– 4 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 638
гр. София 23.08.2016 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 23.03.2016 (двадесет и трети март две хиляди и шестнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 1003 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на подадени срещу решение № 540/09.11.2015 година на Окръжен съд Плевен, постановено по гр. д. № 502/2015 година, касационна жалба с вх. № 13 727/11.12.2015 година, подадена от [община] и насрещна такава с вх. № 1391/04.02.2016 година, подадена от Н. П. Р., като малолетна действаща чрез своята майка и законна представителка Д. П. Р..
С касационната си жалба [община] обжалва решението на Окръжен съд Плевен в частта му, с която, на основание чл. 49 от ЗЗД, е осъдена на заплати на Н. П. Р., като малолетна действаща чрез своята майка и законна представителка Д. П. Р. сумата от 5000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди вследствие на непозволено увреждане представляващо нападение на безстопанствено куче на 31.08.2014 година, изразяващи се в болки от ухапванията на кучето и последвалите противобесни ваксини, счупване на горен крайник вследствие на нападението и последвалите операция и гипсова имобилизация, стрес и ужас, довели до посещения при психиатър, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 31.08.2014 година до окончателното плащане. Твърди се, че в тази си част въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявеният срещу [община] иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД да бъде отхвърлен. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК [община] твърди, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Ответницата по касационната жалба Н. П. Р., като малолетна действаща чрез своята майка и законна представителка Д. П. Р. е подала отговор с вх. № 1390/04.02.2016 година, с който е изразила становище, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което такова не трябва да се допуска. В случай че исканото касационно обжалване бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано същата да се остави без уважение, а въззивното решение да се потвърди в атакуваната с нея част.
[община] е била уведомена за обжалваното решение на 13.11.2015 година, а подадената от нея касационна жалба е с вх. № 13 727/11.12.2015 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
С насрещната касационна жалба Н. П. Р., като малолетна действаща чрез своята майка и законна представителка Д. П. Р. е обжалвала въззивното решение, в частта му, с която искът по чл. 49 от ЗЗД е отхвърлен за разликата над уважения размер от 5000.00 лева до пълния предявен такъв от 20 000.00 лева. Твърди, се, че в тази си част въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и не е обосновано. Направено е искане за отмяна на решението в тази му част и постановяване на друго, с което искът да бъде уважен до пълния предявен размер. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Н. П. Р., като малолетна действаща чрез своята майка и законна представителка Д. П. Р., твърди че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Ответната страна по насрещната касационна жалба [община] не е подала отговор и не е изразила становище по допустимостта и основателността й.
Н. П. Р. е била уведомена подадената от [община] касационна жалба на 04.01.216 година, а подадената от нея насрещна касационна жалба е вх. № 1391/04.02.2016 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 287, ал2 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателите в подаденото от тях изложения на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
С обжалваното решение изцяло е потвърдено първоинстанционното решение №515/08.04.2015 година на Районен съд Плевен, ІХ-ти граждански състав, постановено по гр. д. № 5853/2014 година. И в двете решения е прието, че на основание чл. 49 от ЗЗД [община] носи отговорност за случая от 31.08.2014 година, при който безстопанствено куче е нападнало Н. П. Р., като същата е претърпяла вреди вследствие на това нападение. Въззивният съд е приел, че в случая е налице бездействие от страна на [община]. Съгласно ЗЗЖ, ЗВМД и Наредба № 6 за регистрация и отглеждане на кучета на територията на [община], общината е била задължена да контролира, ограничава и овладява популацията на безстопанствените кучета на нейна територия. Посочено е, че въпреки разпределената от съда доказателствена тежест [община] не е оборило твърдението, че кучето е безстопанствено, тъй като не е ангажирала доказателства за надлежната му регистрация по реда на Наредба № 6 за регистрация и отглеждане на кучета на територията на [община]. Доводите на процесуалния представител на общината, че Н. П. Р. не била доказала факта, че ухапването е било причинено от безстопанствено куче, били неоснователни, тъй като в тежест на ответника било да установени, че кучето има регистрация, съответно собственик. Съгласно чл. 11, от посочената наредба контролът за изпълнението на същата се осъществявал от Кмета на общината или упълномощени от него лица. Било е регламентирано този контрол да се извършва не само чрез проверки по постъпили жалби, но и че чрез периодични проверки, които имали и превантивна цел за установяване на това има ли на територията на общината и конкретно на града свободно движещи се безстопанствени кучета, колко на брой са, движат ли се на глутници и къде, представляват ли опасност за населението, представляват ли такива кучета опасност за физическата безопасност на гражданите на общината и не на последно място представляват ли опасност и за тяхното здравословно състояние и други такива. Кметът на общината или оправомощен от него заместник кмет е трябвало да информира Общинския съвет до края на месец февруари за осъществявания контрол по реда на посочената общинска наредба до края на предходната година, но доказателства за това не са били представени. Съдът е посочил, че съгласно чл. 40 и следващите от ЗЗЖ се предвиждало приемането от общинските съвети на програми за овладяване на популацията на безстопанствени кучета и предвиждане на средства за изпълнението им, изграждането от органите на местната власт на приюти за безстопанствени животни и други. Отбелязано е, че въпреки че не е била представена по делото на съда е било служебно известно обстоятелството, че в [община] има приета Общинска програма за овладяване на популацията от безстопанствени кучета на територията на [община]. Въпреки това от показанията на разпитания по делото свидетел А. Е. И. се установявало, че в района, където се е случило нападението е имало доста кучета, а самият случай сочел на неизпълнение на задълженията на общината за осъществяване на адекватен надзор върху безстопанствените кучета на нейна територия.
Формулирания от [община] в изложението й по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК правен въпрос е свързан с горепосочените мотиви на съда за разпределението на доказателствената тежест по исковете с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД. Сочи се, че съставът на Окръжен съд Плевен неправилно е приел, че от страна на Н. П. Р. са извършени всички процесуални действия и е налице безспорно доказване на всички елементи на хипотезата на чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД. Видно от доказателствата по делото не са били ангажирани никакви доказателства, които да установяват коя точно разпоредба е нарушила общината и в какво се изразява виновното и поведение, било действие или бездействие. Също така се сочи, че правилното разпределение на доказателствената тежест и преценка на приложените или неприложени, непосочени доказателства било основно задължение на съда и е в основата на правилното и безпристрастно постановяване на съдебния акт. Неизпълнението било действие или бездействие не се презюмирало, а същото трябвало да бъде доказано и доказателствената тежест за това била на ищеца като в тази връзка се сочат решение № 139/18.03.2009 година, постановено по гр. д. № 6044/2007 година по описа на ВКС, ГК, ІІ г. о., решение № 80/04.03.2009 година, постановено по гр. д. № 5780/2007 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. и решение № 204/10.03.2010 година, постановено по гр. д. № 4284/2008 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. По отношение на така формулирания въпрос не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване. По аналогични на процесния случаи са постановени решение № 639/02.07.2009 година, постановено по гр. д. № 2398/2008 година по описа на ВКС, ГК, І г. о., решение № 279/28.09.2011 година, постановено по гр. д. № 1533/2010 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 383/27.07.2010 година, постановено по гр. д. № 424/2009 година, решение № 488/07.02.2012 година, постановено по гр. д. № 899/2010 година, решение № 324/28.07.2011 година, постановено по гр. д. № 924/2010 година и решение № 368/18.11.2015 година, постановено по гр. д. № 2045/2015 година, четирите по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Съгласно тях в случаите, когато общината е била задължена да предприеме съответни действия, но не го е направила и от това нейно бездействие са настъпили вреди е налице непозволено увреждане и се дължи обезщетение за същото. Общините са длъжни да изпълняват правомощията си с оглед на доброто управление на съответните обществени процеси и да извършват необходимите за постигането на тази цел действия. В случаите, когато действията са предприети и въпреки това настъпят вреди следва да бъде съобразено дали е положена дължимата се за тях грижа. Когато действието е предприето, но без да бъде положена необходимата грижа и от това настъпят вреди общината дължи обезщетение за тях. Общината няма дължи обезщетение, в случай че е предприела предписаното от закона действие с полагане на дължимата се за него грижа и въпреки това настъпят вреди, но тогава в нейна тежест е да докаже, че е положена необходимата грижа. Това означава в конкретния случай да се установи, че изпълнените мерки за овладяване на популацията на безстопанствените кучета са адекванти на проблема и съответстват на финансовите, организационните и други възможности на общината. С постановеното от него решение съставът на Окръжен съд Плевен не се е отклонил от така установената практика, поради което не са налице предпоставките за допускането му до касационно обжалване по подадената от [община] касационна жалба.
Тъй като не се допуска касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Плевен по подадената от [община] касационна жалба подадената от Н. П. Р., като малолетна действаща чрез своята майка и законна представителка Д. П. Р. насрещна такава трябва да бъде оставена без разглеждане съгласно правилото на чл. 287, ал. 4 от ГПК.
С оглед изхода на делото двете страни трябва да понесат направените от тях разноски и такива не следва да бъдат присъждани.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 540/09.11.2015 година на Окръжен съд Плевен, постановено по гр. д. № 502/2015 година, подадената от [община] касационна жалба с вх. № 13 727/11.12.2015 година.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Н. П. Р. с Е. [ЕГН], като малолетна действаща чрез своята майка и законна представителка Д. П. Р. с Е. [ЕГН], двете от [населено място], срещу решение № 540/09.11.2015 година на Окръжен съд Плевен, постановено по гр. д. № 502/2015 година насрещна касационна жалба с вх. № 1391/04.02.2016 година, като ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1003/2016 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. в тази му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в частта му за прекратяването на производството пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните, а в останалата е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.