1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.696
Гр.София, 08.08.2016 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия второ отделение в съдебно заседание на осми март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
изслуша докладваното от съдия СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 1538/2015 год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Г. Л. Й. и И. Л. Й. срещу решение № 788/12.12.2014 г. на Пловдивския АС по т.д.№ 1310/2014 г. на ТК, 3 състав, с което е отменено решение на Пазарджишкия ОС, постановено на 17.7.2014 г. по т.д.№ 2/2014 г. и е уважен установителен иск по чл. 422 ГПК на „Р. /България/” ЕАД със седалище София срещу двамата касатори – солидарни длъжници по договор за банков кредит от 17.12.2007 г. и анекси към него от 17.11.2009 г. и от 29.01.2010 г. С отмененото първоинстанционно решение е отхвърлен положителният установителен иск на банката против Г. Л. Й. и И. Л. Й. за установяване съществуването на парични вземания по заповед № 327 от 14.8.2013 г. на РС Панагюрище за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист – съответно изискуеми главница 57617,81 лв., редовна лихва 18343 лв. за периода от 10.11.2010 г. до 21 май 2013 г., наказателна лихва 5881,79 лв. за времето от 10 юни 2010 г. до 12 август 2013 г., комисионна за управление 1241,63 лв. за времето от 10 януари 2010 г. до 9.01.2013 г., законна лихва върху главницата от подаване на заявлението – 13.8.2013 г. до окончателното й плащане и разноски в заповедното производство 2941,68 лв.С обжалваното пред ВКС решение описаните обективно съединени искове със сборна цена 83084,23 лв. за парични вземания по заповед № 327 от 14.8.2013 г. за изпълнение на парични задължения въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 467/2013 г. на Районен съд Панагюрище, предявени срещу двамата ответници като солидарни длъжници по договор за банков кредит от 17.12.2007 г. и анекси № 1 и № 2 към него, са уважени. В двете касационни жалби са изложени съображения за нарушения на материалния закон за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и за необоснованост.
Като общо основание за допускане на касационен контрол в изложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е посочен процесуалноправният въпрос „Следва ли при постановяване на решението си съдът да обсъди в тяхната взаимна връзка доказателствата, доводите и възраженията на страните, изпълнявайки задълженията си по чл.235 ГПК”. В тях приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал. т.1 ГПК по отношение определения за значим за изхода на делото процесуален въпрос за задълженията на въззивния съд като инстанция по същество да постанови решението си въз основа на всички допустими и относими доказателства, да отговори на всички доводи и оплаквания на страните.
В отговор на касационните жалби „Р. /България/” ЕАД изразява становище, че решението не следва да бъде допуснато до касационен контрол поради липса на ясна и точна формулировка на правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен от въззивния съд в обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение, предвид дадените по делото и доводите на страните в заявените от тях становище намира следното:
Подадените от надлежни страни касационни жалби в преклузивния срок по чл.283 ГПК, чийто нередовности са отстранени, се явяват процесуално допустими.
За да отмени решението на Пазарджишкия окръжен съд и да уважи предявените от „Р. /България/” ЕАД по реда на чл. 422 ГПК установителни искове, въззивният съд е приел, че ищцовата банка е представила доказателства за обявяване на предсрочната изискуемост на вземанията по процесния договор за кредит още в заповедното производство, двете писма до кредитополучателя и до неговия съдлъжник и удостоверяващите връчването им обратни разписки са приложени по ч.гр.д.№ 467/2013 г. на РС Панагюрище. Отговорите на исковата молба не съдържат оспорване на твърденията относно обявяването на кредита за предсрочно изискуем, нито възражения за неистинност на писмата и обратните разписки по приложеното ч.гр.д.№ 467/2013 г. в изпълнение на определението на първоинстанционния съд от 19 май 2014 г. Възраженията на ответниците по чл.414 ГПК са бланкетни, в тях същите заявяват, че не дължат изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение от 14.8.2013 г. от РС Панагюрище. Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете, като е приел, че са изпълнени условията на договора за настъпване на предвидената автоматична предсрочна изискуемост на кредита, но банката-кредитор не е представила доказателства за уведомяването на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Поради липса на данни в заповедното и в исковото производство за упражняване потестативното право на ищцовата банка да направи кредита предсрочно изискуем до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение Пазарджишкият окръжен съд е достигнал до извода, че вземанията срещу ответниците не са изискуеми в заявения размер и не са възникнали на предявеното основание, поради което е отхвърлил иска.
Въззивният съд, като е анализирал и обсъдил всички приети доказателства, относими към оплакването на въззивника, в рамките на правомощията си по чл. 269 ГПК е достигнал до извода, че е доказано обявяването на кредита за предсрочно изискуем и същото е надлежно съобщено на ответниците преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Решението на първоинстанционния съд се основава на краен извод в обратен смисъл, поради което е отменено, а искът-уважен.
Формулираният процесуален въпрос не е абстрактно поставен, а е отнесен към конкретния казус и спорното упражняване правото на банката да направи кредита предсрочно изискуем, фактическите твърдения на касаторите и доводите им са конкретизирани в изложенията към двете жалби, но настоящият съдебен състав на ВКС намира, че въззивният съд като инстанция по същество е изпълнил задължението да се произнесе по спорния предмет на делото, като е обсъдил само събраните допустими и относими доказателства и е отговорил на доводите и възраженията на страните в рамките на ограничения въззив. По процесуалноправния въпрос е създадена постоянна практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл.290 ГПК – решение № 212/1.2.2012 г. по т.д.№ 1106/2010 г. на ВКС, ІІ ТО, реш. № 134/30.12.2013 г. по т.д.№ 34/2013 г. на ІІ ТО, реш. № 206/31.7.2015 г. по гр.д.№ 6832/2014 г. на ІV г.о., реш. № 75 от 20.6.2016 г. по т.д.№ 1608/2015 г. на ІІ ТО и др., задължаващи въззивния съд да постанови решението си въз основа на доказани правнорелевантни факти, като обсъди в тяхната съвкупност и взаимна връзка допустимите, относими и своевременно представени доказателства, доводите и възраженията на страните, релевирани своевременно съгласно чл.235 ГПК при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на производството и на спорния му предмет. Обжалваното решение не е постановено в отклонение от цитираната трайно установена съдебна практика. Що се отнася до въпросите, повдигнати в изложенията към касационните жалби, които са от значение за правилността му, за обсъждането на доказателствата и за възприемането на фактическата обстановка по спора от въззивния съд, същите нямат характер на правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Осъществяването на касационен контрол върху правилността на изводите на въззивния съд във връзка с достигането на уведомителните писма до ответниците и неуважаване на доказателствените им искания е възможно само в производство по чл.290 ГПК в случай на евентуално допуснато касационно обжалване. Правилността на обжалваното решение не е предмет на производството по чл.288 ГПК.
По изложените съображения решението на Пловдивския апелативен съд не следва да се допуска до касационен контрол.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, ТК, състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 788 от 12 декември 2014 г., постановено по т.д.№ 1310/2014 г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: