настоящето производство въззивно решение № 443/24.10.2014 г. на Окръжен съд – [населено място] е потвърдено решение № 325 от 10.12.2012 г. по гр.д. 588/13 г. Районен съд [населено място]. С потвърденото първоинстанционно решение е осъден [фирма] Свиленградски районен съд да предаде на „Федерация на Научно технически съюзи в България“ по силата на прекратен договор за наем имоти както следва: етаж 1 с помещения за кафе, бар и офис , ведно с прилежащите тоалетни и избено помещение с обща квадратура от 353 кв.м., находящ се в [населено място], ул. „3ти март“ № 17 , етаж 2 с помещения и коридор , ведно с прилежащите тоалетни с обща квадратура от 353 кв.м., находящ се в [населено място], ул. „3-ти март“ № 17 и е осъден ответникът да заплати разноски.
Въззивният съд е приел, че при предявения иск с правно основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД от „Федерация на научно-техническите съюзи в България“ срещу [фирма] за опразване на наети помещения етаж 1 и етаж 2, находящи се в [населено място], ул. „3 ти март“ № 17, основна предпоставка е прекратяване на наемния договор, сключен между страните, „Федерация на научно-техническите съюзи в България“ в качеството му на наемодател, а [фирма] в качеството му на наемател, на 15.06.2010 г., в който било предвидено едностранно прекратяване в случай на неплащане на наемна цена повече от един месец. Наемателят не е плащал наемна цена 14 месеца, което е породило право за наемодателя да прекрати договора като е сторил това на 21.05.2013 г. с връчена нотариална покана.
Съдът не е основал изводите си на сключен договор за наем от 5.4.2012 г. на какъвто се позовава касаторът в първоинстаницонното производство, тъй като не е представен в оригинал в указания от съда срок. Прието е, че договорът за наем от 15.6.2010 г. е срочен и касаторът не е плащал 14 месеца уговорената наемна цена и до него е изпратено предизвестие за прекратяване поради неизпълнение чрез нотариална покана, връчена на 21.05.2013 г. за прекратяване на договора за наем и връщане на наетата вещ. Съдът е приел, че касаторът е ползвал вещта след прекратяване на договора за наем и дължи връщането й, на основание чл. 233, ал.1 от ЗЗД.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът сочи, че решението на въззивния съд е нищожно, защото е логически и тълкувателно неразбираемо, както и заповядва нещо невъзможно. Според касатора договорът от 15.6.2010 г. автоматично е прекратен с подписване на следващ договор от 05.04.2012 г. като страните са уредили финансовите и имуществените си претенции с този нов договор. Решението заповядвало нещо невъзможно.
Нарушени били съдопроизводствените правила, тъй като съдът не е взел предвид факти, върху които да изгради вътрешното си убеждение и постановил това неправилно и „скандално“ съдебно решение. А тези факти и обстоятелства са доказани по безспорен начин и пораждат други правни последици.
Позовава се на недопустимост на съдебното решение поради наличие на преюдициално дело пред Софийски градски съд. Този спор е относно истинността на договор от 05.03.2012 г., на който се е позовал и пред първоинстанционния, и пред въззивния съд.
Сочи като разрешени от въззивния съд процесуални въпроси относно преразпит на свидетели.
Позовава се на нарушено право на защита – обстоятелството, че съдът не му е допуснал правна помощ.
Допълнително след срока по чл. 283 от ГПК е постъпило изложение на допълнителни основания за допускане на касационно обжалване на решение № 443 от 24.10.2014 г. по гр.д. 114/14 г. Хасковски окръжен съд. Предвид това, че са след срока по чл. 283 от ГПК и след срока за отстраняване на нередовности на касационната жалба, тези основания няма да бъдат разгледани.
С оглед въведеното основание за нищожност на съдебното решение съдът намира, че не може да се направи предположение за нищожност на въззивното решение. Основанията за нищожност на съдебното решение, са: липса на дата, ненадлежен състав на съда, неспазване на принципа за неизменност на състава, заповядване на нещо неразбираемо или невъзможно. В разглеждания случай е налице дата, подписи на всички съдии, неизменност на състава, взел решението и извършил събиране на доказателства и изслушване на страните в хода на устните състезания (чл. 149 от ГПК) точни и ясни мотиви и потвърждаване на въззивното решение съгласно изискването на чл. 236, ал. 2 от ГПК. Потвърденото решение на първоинстанционния съд също няма пороци, които да обуславят нищожност на същото. По отношение на соченото основание за нищожност на съдебното решение, че решението заповядва нещо невъзможно, настоящият съдебен състав намира, че няма такова основание, тъй като касаторът е осъден да предаде държането на нает от него недвижим имот. Това не е невъзможно за изпълнение действие. Ето защо посоченият порок не е налице. Съдът не констатира вероятна нищожност на съдебното решение.
Предвид и направената служебна проверка с оглед задължението и правомощието на касационната инстанция в производството по чл. 288 от ГПК, така както са разяснени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, съдът не констатира нищожност на съдебното решение.
По отношение на сочената недопустимост на съдебното решение съдът не установи да има основания за предполагане на поради наличие на преюдициален спор, от значение за спора по чл. 233 от ЗЗД, който би обусловил извод за спиране на производството по разглеждания пред Хасковския окръжен съд спор за опразване на наети помещения, до приключване на спора пред Софийски градски съд по т.д. 1666/2014 г., VІ-6 състав, който има за предмет установителен иск за истинност на договор за наем, сключен между страните, от 05.04.2012 г. С оглед твърденията на касатора за временна недопустимост на производството, по което е постановено обжалваното въззивно решение, съдът намира, че следва да се установи какъв е предметът на твърдения за преюдициален иск. При извършена служебна справка в деловодството на Софийски градски съд и с оглед представеното определение от касатора по т.д. 1666/14 г. съдът констатира, че пред Софийски градски съд е предявен иск от касатора в настоящия процес А. Г. Н. срещу „Федерация на научно-техническите съюзи в България“ за установяване на основание чл. 124 от ГПК, че договор от 05.04.2012 г. за наем на недвижим имот, сключен между [фирма] и „Федерация на научно-техническите съюзи в България“, е договор, който е истински документ. Устните състезания пред Окръжен съд – [населено място] по гр.д. 114/14 г. са приключили на 01.10.2104 г. Производството по т.д. 1666/14 г. е прието от Софийски градски съд за допустимо като съдът е обусловил допустимостта на иска с липсата на произнасяне на съда по отношение истинността на документа, а само с изключването му по чл. 183 от ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че няма вероятност решението на въззивния съд да е недопустимо поради, тъй като въпросът за истинността, респ. неистинността на договор от 05.04.2012 г. не е бил повдиган в спора, по който е постановено обжалваното в настоящето производство решение на Хасковски окръжен съд.
Освен това позоваването на представения от касатора в хода на исковия процес договор от 05.04.2012 г., в производството по чл. 288 от ГПК е неотносимо. Производството по селектиране на касационните жалби, съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 /2009г. по т.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС не включва възможност да се преценяват доказателствата по делото и да се правят изводи относно правилността на съдебното решение. Изключването на документ от доказателствения материал, на основание чл. 183 от ГПК, е процесуалноправен въпрос, който за разлика от анализа на доказателства може да бъде обсъден в производството по чл. 288 от ГПК, тъй като с него се дава или не възможност на страната да упражни надлежно правото си на защита като представи всички относими и допустими доказателства, представени в предвидения в ГПК процесуален срок. Касаторът в качеството му на ответник е представил договор от 05.04.2012 г., който е оспорен от ищеца „Федерация на научно-техническите съюзи в България“ и е указано на ответника да представи в оригинал този документ в срок до първо съдебно заседание. В това заседание, не е представен. Съдът е приел, че договорът от 05.04.2012 г. не се представя в оригинал и е изключил от доказателствата представения заверен препис от [фирма]. Така представения заверен препис е приет като писмено доказателство от въззивния съд в нотариално заверен препис. Това писмено доказателство е оспорено от ответника „Федерация на научно технически съюзи в България“ и съдът не се е произнесъл по писмения договор от 05.04.2012 г. като го е изключил съобразно правилото на чл. 183 от ГПК от доказателствения материал. Поставеният въпрос относно конкретните действия на съда по делото, не могат да се предмет на разглеждане в стадия по селектиране на касационните жалби. Наличието на конкретни оплаквания, основани на противоречие на закона, не може да се преценява в този стадий, на основание чл. 288 от ГПК. Въпросът, който е разрешен трябва да е довел до обуславяне извода на въззивния съд, изразен в съдебното решение. В случая съдът не е обусловил извода си на посочения договор или не е направил изводи, които да са следствие от неприемане та този договор. А е обусловил решението си въз основа на установения в хода на процеса факт относно неизпълнение на задължение за плащане на наемна цена в продължение на 14 месеца. В постановеното въззивно съдебно решение е прието, че между страните е бил сключен договор за наем от 15.06.2010 г. по отношение на наетите помещения, които са описани и че поради неизпълнение на задължението на наемателя [фирма] да заплаща наемната цена в срок, а именно неизпълнение на задължението продължило 14 месеца, наемодателят е отправил изявление за прекратяване на договора за наем, което е достигнало до наемателя. Това е обусловило решаващият извод на съда, че договорът за наем от 15.06.2010 г. е прекратен и наемателят, касаторът в настоящето производство е осъден да върне наетите имоти.
Достъпът до касационен контрол е допустим, само когато е разрешен такъв процесуален въпрос, посочен от касатора, който осъществява някое от допълнителните основания съгласно чл. 280, ал. 1, т.1 – т. 3 от ГПК. Според задължителните указания в т. 1 от ТР 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос, разрешен с обжалваното решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Правният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране на решаващата правна воля на съда, но не и за правилността на въззивното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на доказателствата. В съобразителната част на тълкувателното решение е проведено разграничение между основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК, които имат значение за правилността на въззивното решение и се преценяват само след допускане на касационното обжалване в производството по чл. 290 ГПК, и специфичните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК , в зависимост, от които се селектират касационните жалби в стадия на производството по чл. 288 ГПК.
Посоченият въпрос за преразпит на свидетели не е обусловил решаващите изводи на съда и не съставлява общо основание за достъп до касационно обжалване. За да уважи иска, въззивният съд е приел неизпълнение на задължения по договор от 05.06.2010 г. за наем на помещенията от страна на касатора – наемател. Разпитът на свидетели е осъществен от първата инстанция и въззивният съд е основал решението си на правните последици от неизпълнение на задължението за заплащане на наемна цена в срок от 14 месеца. Ето защо в конкретния случай, съдът намира, че няма разрешен процесуален въпрос, в който да е решаващ извода относно фактите, за които са разпитвани свидетели пред първоинстанционния съд и липсата на техния преразпит, да е формирал определен извод за въззивния съд. Въпросът за правилността на процесуалните действия не подлежи на разглеждане в производството по чл. 288 от ГПК. Липсата на общо основание за достъп до касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 1 от ГПК не дава възможност за преценка дали са налице някои от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК, като допълнителни основания за касационно обжалване.
По отношение твърдението за нарушено право на защита в исковия процес, тъй като не му е предоставена правна помощ, съдът намира, че в стадия по селектиране на касационните жалби този въпрос не е релевантен.
При този изход на спора разноски не следва да се присъждат.
По изложените мотиви, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 443 от 24.10.2014 г. на Окръжен съд [населено място] по в.гр.д. № 114/2014 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.