О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 707
Гр. София 15.08.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 879/2015 год. За да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. М. М. срещу решение на Бургаския апелативен съд от 23.9.2014 г. по т.д.№ 169/2014 г. в частта, в която е потвърдено решение № 39 от 21.2.2014 г. по т.д.№ 127/2013 г. на Окръжен съд Бургас. С въззивното решение след частична отмяна и отхвърляне на иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК за сумата 6766 ЕВРО, представляваща санкционна лихва по договор за банков кредит от 14.2.2005 г. за периода от 8.11.2010 г. до 10.11.2011 г. и за законната лихва върху главницата 66 363,34 ЕВРО от 11.11.2011 г. до 14.02.2013 г. – датата на исковата молба, е потвърдено първоинстанционното решение на Бургаския ОС по т.д.№ 127/2013 г. в останалата му част, с която е уважен положителният установителен иск за сумата 66 363,34 ЕВРО, представляваща главница по договор за банков кредит с цел покупка на недвижим имот от 14.2.2005 г., изменен с допълнително споразумение от 20.11.2009 г. и договорна лихва в размер на 14173,32 ЕВРО, дължима за периода от 26.3.2010 г. до 10.11.2011 г. – вземания на [фирма] срещу С. М. М. по заповед за изпълнение № 6493/15.11.2011 г., издадена по ч.гр.д.№ 9926/2011 г. на Бургаския РС.
В жалбата на С. М. се поддържа, че в описаната потвърдителна част и в частта за разноските в полза на [фирма] 9614 лв. въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът навежда оплаквания за неуведомяването му като длъжник по договора за банков кредит относно обявената предсрочна изискуемост на кредита преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 1 и т. 3 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на делото въпрос за изискуемостта на вземането на банката, основано на документ по чл.417 т.2 ГПК, предявено по реда на чл. 422 ГПК с положителен установителен иск и произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е обявена на длъжника преди подаване на заявление за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК.
Банка Д. ЕАД не е взела становище по касационната жалба в срока по чл.287 ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІІ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните приема следното:
Касационната жалба, подадена в срок от заинтересованата легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, е процесуално допустима.
За да потвърди решението на Бургаския ОС в частта, в която са уважени исковете по чл. 422 ГПК за главницата и договорна лихва за периода от 26 март 2010 г. до 10.11.2011 г. – съответно 66363,34 ЕВРО и 14173,32 ЕВРО и законна лихва върху главницата, въззивният съд е приел, че в процесния договор за банков кредит от 14.2.2005 г. се съдържат условия, при чието настъпване банката превръща кредита в предсрочно изискуем, липсва предварително изразено съгласие на кредитополучателя за дерогиране правото му по чл.60 ал.2 ЗКИ да бъде уведомяван за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита и за размера на дължимите суми. В съответствие с т.18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.6.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС Бургаският апелативен съд е приел, че вземането става изискуемо едва след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост с достигнало до него уведомление преди предявяване на иска за съществуване на вземането. Поставеният от касатора въпрос не е разрешен в отклонение от задължителната съдебна практика – ТР № 4/2013 г. на ОСГТК, на което въззивният съд се позовава изрично. В хипотезата на предявен положителен установителен иск по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит, т. 18 на цитираното ТР изисква правото на банката-кредитор да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Искът за съществуването на вземането се смята предявен съгласно чл. 422 ал.1 ГПК от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Съответствието на обжалваното решение със задължителната практика на ВКС, обективирана в тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.6.2014 г. на ОСГТК по обуславящия изхода на делото правен въпрос изключва възможността за допускане на акта до касационен контрол по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а другите две основания – по т.2 и т. 3 на чл.280 ал.1 ГПК – се явяват неприложими предвид съществуването на задължителна практика по обуславящия въпрос, уеднаквена чрез постановеното тълкувателно решение на ОСГТК.
Що се отнася до въпросите, повдигнати от касатора във връзка с правилността на изводите, до които е достигнал въззивният съд при обсъждане на доказателствата относно релевантните факти, включително и времето на обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, същите са от значение за правилността на обжалваното решение, която не е предмет на производството по чл.288 ГПК.
По изложените съображения решението на Бургаския апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК Върховният касационен съд,Търговска колегия, състав на ІІ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 63 от 23 септември 2014 г., постановено по търг.д.№ 169/2014 г. по описа на Бургаския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: