О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.420
гр. София,08.08.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на пети август, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№1402 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. академия срещу определение №1427 от 25.04.2016 г. по гр.д.№1921/2016 г. на САС. С обжалваното определение е отменено постановеното на 12.02.2016 г. определение по т.д.№8322/2014 г. на СГС, с което е оставена без уважение молбата на [фирма] за изменение на решението по делото в частта за разноските, вместо което решението е изменено, като е увеличен размерът на присъдените съдебни разноски от 101 691 лв. на 127 870.23 лв. /от които сумата от 54 762.23 лв. адвокатски хонорар, 700 лв. разноски за вещо лице и 72 408 лв. платена държавна такса/.
В частната касационна жалба се излагат съображения за неправилност на определението, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, като обосноваващ допускането на касационно обжалване е поставен следният въпрос: Допустимо ли е въззивната инстанция в производство по реда на чл.248 от ГПК да увеличи размера на присъдено адвокатско възнаграждение при дело без фактическа и правна сложност или следва единствено като контролно-отменителна инстанция да потвърди или отмени определението на първоинстанционния съд в частта за присъдените разноски. Поддържа се наличие на противоречива практика на съдилищата по въпроса, обективирана в определение №25 от 04.03.2009 г. по т.д.№638/2009 г. на ВКС, ТК, определение №331 от 16.09.2008 г. по ч.гр.д.№215/2008 г. на ОС Кърджали, определение №455 от 27.07. по т.д.№385/2009 г. на ВКС и определение №514 от 06.07.2011 г. по т.д.№472/2011 г. на ВКС, ТК.
Ответникът по частната касационна жалба заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователността й.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалвания акт, въззивният съд е приел, че при общ материален интерес от 1 807 741 лв. /присъдени главница в размер на 1 642 189.60 лв. и лихва в размер на 165 553.45 лв./, размерът на минималното адвокатско възнаграждение, определен по реда на чл.7 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 54 762.23 лв., до който размер с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, е счел, че следва да бъде увеличен, намаленият от първоинстанционният съд до сумата от 28 583 лв. адвокатски хонорар, заплатен от [фирма] /в размер на 60 000 лв./ за осъществено в негова полза процесуално представителство.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
Освен, че от нито един от цитираните в изложението актове, не може да се изведе наличие на противоречиво решаване на въпроса за дейността на въззивния съд като решаваща, а не като контролно-отменителна инстанция, в практиката на ВКС и на съдилищата не съществува каквото и да е било съмнение или колебание относно характера на тази дейност – определението на първоинстанционния съд относно изменение на решението в частта за разноските, разрешава материалноправен спор, свързан с предмета на съдебното производство и в хипотезата, при която е подадена частна жалба срещу това определение, въззивният съд е длъжен да се произнесе като разреши този спор по същество.
Предвид изложеното в случая не се обосновава наличието на поддържаното селективно основание за допускане на касационно обжалване, поради което Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1427 от 25.04.2016 г. по гр.д.№1921/2016 г. на САС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.