– 6 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 637
гр. София 23.08.2016 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 16.03.2016 (шестнадесети март две хиляди и шестнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 904 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 7672/07.12.2015 година, подадена от В. С. А., срещу решение № 168/29.10.2015 година на Апелативен съд В., постановено по гр. д. № 391/2015 година.
С обжалваното решение съставът на Апелативен съд В. е потвърдил решение № 413/09.03.2015 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 3128/2013 година, с което са отхвърлени предявените от В. С. А. срещу М. С. Я. и Я. Г. Я. искове с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за солидарното заплащане на сумата от 60 000.00 €, дължима се на основание сключен на 10.10.2008 година договор за заем и с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 20 000.00 € дадена на ответниците през лятото на 2009 година при първоначална липса на основание-при нищожен предварителен договор за покупко-продажба. Наред с това са отхвърлени и предявените от В. С. А. срещу М. С. Я. и Я. Г. Я. евентуални искове, с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумата 80 000.00 € като дадена при начална липса на основание и с правно основание чл. 59 от ЗЗД за заплащане на същата сума. В подадената от В. С. А. касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени в посочената в исковата молба поредност. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК В. С. А. твърди, че на налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд В. по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
Ответниците по касационната жалба М. С. Я. и Я. Г. Я. са подали отговор на същата с вх. № 1069/15.02.2016 година, с който са изразили становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд В., а ако такова бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
В. С. А. е бил уведомен за обжалваното решение на 04.11.2015 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 7672/07.12.2015 година, като е подадена по пощата на 04.12.2015 година. Поради това, с оглед на разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК, е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
Съставът на Апелативен съд В. е приел от фактическа страна, че с предварителен договор за покупко-продажба от 09.10.2008 година М. С. Я. и Я. Г. Я. и са се задължили да прехвърлят на А. правото на собственост върху апартамент № 24, намиращ се в [населено място], [улица] срещу сумата от 210 000.00 €, от които 20 000.00 €, са били платени преди сключването на договора, а останалата част е трябвало да бъде платена при подписването на окончателния договор. С мемориален ордер № 53 898/10.10.2008 година е бил извършен превод на сумата 60 000.00 € от сметката на А. по сметката на Я. в [фирма] [населено място], при което като основание за плащането е посочено „прехвърляне на средства по споразумение”. На 16.08.2010 година страните по спора са сключили последващ предварителен договор за покупко-продажба, чието съдържание е идентично с това на предварителния договор от 09.10.2008 година. Със споразумение от 24.09.2010 година, сключено между страните по спора, М. С. Я. и Я. Г. Я. са признали, че дължат на А. сумата от 210 000.00 €, като са се съгласили задължението да бъде погасено с прехвърлянето на правото на собственост върху апартамент № 4, намиращ се в [населено място], [улица], в сграда етажна собственост „А. м.”, вх. „В”, който е бил собственост на С. Й. А. и Р. Й. Т., на А. или на посочено от него трето лице в срок до 27.09.2010 година. Това е било направено с договор за покупко-продажба, обективиран с нотариален акт № ***, том **, рег. № ** ***, дело № 336/2010 година на В. Г.-нотариус с район на действие района на Районен съд Варна, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара. С декларация от 02.11.2010 година Й. С. А., в присъствието на страните по делото, е посочил, че приема качеството на длъжник по отношение на А. и вземането на последния по отношение на М. С. Я. и Я. Г. Я. е погасено. С декларация от същата дата А. е заявил, че подписаното споразумение от 24.09.2010 година е изпълнено и удовлетворява вземането му като кредитор, като наред с това е посочил, че апартаментът е прехвърлен на трето лице и е предмет на последващо споразумение между него и Й. С. А., с дата следваща датата 24.09.2010 година. Съдът е приел, че на 08.09.2010 година между А. и [фирма] [населено място] е сключен договор за проучване на клиенти и длъжници на А., както и за установяване и издирване на действителното им материално състояние, в чл. 12, от който договор, е било посочено, че вземането на касатора срещу М. С. Я. и Я. Г. Я. е в размер на 210 000.00 € и произтича от предварителен договор от 08.09.2010 година и анекс към него. Въззивният съд не е приел показанията на разпитаната по делото свидетелка А. С. А., по отношение на това, че между касатора и М. С. Я. и Я. Г. Я. са съществували отношения по договор за заем. Същевременно е приел, че в показанията на разпитания по делото свидетел П. М. Б., който е бил служител на [фирма] [населено място] се установявало, че А. е потърсил услугите на дружеството, като представил документи, че е кредитор на М. С. Я. и Я. Г. Я. по договор за покупко-продажба на апартамент. Сумата била около 200 000.00 € като касаторът е обяснил, че по-голямата част от сумата е преведена от сестра му-свидетелката А. С. А.. В представените документи имало банкови бордера за превеждане на сумата. Свидетелят се свързал с ответницата М. С. Я. и започнали разговори за връщане на сумата или прехвърлянето на имота. След преговори Я. предложила да прехвърли собствеността върху друг имот и било подписано споразумение. А. е поискал апартамента да се прехвърли на трето лице.
С оглед на така установената фактическа обстановка съставът на Апелативен съд В. е приел, че от представените по делото доказателства не се установявали твърденията на А., че преведената от него на 10.10.2008 година по банков път по сметка на Я. сума в размер на 60 0000.00 € е на основание сключен между страните договор за заем. От доказателствата по делото безспорно се установявало предаване на сума в размер на 60 000.00 €, но не се установява, че това е станало в изпълнение на поети договорни задължения по сключен неформален договор за заем между страните. Събраните по делото доказателства, включително и гласните, не установявали конкретни договорки между страните във връзка с превеждането на сумата. От ангажираните от А. гласни доказателства не можело да се направи категоричен извод, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение въз основа на договор за заем и процесната сума е била предадена на Я. именно въз основа на този договор. Предвид на това е отхвърлен предявеният от А. срещу М. С. Я. и Я. Г. Я. иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД.
Въззивният съд е отхвърлил като неоснователен и предявения от А. срещу М. С. Я. и Я. Г. Я. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 20 000.00 €. Прието е, че представените по делото предварителни договори за покупко-продажба не представлявали доказателство за плащането на тази сума от страна на А. на М. С. Я. и Я. Г. Я.. Дори и да се приемело, че предвид заявеното от страните в предварителния договор съгласие, че сумата е заплатена преди подписването на договора, то това не водело до плащане при първоначална липса на основание. Неоснователни били твърденията на А., че предварителния договор е нищожен, тъй като подписът на единия продавач Я. Г. Я. не е бил положен от него. Обстоятелството, че предварителния договор не е подписан от единия от съпрузите продавачи не водело до нищожност на същия, а той обвързвал страните докато не бъде прекратен или развален, което не е установено. Съгласието на другия съпруг имало значение единствено за сключването на окончателния договор за покупко-продажба. Същевременно от събраните по делото доказателства не можело да се направи извод и за нищожност на предварителния договор поради противоречието му с императивната разпоредба на чл. 152 от ЗЗД.
Като неоснователен е отхвърлен и предявеният от А. срещу М. С. Я. и Я. Г. Я. евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 80 000.00 €. Съдът е приел, че А. не е ангажирал доказателства за плащането на сумата и предаването й на ответниците. Липсвали доказателства за предаването на сумата от 20 000.00 € през лятото на 2009 година, като представения предварителен договор за покупко-продажба от 09.10.2008 година не представлява такова доказателство, предвид липсата на изрична уговорка да служи като разписка. В бордерото за извършения на 10.10.2008 година банков превод на сумата от 60 000.00 €, като основание за извършването му било посочено: „прехвърляне на средства по споразумение”. Наред с това съдът е посочил, че в договора за поръчка сключен между А. и [фирма] [населено място] като основание за възникване на задължението на М. С. Я. и Я. Г. Я. в размер на 210 000.00 € е посочен предварителен договор по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Такова основание било посочено и в отправената от А. до М. С. Я. и Я. Г. Я. нотариална покана рег. № 4854/30.07.2010 година на Ж. К.-нотариус с район на действие района на Районен съд Варна, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара, като в нея било посочено, че сумата от 190 000.00 €, представлява пълния размер на продажната цена на имота по предварителния договор. С оглед на това съставът на Апелативен съд В. е приел, че между страните в производството е била налице валидно възникнала облигационна връзка, съществуването, на която изключва предаването на сумата от 60 000.00 € при първоначална липса на основание.
Предвид отхвърлянето на горните искове въззивният съд е разгледал предявеният от А. срещу М. С. Я. и Я. Г. Я. иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за заплащане на сумата от 80 000.00 €, като е отхвърлил същия. За да постанови решението си в тази част въззивният съд е приел, че в случая по безспорен начин било установено предаването от страна на А. на сума в размер на 60 000.00 € в резултат, на което имуществото му е намаляло, а това на Я. се е увеличило. Не било установено обаче това да е било без основание. Със сключено на 24.09.2010 година между страните в производството споразумение М. С. Я. и Я. Г. Я. са признали, че дължат на А. сумата от 210 000.00 €. Със същото е била постигната договорка задължението да бъде погасено чрез прехвърляне на правото на собственост върху апартамент № 4, намиращ се в [населено място], [улица], в сграда етажна собственост „А. м.”, вх. „В” на А. или на посочено от него лице. Съдът не е приел доводите на А. за недействителност на споразумението тъй като към момента на подписването му апартаментът не е бил собственост на М. С. Я. и Я. Г. Я., а на трети лица. Налице било писмено изявление на А. от 02.11.2010 година, че това споразумение удовлетворява вземането му като кредитор, а също така не било спорно и от представените по делото доказателства се установявало, че апартаментът е прехвърлен на трето лице. Това се удостоверяло и от представеното писмено изявление на Й. С. А. от 02.11.2010 година, за който А. писменото си заявление от 02.11.2010 година е заявил, че е информиран, тъй като апартаментът е предмет на последващо споразумение между него и А..
Във връзка с тези изводи на състава на Апелативен съд В. в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК В. С. А. е формулирал материално правния въпрос за това при липса на изричен договор за новация или при нищожност на новото писмено съглашение, при незавършеност на фактическия състав на това съглашение или при неизпълнение на задължението по това съглашение в срок, старото правоотношение прекратява ли се или продължава да съществува. Този въпрос не обуславя допускането на касационно обжалване на решението на Апелативен съд В.. При постановяването му въззивният не е приемал, че е налице новация на предшестващо задължение и не е преценявал дали същата е породила или загубила действие. По това как е зададен въпросът може да се направи връзка между него и извършената от съда преценка на сключеното на 24.09.2010 година между страните споразумение. Разбиран в този смисъл въпросът е формулиран некоректно, тъй като съдът не е преценявал това споразумение като новация на старо задължение на М. С. Я. и Я. Г. Я., а е прието, че с него ответниците по касацията са признали съществуващо задължение към касатора и са уговорили начин за погасяването на това задължение. Доколкото признатото задължение е било парично, а е постигнато споразумение за погасяването му чрез прехвърляне на правото на собственост върху недвижим имот, то е налице уговорка за даване вместо изпълнение по смисъла на чл. 65, ал. 2 от ЗЗД, а не новация на задължението по смисъла на чл. 107 от ЗЗД. Обстоятелството дали това споразумение е породило или не действие в отношенията между страните не е обуславящо, доколкото въззивният съд е преценявал погасяването на задълженията на М. С. Я. и Я. Г. Я., не само с оглед на това споразумение, но и с оглед на неоспорената писмена декларация на А. от 02.11.2010 година, с която той заявява, че счита споразумението за изпълнено и вземането си към ответниците по касацията за погасено. При това обстоятелството, дали това изпълнение е извършено след установения в изпълнението срок също не обуславя допускането на касационно обжалване на въззивното решение, доколкото неизпълнението в установения срок не води до погасяване на задължението и кредиторът винаги може да приеме забавеното изпълнение.
Във връзка със споразумението от 24.09.2010 година в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК А. е формулирал и процесуално правния въпрос за това допустимо ли са свидетелски показания за установяване на изпълнението на съществени елементи уговорени писмено включително по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, като изрично е посочено, че въпросът се задава във връзка с показанията на разпитания по делото свидетел П. М. Б. и с това дали А. е посочил третото лице, на което да бъде прехвърлен имота по споразумението от 24.09.2010 година. Този въпрос не обуславя допускането на касационно обжалване на решението на Апелативен съд В., доколкото съдът е извел възможността имотът да бъде прехвърлен на посочено от А. трето лице, не от показанията на свидетеля, а от текста на самото споразумение, нито пък е приел, че касаторът е посочил това трето лице въз основа на показанията на свидетеля.
Освен горните два въпроса в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът е формулирал и въпроса за това към кой момент следва да се преценява наличието на скрито съглашение между страните в конкуренция с евентуално заемно правоотношение. Този въпрос обаче въобще не е бил включен в предмета на спора, тъй като нито една от страните не е твърдяла съществуването на правоотношение, което прикрива действително съществуващи между страните правоотношения по договор за заем на парични средства.
Предвид на горното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 168/29.10.2015 година на Апелативен съд В., постановено по гр. д. № 391/2015 година по подадената срещу него от В. С. А. касационна жалба с вх. № 7672/07.12.2015 година и такова не трябва да се допуска.
С оглед изхода на спора В. С. А. ще трябва да заплати на М. С. Я. и Я. Г. Я. сумата от 4000.00 лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение, а не по 4000.00 на всеки един от тях, тъй като същите са представлявани от един и същи адвокат, който е подал един общ отговор на касационната жалба.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 168/29.10.2015 година на Апелативен съд В., постановено по гр. д. № 391/2015 година.
ОСЪЖДА В. С. А. с ЕГН [ЕГН] с адрес за призоваване [населено място], [улица], чрез адвокат Р. К. К. да заплати на М. С. Я. с ЕГН [ЕГН] и Я. Г. Я. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община], [улица] сумата от 4000.00 лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.