4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 627
София, 21.07.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми април две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бонка Йонкова
ЧЛЕНОВЕ: Евгений Стайков
Г. Иванова
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№2953/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] – [населено място], срещу решение №194 от 27.05.2015г., постановено по в.т.д.№176/2015г. по описа на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение №562/28.11.2014г. по т.д.№195/2014г. на Старозагорски окръжен съд.
В касационната жалба на [фирма] се поддържа, че въззивното решение е неправилно, необосновано и немотивирано, постановено при нарушение на материалния закон. Сочи се, че въззивният съд неправилно е приел само въз основа на представените от ищеца 3 бр. фактури, неосчетоводени от ответника, че са съществували договорни отношения между страните, както и че твърдяните от ищеца услуги са реално извършени. Според касатора предявеният от [фирма] иск е недоказан и неоснователен, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло като вместо него бъде постановено решение по чл.293ал.1 ГПК за отхвърляне на иска с присъждане на разноски в полза на касатора.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поставя следните два въпроса, за които твърди, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а именно: „Следва ли безкритично да се приема, че между двете страни са настъпили облигационни отношения единствено поради факта на издаване на една фактура?” и „Следва ли да се счита внасянето на ДДС от страна на ищеца по първоинстанционното производство за достатъчно доказателство за извършена работа и действие по приемане на същата?”. С изложението е представено копие от решение №66/28.05.2011г. по т.д.№84/2010г. на Пазарджишки окръжен съд.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника по касация [фирма] – [населено място], в който се поддържа, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не са налице на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК. Отделно се излагат съображения за неоснователността на жалбата по съществото на спора, обуславящи липсата на релевираните от касатора касационните основание по чл.281 т.3 ГПК. С отговора се претендират разноски за касационната инстанция съобразно представения списък за разноските.
Върховен касационен съд, ТК, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С решение №562 от 28.11.2014г., постановено по т.д.№195/2014г. по описа на Старозагорски окръжен съд, е осъден ответникът [фирма] да заплати на ищеца [фирма] сумата 54 763.60лв., включваща: сумата от 14 380 лв. – главница по фактура №698/10.05.2012г., сумата 19 200 лв. –главница по фактура №702/23.05.2012г. и сумата 21 183.60 лв.– главница по фактура №707/4.06.2012г., ведно със законната лихва, считано от 27.06.2014г. до окончателното изплащане на главницата от 54 763.60лв.
С обжалваното пред касационната инстанция решение №194 от 27.05.2015г., по в.т.д.№176/2015г., въззивният състав от Пловдивски апелативен съд е потвърдил изцяло първоинстанционното решение.
Въззивният съд е посочил, че от представените от ищеца писмени доказателства: 5 бр. фактури, описани в исковата молба, товарителници с №29101/30.04.2012г., №29102/04.05.2012г., №29103/10.05.2012г., №798634/23.05.2012г., №798635/24.05.2012г., №798636/25.05.2012г.,№798637/26.05.2012г.,№ 798638/27.05.2012г.,№798639/29.05.2012г., №798640/30.05.2012г.,№798641/31.05.2012г., №798642/01.06.2012г., №798643/02.06.2012г.,№798644/03.06.2012г., №798645/04.06.2012 г., рапорти за извършена услуга с багер и извършена услуга с багер с чук за период от 17.04 до 31.05.2012 г., три справки за изработеното за периода 01.06 – 04.06.2012г., 23.05-31.05.2012г.,05.06- 08.06.2012г., се установява, че твърдените от ищеца услуга с багер и услуга с чук са документирани с издадени ежедневни рапорти, подписани от Д. Стоянов като технически ръководител на възложителя. В решението е посочено, че транспортните услуги са документирани с товарителници за обществен автомобилен транспорт в страната на обща стойност 12 122лв., подписани също от Д. Стоянов.
Въззивният съд е посочил, че от заключението по назначената съдебно счетоводна експертиза се установява, че в счетоводството на ищеца е отразено извършването на следните услуги за ответника: услуга с багер – 1007 часа, услуга багер с чук – 247 часа, транспортни услуги- извозване на строителни отпадъци. Тези дейностни са отразени в ежедневни рапорти за периода от 17.04. 2012 г до 31.05.2012 г. и транспортни услуги – извозване на строителни отпадъци, които са отразени в товарителници за обществен автомобилен превоз. За извършените услуги са издадени фактури в размер общо на 100 599,60 лева. Процесните фактури са осчетоводени в счетоводството на ищеца, като е налице плащане в размер на 5 000 лева на 05.06.2012 г. От общо дължимата сума 100 599,60 лева, ответникът е заплатил общо 45 836лв., като останалата дължима сума е в размер на 54 763,60лв., която сума съответства на сбора от претендираните суми по посочените в исковата молба 3 бр. фактури.
В мотивите на обжалваното решение са отразени и констатациите на вещото лице по назначената и приета от въззивния съд повторна съдебно счетоводна експертиза, а именно: че в счетоводството на ответника не са осчетоводени фактури№698/10.05.2012г.,№702/23.05.2012г. и №707/04.06.2012г. Отразено е частично плащане в размер на 5 000лв. като в основанието за извършеното плащане не е посочен вида и номера на документа , по който се извършва плащането.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че между страните са налице облигационни правоотношения , произтичащи от договор за изработка и осъществени транспортни услуги. Посочил е, че установяването на изпълнената и приета работа се извършва с различни доказателствени средства – чрез писмени доказателства, съдебно техническа експертиза и чрез гласни доказателства. Стигнал е до извода, че въз основа на представените по делото доказателства – ежедневни рапорти и товарителници, ищецът е доказал, че е извършил възложената му работа с багер, включително и транспортните услуги за извозване на строителен материал, както и че възложената и извършена работа е приета от възложителя. На тази база съдът е приел, че е ангажирана договорната отговорност на ответното дружество да заплати на ищеца незаплатената част дължимото възнаграждение за извършените услуги – работа с багер и транспортни услуги.
Обсъждайки обстоятелството, че трите процесни фактури не са осчетоводени от ответника и не е ползван данъчен кредит по тях, съдът е приел, че само по себе си този факт не е от значение при преценката дали е налице договорно правотношение между страните, дали има изпълнение на задълженията по това правоотношение , както и дали е налице приемане на извършената работа по смисъла на чл.266 от ЗЗД. В подкрепа на становището си за наличие на валидно правоотношение съдът е акцентирал върху факта, че фактурите са подписани от представител на възложителя /с оглед правилото по чл.301 ТЗ/, както и че е налице извършено частично плащане по тях.
Настоящият състав на ВКС намира, че липсват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Поставеният в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК първи въпрос: „Следва ли безкритично да се приема, че между двете страни са настъпили облигационни отношения единствено поради факта на издаване на една фактура?” не представлява значимия за спора въпрос по см. на чл.280 ал.1 ГПК, обусловил правните изводи на въззивния съд по настоящото дело. Това е така, тъй като съдът е обосновал извода си за наличие на договорни правоотношения по договори за услуга и транспорт, не само и единствено с факта на издаване на фактурите. Както бе посочено по-горе, за да приеме, че е ангажирана договорната отговорност на ответното дружество, съдът е отчел наличието на ежедневни рапорти за извършените услуги, на подписани товарителници от представител на възложител, на извършено частично плащане по фактурите, на тяхното осчетоводяване в счетоводството на ищеца, както и на факта, че фактурите са подписани от представител на възложителя. Въпросът не е относим за решаващата воля на съда, тъй като същият предпоставя неверното твърдение на касатора, че въззивният съд е приел наличие на облигационно отношение единствено въз основа на издадените от ищеца фактури.
По аналогични съображения не обуславя допускане на въззивното решение до касационно обжалване и вторият въпрос: „Следва ли да се счита внасянето на ДДС от страна на ищеца по първоинстанционното производство за достатъчно доказателство за извършена работа и действие по приемане на същата?”. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009 на ВКС,ОСГТК, материалноправният и/или процесуалноправният въпрос, обуславящ допускането на въззивното решение до касационно обжалване, трябва да е от значение за изхода на конкретното дело и за формиране на решаващата воля на съда. В обжалваното решение въззивният съд не е обосновал извода си, че работата е била реално извършена и приета от възложителя с оглед обстоятелството, че ищецът е внесъл ДДС. Отново следва де се има предвид, че съдът изрично е посочил, че извършването на работата и нейното приемане се установява от всички събрани по делото доказателства, обсъдени в решението и преценени в тяхната съвкупност.
Непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Независимо от горното, следва да се има предвид, че в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът не посочва практика на ВКС по см. на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, нито излага съображения защо счита, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Представеното копие от решение №66/28.05.2011г. по т.д.№84/2010г. на Пазарджишки окръжен съд е без отбелязване, че решението е влязло в сила като самото решение е постановено при различни релевантни за спора обстоятелства.
На основание чл.81 и чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на [фирма] разноски в размер на 1 575лв. – заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие .
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №194 от 27.05.2015г., постановено по в.т.д.№176/2015г. по описа на Пловдивски апелативен съд
ОСЪЖДА [фирма][ЕИК] от [населено място], Зона „Голеш” да заплати на [фирма] ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица] вх.О, ет.2 ап.6 сумата 1 575 лв./ хиляда петстотин седемдесет и пет лева/– разноски за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :