5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 606
София, 19.07.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 19.04.2016 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 2583/15 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], [населено място] против въззивното решение на Великотърновския окръжен съд № 133 от 19.03.2015 г., по в.гр.д.№209/2014 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Свищовския районен съд № 126 от 29.09.2014 г., по гр.д. № 294/14 г. за отхвърляне на предявения от касатора, в качеството му на ищец, срещу Р. Л. Х. от [населено място] установителен иск по чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК за сумите: 2 182.91 евро – главница по договор за кредит № 54-221/ 07. 11. 2007 г. и анекс № 1/16.03.2010 г.; 2949.65 евро – договорна лихва за периода 16.03.2010 г. -15.09.2013 г.; 374.64 евро – наказателна лихва за периода 16.04.2011 г. – 18.09.2013 г.; 426.86 евро – годишна такса за управление на кредита за 2011 г., 2012 г. и 2013 г.; 14.19 евро – разноски, ведно със законната лихва върху главницата на задължението от датата на подаване на заявлението – 24.09.2013 г. до окончателното му изплащане, както и деловодни разноски – 260.15 лв., заплатена д.т. по делото и 612.18 лв. – направени разходи за адвокат, за които вземания е издадена заповед за изпълнение № 367 от 26.09.2013 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 663/2013 г. на Свищовския районен съд.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Основно касаторът възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че поръчителят отговаря за изплащане на целия дълг, а не на отделните вноски, с настъпил падеж, поради което исковата претенция срещу него за последните е неоснователна, вкл. и по съображения, че в сочената хипотеза отсъства възможност за проследяване на преклузивния срок по чл.147 ЗЗД, което е служебно задължение на решаващия съд.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Излагайки отново оплакванията, въведени с касационната жалба за неправилност на обжалваното въззивно решение жалбоподателят твърди, че „Великотърновският окръжен съд е постановил решението си в противоречие с практиката на ВКС”. Същевременно според изложеното „съществува константна практика на редица съдилища, които приемат, че началото на срока по чл.147 ЗЗД поставя настъпването на предсрочната изискуемост, т.е. от изискуемостта на целия кредит започва да тече и шестмесечният срок по чл.147, ал.1 ЗЗД ”. Като израз на соченото противоречие със задължителната практика на ВКС е цитирано решение № 81 от 08.07. 2014 г., по т.д.№ 1705/ 2013 г. на І т.о., а визираното противоречие в съдебната практика е илюстрирано с решения : № 147 от 17.04.2015 г., по в.т.д.№ 1481/2014 г. на Окръжен съд Стара Загора, № 105 от 17.04.2015 г., по в.т.д.№ 27/2015 г. на ВАпС и № 1965 от 28.10.2013 г., по в.т.д.№ 1493/2013 г. на САпС.
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразил по допускане на касационното обжалване, излагайки подробни съображения за отсъствие на формулиран от касатора конкретен правен въпрос – обща предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК.Според становището му, по този начин се явяват неясни и недоказани и сочените селективни основания по чл.280, ал.1 ГПК, доколкото съответните противоречия се предпоставят от различно възприето разрешение във вр. с правен въпрос, относим към приложението на конкретна законова разпоредба, което в случая отсъства. Алтернативно е изразено несъгласие и поддържаните касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Кационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.1 ГПК, въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване.
Касаторът не е формулирал конкретен въпрос на материалното и/ или процесуално право по см. на чл.280, ал.1 ГПК, който, включващ се в предмета на делото, да е от обуславящо значение за постановения краен правен резултат, а това, само по себе си, според задължителните постановки в т.1 на ТР на ОСГТК на ВКС № 1/ 19. 02.2010 год., изключва наличие на процесуална възможност за касационната инстанция да извърши възложената и от законодателя селекция за допускане на касационното обжалване, поради което само на това основание – отсъствие на основната обща предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, следва да бъде отказано допускане на касационната жалба до разглеждане по същество .
От обстоятелството, че значимостта на конкретния правен въпрос по см. на чл.280, ал.1 ГПК не се определя от приетата по делото фактическа обстановка, която винаги е съобразена с отделните факти и доказателства, а от правните изводи на съда по същество на спора, следва, че този правен въпрос не може да бъде изведен от касационната инстанция въз основа на въведените от касатора в обстоятелствената част на изложението му по чл.284, ал.3, т.1 ГПК пороци на обжалвания съдебен акт. Последните, като относими към правилността на обжалваното въззивно решение, не подлежат на обсъждане в производството по чл.288 ГПК- арг. от чл.281, т.3 ГПК. Отделно от това, подобен подход за установяване на обусловилия решаващите правни изводи на въззивната инстанция правен въпрос, би бил в нарушение на принципа за равенството на страните в процеса и на диспозитивното начало, тъй като в случая не се касае до доуточняване или преформулиране на вече формулиран от страната правен въпрос, а до извеждането му вместо жалбоподателя.
Нещо повече, дори и да се приеме, че с оглед конкретната визирана в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК законова разпоредба, този правен въпрос, доуточнен от състава на касационната инстанция се свежда до началния момент на преклузивния срок по чл.147, ал.1 ЗЗД, то същият не е обуславящ за изхода на делото, поради което не обосновава общото основние по чл.280, ал.1 ГПК.
Видно от решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт въззивният съд, въз основа на самостоятелен анализ на доказателствата по делото, е счел за доказано както наличието на непогасено задължение в общ размер от 6 636.54 евро, формирано от месечните погасителни вноски за периода 16.04.2010 г. – 16.09.2013 г., договорни и наказателни лихви и такса управление по договор за кредит № 54 -221/ 07.11.2007 г. и анекс № 1/ 16. 03. 2010 г. – неразделна негова част, сключен между Банката- ищец и кредитополучателите Т. Х. Вързалов и Г. Вързалова, така и солидарната задълженост наред с главните длъжници на ответницата Р. Л. Х., като поръчител. Позовавайки се на правната характеристика на договора за поръчителство, според законовата му регламентация в чл.138 и сл.ЗЗД, въззивната инстанция е отрекла законосъобразността на извода на първостепенния съд, обоснован с договорната клауза на чл.7 от анекс № 1 към договора за кредит от 07. 11. 2007 г., че задължението на поръчителя е единствено по отношение на цялото задължение, но не и за отделните непогасени от длъжниците вноски, поради което началото на срока по чл.147, ал.1 ЗЗД поставя само настъпването на предсрочната изискуемост на целия дълг, която в случая не е обявена от кредитора. Изложени са съображения, че поетото от поръчителя задължение да отговаря солидарно с главния длъжник за изплащане целия размер на кредита и дължимите лихви, при условията на чл.138 и сл. ЗЗД означава, че пълната му отговорност по необходимост включва както целия остатък на неиздължения кредит, така и непогасените от кредитополучателите отделни падежирани вноски. В случая, според решаващия състав на Великотърновския окръжен съд, ищецът не ангажирал доказателства, нито е въвел твърдение за предявен от него иск срещу главните длъжници в 6 – месечен срок, преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК – 24.09.2013 г.. Следователно по отношение на вноските с настъпил падеж до тази датата правото на Банката –ищец да търси вземането си от поръчителя е преклудирано, съгласно установения в чл.147, ал.1 ЗЗД прекратителен срок, за който съдът е длъжен да следи служебно. По отношение на останалите падежирани вноски, спрямо които преклузивният срок по чл.147, ал.1 ЗЗД, считано от датата на сезиране на заповедния съд -24.09.2013 г. не е изтекъл исковата претенция е счетена за неоснователна, поради отсъствие на доказателства за техния размер. Според Великотърновския окръжен съд, в разглежданата хипотеза на заявено за установяване главно вземане в пълния му размер за първостепенния съд, при отсъствие на заявено в исковата молба твърдение в тази насока, не е налице и задължение да дава указания за ангажиране на доказателства за отделните формиращи същото вноски.
Следователно независимо дали поддържаните основания за касационно обжалване са евентуално основателни, вкл. с оглед осъществените от въззивния съд процесуални действия, липсата на тъждественост между последните и предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, които са останали недоказани от касатора, поради отсъствие на главното общо основание за достъп до касация, изключва основателността на искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския окръжен съд.
Ответникът по касационната жалба е претендирал деловодни разноски, които с оглед изхода на делото в производството по чл.288 ГПК и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК му се следват в размер на сумата 750.00 лв. – заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие от 24. 06. 2015 г. за изготвяне отговор на подадената касационна жалба срещу горепосоченото въззивно решение.
Мотивиран от изложеното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския окръжен съд № 133 от 19.03.2015 г., по в.гр.д.№ 209 / 2014 г., по описа на с.с..
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на Р. Л. Х. от [населено място] сумата 750.00 лв./ седемстотин и петдесет лева/, деловодни разноски за настоящето производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: