О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 644
София, 26.07.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми април две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бонка Йонкова
ЧЛЕНОВЕ: Евгений Стайков
Галина Иванова
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д. №2944/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма]- [населено място] срещу решение № 1492 от 08.07.2015г., постановено по в.т.д.№1975/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав, с което е потвърдено решение от 25.02.2015г. по т.д.№ 6/2014г. по описа на Кюстендилски окръжен съд.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради противоречие със материалния закон, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че извършените от изпълнителя СМР са били одобрени и приети от представител на инвеститора [община] дол, което обуславя задължението на Общината да върне внесената по договора гаранция. Сочи се, че с двустранно подписания на 3.09.2007г протокол О..19, възложителят се е лишил от възможността да прави възражения за неизпълнени или лошо изпълнени работи, както и че е изтекъл петгодишния давностен срок по чл.265 ал.3 ЗЗД за претенции, произтичащи от отклонение на поръчката или от скрити недостатъци. Излагат се съображения за необоснованост на извода на въззивния съд за преждевременност на предявения иск, поради неизтичането на уговорения в договора 12 годишния гаранционен срок. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъдат уважени изцяло предявените искове с присъждане на разноските за трите инстанции.
В изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК, инкорпорирано в самата касационна жалба, се иска допускане на касационното обжалване при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280 ал.1 ГПК по следните два въпроса:
1.„Следва ли съдът да приложи правилата за тълкуване на договорите, съгласно чл.20 ЗЗД, за да достигне до действителната воля на страните, при положение, че нормата е неясна, като в конкретния случай страните не са уговорили кога се дължи връщане на внесената гаранция за добро изпълнение, което е тяхно право на основание чл.63 ЗОП? При изясняване на точния смисъл на договорните клаузи, може ли съдът по пътя на тълкуването да измени съдържанието на търговска сделка?”. Твърдението е, че с даденото тълкуване съставът на САС в противоречие със задължителната практика /решенията по т.д.№ 761/2008г. на І т.о., по т.д.№ 218/2012г. на ІІ т.о., по гр.д.№ 856/2009г. на ІVг.о., по т.д.№ 944/2010г. на ІІ т.о. и № 588/2012г. на ІІ т.о/ е изменил волята на страните като е разширил обхвата на гаранцията за добро изпълнение, включвайки не само отговорността за недостатъци на изпълнените строителни работи, но и гаранционната отговорност на изпълнителя за 12 годишния гаранционен срок;
2.„Зависи ли отговорността за недостатъци от договорените гаранционни срокове?” Поддържа се, че по този въпрос обжалваното решение противоречи на ТР № 88/28.02.2006г. на ІІт.о. и Решение 538/2006г. по т.д.№ 23/2006г. на ІІ т.о. /което е основание по т.2 на чл.280,ал.1 ГПК, а не по т.1 на чл.280 ГПК, както посочва касатора/, тъй като според касатора САС е допуснал смесване на гаранционната и общата отговорност за недостатъци.
При допълнителната предпоставка по т.2 на чл.280 ГПК касаторът поддържа поддържа, че следния въпрос се решава противоречиво от съдилищата:
3. „Дали гаранцията за изпълнение, предвидена в чл.59,ал.1 ЗОП /ДВ бр.28/2004г.-отм. ДВ 13/2016г./ важи само за недостатъците на изпълнените работи, предмет на договора или в нея се включват и проявилите се такива в договорените или нормативно определени гаранционни срокове?”. Позовава се на решение № 538 по т.д.№ 23/2006г. на ІІ т.о., решение № 350 по т.д.№ 350/2004г. на ТК, и решения на първоинстанционни и въззивни състави.
При допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК се иска допускане на обжалването по следния материалноправен въпрос:
4. „Какво се включва в задълженията по сключения договор – изпълнение на възложените с договора работи, които са приети от възложителя или и проявлението на недостатъците в по-късен момент, които се покриват от гаранционната отговорност? като се посочва, че отговорът по този въпрос е „от значение за точното прилагане на закона”.
По делото е приложен писмен отговор на касационната жалба от [община] дол, депозиран на 16.10.2015г. – след изтичането на едномесечния срок по чл.287 ал.1 ГПК /съобщението с препис от касационната жалба е получено от Общината на 27.08.2015г./.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл. 280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С решение от 25.02.2015г. по т.д.№ 6/2014г. на Кюстендилски окръжен съд е отхвърлен иска на [фирма] против [община] дол с правно основание чл.79,ал.1 във вр. с чл.99,ал.1 и чл.258 сл. ЗЗД за заплащане на сумата 47 812.16лв. – невърната парична гаранция по договор № 82/30.11.2007г. за възлагане на обществена поръчка с предмет втори етап от обект „Водоснабдяване на[жк], прехвърлена на ищеца с договор за цесия, както е отхвърлен и иска за заплащане на сумата 14 783.04лв. – обезщетение за забава за периода 09.08.2010г.-09.08.2013г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба. С обжалваното пред касационната инстанция решение, въззивният състав е потвърдил изцяло първоинстанционното решение на Кюстендилски ОС.
Въззивната инстанция е съобразила, че процесният договор № 82 от 30.11.2006г. за възлагане на обществена поръчка с предмет изграждане на водопровод на[жк], [населено място] дол не съдържа клауза, уреждаща условията за връщане на гаранцията, а единствено е посочено /чл.8.1./, че при подписването му изпълнителят представя гаранция за изпълнение на задълженията си по него в уговорените за това срокове в размер на 2 % от стойността на договора без ДДС. Обсъдила е, че при изясняване на условията за връщане на гаранцията следва да се има предвид и приложимият към датата на сключването на договора ЗОП /ДВ, бр. 28/6.04.2004г.-отм./, който урежда видовете гаранции – гаранция за участие и гаранция за изпълнение, която определеният изпълнител представя при подписване на договора, съгласно чл. 59, ал. 1 ЗОП /отм./. Анализирала е разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ЗОП /отм./, съгласно която условията и сроковете за задържане или освобождаване на гаранцията за изпълнение се уреждат в договора за възлагане на обществена поръчка и на чл.63,ал.2 ЗОП /отм./ – когато договорът за обществена поръчка се изпълнява на етапи, възложителят включва в проекта на договор клауза за частично освобождаване на гаранцията по ал. 1, съответно на изпълнената част от предмета на обществената поръчка, а когато гаранцията за изпълнение обезпечава и гаранционното поддържане на предмета на поръчката, частично освобождаване се допуска само ако гаранцията за изпълнение е по-голяма от тази за гаранционно поддържане.
Във въззивното решение е изследвана уредбата на гаранцията за изпълнение в ЗОП от 1999г., съгласно който тя е подлежала на освобождаване след приключването на договора. Посочвайки, че тълкува договора съобразно чл. 20 ЗЗД, съставът на САС е приел, че предназначението на процесната гаранция е била да обезпечи евентуални вземания на възложителя, произтичащи от процесния договор, които могат да възникнат както във връзка с непълно, забавено или лошо изпълнение от страна на изпълнителя, така и произтичащи от преки вземания за самото реално изпълнение на отделни задължения на изпълнителя. Изведено е, че гаранцията подлежи на връщане при липсата на преки задължения за реалното изпълнение на предмета на договора или на вторично възникнали вземания от лошо, забавено или непълно изпълнение; че за липсата на първите е необходимо да не съществуват висящи задължения за изпълнение /т.е. да е изчерпан целият предмет на договора/, а за липсата на вторите е необходимо в рамките на давностните срокове по чл. 265, ал. 3 ЗЗД да не са възникнали и упражнени вторични права по чл. 265, ал. 1 или 2 ЗЗД. Отчетено е, че в конкретния казус има данни данни за приети от ответника изпълнени СМР по договора /съгласно двустранно подписани протоколи № 1/30.08.2007 г., № 2/1.10.2007 г. и № 3/1.10.2007 г./, и че по делото не се установява в срока по чл. 265, ал. 3 ЗЗД ответникът да е упражнил правата по чл. 265, ал. 1 или 2 ЗЗД.
Неоснователността на предявените искове въззивният състав е аргументирал със следните изводи: 1/ че не е изчерпан целият предмет на договора –има неизпълнени позиции /№ 63, 64 и 69 до 87/ по количествено-стойностната сметка на обща стойност 2 465,88 лв., както и неизпълнение в количествено отношение /позиции 2 и 3 от „заместителна таблица” от протокол № 3/01.10.2007г./ на стойност 18 508лв., и 2/ че задълженията на изпълнителя по договора не са изчерпват само с изпълнението на СМР, а негов предмет са и гаранционните задължения на ответника по т. 7.1 от договора, а именно – в гаранционния срок от 12 години /който самият изпълнител е посочил при кандидатстването в процедурата за обществена поръчка и това е един от критериите да бъде избран/, да отстрани всеки възникнал дефект за своя сметка. Съдът е приел, че гаранционните задължения на изпълнителя са съществен елемент от договора и попадат пряко в приложното поле на гаранцията за изпълнение по т. 8.1, т.е. тя гарантира и тяхното изпълнение, тъй като не е предвидено друго. Съобразявайки , че този срок не е изтекъл, въззивният състав е стигнал до извода, че договорът не е с изчерпан предмет, вземането за възстановяване на гаранцията не е станало изискуемо.
Поради становището на въззивният съд за неоснователност на главния иск е отхвърлен и акцесорният иск по чл.86 ЗЗД.
Настоящият състав на ВКС намира, че липсват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като нито един от поставените в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК въпроси не представлява въпрос, обуславящ допускане на касация с оглед разясненията, дадени в Тълк.решение №1/2010г. от 19.02.2010г. по т.д.№1/2009 на ВКС, ОСГТК.
Не може да обоснове допускане на касационно обжалване на въззивното решение поставеният от касатора въпрос: 1.„Следва ли съдът да приложи правилата за тълкуване на договорите, съгласно чл.20 ЗЗД, за да достигне до действителната воля на страните, при положение, че нормата е неясна, като в конкретния случай страните не са уговорили кога се дължи връщане на внесената гаранция за добро изпълнение, което е тяхно право на основание чл.63 ЗОП? При изясняване на точния смисъл на договорните клаузи, може ли съдът по пътя на тълкуването да измени съдържанието на търговска сделка?”. Констатирайки липсата на конкретна уговорка в договора относно условията и сроковете за задържане или освобождаване на гаранцията за изпълнение, въззивният съд е пристъпил към тълкуване на договора и е стигнал до извода, че действителната воля на страните е била:
– на първо място, че гаранцията подлежи на връщане след цялостно изпълнение на задълженията по договора /реално пълно изпълнение на всички уговорени строително-монтажни работи/ и
– на второ място, че гаранцията подлежи на връщане след изтичането на 12 годишния гаранционен срок, тъй като гаранционните задължения се включват в изпълнението на договора/по волята на изпълнителя, обективирана при подаване на офертата/.
Според настоящият състав направеното от съда тълкуване на договора в смисъл, че гаранцията подлежи на връщане след цялостно изпълнение на договора, е съобразено с разпоредбата на чл.20 ГПК и в тази връзка не противоречи на задължителната практика на ВКС по см.т.1 от чл.280 ал.1 ГПК за търсене на действителната, а не на предполагаемата воля на страните. Съдът е изложил аргументи за направеното тълкуване в контекста на характера на облигационното отношение /спецификата на договора за ремонтно строително-монтажни работи на обект „изграждане на водопровод”/, както и с оглед промяната в правната регламентация на гаранцията за изпълнение по договор, сключен по реда на ЗОП.
За да приеме неоснователност на исковата претенция въззивният състав като самостоятелно и първостепенно по важност основание е посочил, че от доказателствата по делото не се установява, че е изчерпан целият предмет на договора – има неизпълнени позиции /№ 63, 64 и 69 до 87/ по количествено-стойностната сметка на обща стойност 2 465,88 лв., както и неизпълнение в количествено отношение /позиции 2 и 3 от „заместителна таблица” от протокол № 3/01.10.2007г./ на стойност 18 508лв. С оглед направеното тълкуване за връщане на гаранцията, след пълно реално изпълнение на възложените СМР по количествено-стойностна сметка, само на това основание, а именно, че има неизпълнени позиции и неизпълнение в количествено отношение, исковата претенция се явява неоснователна. По отношение на този решаващ аргумент на въззивния съд не е налице предпоставката по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касация с оглед поставения от касатора въпрос.
Направеното тълкуване, че процесната гаранция подлежи на връщане след изтичането на 12 годишния гаранционен срок, тъй с договора страните са включили поетите гаранционни задължения в изпълнението на договора, дори да съдържа характеристиката на допълнителната предпоставка по т.1 от чл.280 ал.1 ГПК, в случая не предпоставя допускането на касация, тъй като това тълкуване за включването на гаранцията за поддържане като поето задължение за изпълнението на възложените СМР, не представлява решаващият аргумент за отхвърляне на иска. Това е така, тъй като въззивният съд е изложил извода си за включването на гаранционната поддръжка в гаранция за изпълнение като допълнителен, а не основен мотив за неоснователността на претенцията. Дори да се приеме, че действителната воля на страните по договора, не е за връщане на гаранцията след изтичане на 12-годишния гаранционен период, с това не се променя решаващия извод на съда, че гаранцията не подлежи на връщане до пълното изпълнение на възложените СМР по уговорените позиции и съобразно уговорените количество работа и материали /количествено-стойностна сметка. В тази връзка поставеният въпрос за тълкуването на договора в контекста на направеното тълкуване за необходимостта от изтичането на 12-годишния гаранционен период за връщане на гаранцията за изпълнение, сам по себе си не е обусловил решаващия правен извод на съда и не се явява значим по см. на чл.280 ал.1 ГПК.
По същите съображения не следва да се допуска касация на обжалваното решение и с оглед останалите правни въпроси, поставени от касатора: 2.„Зависи ли отговорността за недостатъци от договорените гаранционни срокове?” 3.„Дали гаранцията за изпълнение, предвидена в чл.59,ал.1 ЗОП /ДВ бр.28/2004г.-отм. ДВ 13/2016г./ важи само за недостатъците на изпълнените работи, предмет на договора или в нея се включват и проявилите се такива в договорените или нормативно определени гаранционни срокове?” и 4. „Какво се включва в задълженията по сключения договор – изпълнение на възложените с договора работи, които са приети от възложителя или и проявлението на недостатъците в по-късен момент, които се покриват от гаранционната отговорност?”. Всичките тези въпроси не се отнасят до решаващия извод на съда, формирал неговата воля, че гаранцията не подлежи на връщане, поради неизпълнение в пълен обем на възложените СМР по уговорените позиции и в уговорените количества. Отделно следва да се отбележи, че въпросите са поставени общотеоретично и не предполагат отговор извън съдържанието и тълкуването на клаузите на конкретния договор. Това е така, тъй като няма законова забрана за включване на гаранционните срокове за поддържане в срока за връщане на гаранцията за изпълнение – напротив, както чл.63 от ЗОП /отм./, така и чл.47а ал.3 от Правилника за прилагане на ЗОП /отм./ изрично предвиждат тази възможност да бъде уговорена. От друга страна поставянето на въпроси, свързани с отговорността на изпълнителя за недостатъци, в случая не са относими, защото решаващите мотиви на съда третират липсата на изпълнение на част от възложените СМР по количествено-стойностна сметка, а не некачествено изпълнение, за което съдът е приел, че възраженията на ответника са неоснователни с оглед липсата на направени възражения по чл.264 ал.2 ЗЗД и изтичането на сроковете по чл.265 ал.3 ЗЗД.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Не следва да се присъждат разноски в полза на ответната страна за юрисконсултско възнаграждение, тъй като отговорът на касационната жалба е депозиран след изтичане на срока по чл.287 ал.1 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1492 от 08.07.2015г., постановено по в.т.д.№1975/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :