О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 706
Гр. София, 11.08.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 1247/2015 год. за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. А. Х. от [населено място] срещу решение на Окръжен съд Хасково № 501/26.11.2014 г. по въззивно гр.д.№ 769/2014 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено решение № 478 от 8 юли 2014 г. по гр.д.№ 74/2014 г. на РС Хасково по иск, предявен срещу касаторката по реда на чл.422 ГПК. С първоинстанционния съдебен акт е уважен положителен установителен иск на „Р. /България/ „ ЕАД срещу А. А. Х. – поръчител по договор за потребителски кредит от 24.7.2012 г., за вземания по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 277/2013 г. на РС Чирпан срещу нея и кредитополучателя Д. Н. В. за сумата 11933,81 лв., главница по договора за потребителски кредит от 24.7.2012 г., за сумата 711,78 лв., представляваща редовна лихва за периода от 20.9.2012 г. до 26 май 2013 г., за сумата 210,48 лв. представляваща наказателна лихва за периода 20.10.2012 г. – 19.6.2013 г. и за законната лихва върху главницата от 20.6.2013 г. до окончателното й плащане.
Жалбоподателката поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Претендира отмяната му и отхвърляне на обективно съединените искове.
В изложение по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдения, че с въззивното решение съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на спора в противоречие с трайно установената практика на ВКС. В жалбата приложното поле на касационния контрол е обосновано с предпоставките на чл.280, ал. 1, т.1, т.2 и т. 3 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на делото въпрос относно началния момент, от който тече срокът по чл.147 ЗЗД.
Ответникът по касация „Р.” /България/” ЕАД не е взел становище по жалбата в срока по чл.283 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на ІІ ТО, след преценка на данните по делото и доводите на страните приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, Хасковският окръжен съд е приел, че длъжникът-кредитополучател по процесния договор за потребителски кредит и поръчителката А. Х., поела солидарна отговорност за изпълнение на задълженията на кредитополучателя с подписването на договора от 24.7.2012 г при условията на чл.8 от същия, са уведомени писмено за обявяване на предсрочна изискуемост на част от кредита с писмо от 4 април 2013 г., получено от длъжника В. на 24 май 2013 г. съгласно приложена по ч.гр.д.№ 277/2013 г. на РС Чирпан обратна разписка. От датата на достигането на волеизявлението на банката до длъжника-кредитополучател до подаването на заявлението по чл.417 ГПК на 20 юни 2013 г. преклузивният шестмесечен срок по чл.147 ал.1 ЗЗД не е изтекъл, банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, като към този момент са били налице обективните предпоставки за настъпване на предсрочната изискуемост съобразно клаузите на процесния договор, поради което правата й срещу солидарно отговорния поръчител не са преклудирани. Поради съвпадане на изводите на двете инстанции за основателност на предявения положителен установителен иск решението на РС Хасково, с което същият е уважен, е потвърдено.
Касационната жалба е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на обжалване валидно решение и нередовностите й са отстранени.
Становището на настоящия съдебен състав, че липсва основание за допускане на касационен контрол произтича от следното:
Възражението за недопустимост на въззивното решение, релевирано с касационната жалба, не е конкретизирано. В рамките на правомощията си по чл.293 ГПК при служебната проверка относно спазване на съществените процесуални норми, обуславящи валидността на обжалваното решение, съдът констатира наличието на законните предпоставки за предявяване на специалния установителен иск по реда на чл.422 ГПК и за допустимост на въззивната жалба, с която е сезиран Хасковският окръжен съд, както и произнасяне по предявения иск в рамките на ограничения въззив. Обжалваното въззивно решение отговаря на законните изисквания за валидност и допустимост.
Съдържащите се в изложението към касационната жалба въпроси относно точната дата на настъпване на автоматична предсрочна изискуемост на кредита, датата на обявяването й от банката, датата на завеждане на изпълнително дело срещу поръчителя и датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение са фактологични, а поставените процесуалноправни въпроси не са конкретни и ясно формулирани, поради което не подлежат на уточняване и квалифициране от съда, който не само не е длъжен, но и не е овластен да извежда правните въпроси от значение за изхода на делото съгласно Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 19.2.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК.
Разгледан от контекста на възражението на касатора-поръчител по договор за банков кредит, съдържащ клаузи за автоматична предсрочна изискуемост и задължение на банката да уведоми за настъпването й поръчителя, за погасяване на отговорността му с изтичането на преклузивния срок по чл.147 ал.1 ЗЗД въпросът относно определяне началния момент на законния шестмесечен срок се явява обуславящ изхода на спора, но съдържащият се в обжалвания въззивен акт отговор не е в противоречие с формираната задължителна практика по реда на чл.290 ГПК. С решение № 23/24.3.2015 г. по т.д.№ 1717/2013 г. на ВКС, І търговско отделение, реш. № 40/17.6.2015 г. по т.д.№ 601/2014 г. на ВКС, ТК, І отделение, реш. № 175/25.2.2016 г. по т.д.№ 2602/2014 г. на Второ търговско отделение на ВКС и др. Е прието, че отговорността на поръчителя по договора за кредит се погасява, ако към момента на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.417 т.2 ГПК е изтекъл шестмесечният срок по чл.147 ал.1 ЗЗД, чийто начален момент се определя от датата, на която волеизявлението на банката, се счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника-кредитополучател и към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване преимуществото на срока.
Изводите на въззивния съд относно неоснователност на доводите за прекратяване на поръчителството с настъпването на обективни факти, обуславящи автоматична предсрочна изискуемост на кредита, и обявяването й на длъжника с писмо на банката, получено от него преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, са в съответствие със задължителните постановки на Тълкувателно решение № 4/2013 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК – т.4б и т.18.
Съобразяването на обжалваното решение със задължителната практика на ВКС по значимия за изхода на делото правен въпрос изключва възможността за достъп до касационно обжалване на основанието по чл.280 ал.1, т.1 ГПК, а съществуването на задължителна практика прави неприложими другите две основания, посочени в изложението – т. 2 и т. 3 на чл.280 ал.1 ГПК, с които касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване.
По изложените съображения въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на ІІ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 501 от 26 ноември 2014 г. на Окръжен съд Хасково, постановено по в.гр.д.№ 769 по описа за 2014 г. на същия съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: