– 4 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 640
гр. София 23.08.2016 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 06.04.2016 (шести април две хиляди и шестнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 1140 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 7507/29.12.2015 година, подадена от Т. А. Я., срещу решение № 150/14.10.2015 година на Апелативен съд Варна, постановено по гр. д. № 321/2015 година.
С обжалваното решение съставът на Апелативен съд Варна е потвърдил решение № 648/02.04.2015 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, VІ-ти състав, постановено по гр. д. № 2371/2013 година в частта му, с което са отхвърлени предявеният от Т. А. Я. срещу И. Г. Д. иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 240, ал. 1 и ал. 4 от ЗЗД за заплащане на сумата от 25 401.58 лева, дължима се на основание сключен договор за заем, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска 24.07.2013 година до окончателното плащане и предявеният от Т. А. Я. срещу И. Г. Д. за заплащане на сумата от 24 256.46 лева (разликата между уважената част от 1154.12 лева и пълния претендиран размер от 25 401.58 лева) представляваща неоснователно обогатяване по смисъла на чл. 59 от ЗЗД, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска 24.07.2013 година до окончателното плащане. В подадената от Т. А. Я. касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени в посочената в исковата молба поредност. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Т. А. Я. твърди, че на налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд Варна по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
Ответникът по касационната И. Г. Д. е подал отговор на същата с вх. № 1274/23.02.2016 година, с който е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд Варна, а ако такова бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
Т. А. Я. е бил уведомен за обжалваното решение на 27.10.2015 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 7507/30.11.2015 година, като е подадена по пощата на 27.11.2015 година. Поради това, с оглед на разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК, е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
Съставът на Апелативен съд Варна е приел от фактическа страна, че не се спори, а и от приложение по делото писмени доказателства се установявало, че през периода от 23.07.2008 година до 29.08.2008 година Т. А. Я. е превел по личната банкова сметка на И. Г. Д. сумата от 25 401.25 лева. Същевременно било установено, че през периода 2008 година-2009 година са извършвани банкови преводи от [фирма] [населено място] към „Г. а. е. б. р.” и „Г. р.” представлявани от Г. С.. Наред с това от банковата сметка на И. Г. Д. в периода юли-септември 2008 година от банковата сметка на И. Г. Д. са били извършени банкови преводи към САЩ на името на Г. С. общо в размер на 23 997.43 лева, като тези преводи са извършвани към получателя в качеството му на физическо лице, а не като представляващ Г. а. е. б. р. и „Г. р.”. След получаването на всяка една от преведените от Т. А. Я. парични суми в размер на 23 997.43 лева И. Г. Д. ги е превеждал САЩ по личната банкова сметка на Г. С., за което банката била удържала такса от по 50.00 лева за всеки превод или общо сумата от 250.00 лева. И. Г. Д. бил задържал и сумата от 1154.12 лева, за която твърдял, че е договорена комисионна за извършеното от него посредничество за доставка на автомобили и други вещи от САЩ. Доставката била извършена от представляваните от Г. С. дружества „Г. а. е. б. р.” и „Г. р.”, чрез вносител [фирма] [населено място], за лизингополучател-дружества представлявани от Т. А. Я.. Съставът на Апелативен съд Варна е приел, че по този факт не се спори, а той се установявал от декларации от Агенция „Митници” Ц. и от приложените към тях търговски документи, от разменената между страните по производството електронна кореспонденция и частично от показанията на разпитания по делото свидетел В. Л. С..
Съставът на апелативен съд Варна е приел, че по делото не са представени доказателства в подкрепа на твърденията за валидно възникнало между страните заемно правоотношение. При липсата на установяване с допустими доказателства, наведените твърдения на Т. А. Я. за наличието между страните по делото на договор за заем са преценени като недоказани и искът по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД е отхвърлен.
Въззивният съд е посочил, че искът по чл. 59 от ЗЗД е предявен при условията на евентуалност като в частта му, с която е приета частична основателност на същия за сумата от 1154.12 лева, първоинстанционното решение е влязло в сила и не е предмет на разглеждане от въззивната инстанция. Наред с това е приел е, че от доказателствата по делото се установява, че получените от И. Г. Д. суми незабавно са били превеждани по банков път на трето за процеса лице-Г. С., във връзка с доставка на движими вещи, които са били заявени от Т. А. Я.. Тъй като спорната сума от 23 997.43 лева е била превеждана от И. Г. Д. на третото лице и представлявала част от платената цена за доставените движими вещи не е било налице обогатяване на ответника по касацията в този размер. Затова е прието, че липсва и обедняване на Т. А. Я., тъй като той срещу заплащане на цена по банковата сметка на И. Г. Д., а оттам по банковата сметка на доставчика в САЩ е получил, чрез посоченото от него дружество собствеността върху движимите вещи.
Във връзка с тези изводи на състава на Апелативен съд Варна в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Т. А. Я. е формулирал материално правните въпроси за това какви са елементите на фактическия състав на неоснователното обогатяване по смисъла на чл. 59 от ЗЗД; необходимо ли е получателят на имуществото да е получил реален доход от ползването му или да има възможност да получи, за да има разместване на материални блага; налице ли е обогатяване по смисъла на чл. 59 от ЗЗД, ако лицето получило имуществото се е разпоредило с него в полза на трето лице без основание; увеличава ли се актива/патримониума на получилия имуществото с права към третото лице или със самото ползване на имуществото; препятстване ползването на имущество от страна на ищеца, съобразно функционалното му предназначение, в обема на правата които има представлява ли обедняване на ищеца по смисъла на чл. 59 от ЗЗД; налице ли е обогатяване на ответника за сметка на ищеца, като се има предвид разрешението дадено в т. 5 от ППВС № 1/28.05.1979 година, че между обогатяването на едно лице и обогатяването на друго не е задължително да има пряка причинна връзка, а тези обстоятелства могат да произтичат от обща група факти. Така посочените въпроси включват в себе си питания по отношение на института на неоснователното обогатяване, които излизат извън конкретния случай и не са били предмет на разглеждане от страна на въззивния съд при постановяване на решението му и не са обусловили същото. Затова същите не могат да послужат като общо основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд Варна. При постановяването на това решение е съобразено обстоятелството, че при получаване на парични средства, без да има правно основание за това получилото ги лице се обогатява неоснователно само с размера на действително получената от него сума. Такова обогатяване ще е налице и когато получилото сумата лице е превело цялата или част от нея на трето лице, но за да изпълни свои задължения към това трето лице по съществуващи между тях правоотношения. Няма да е налице обогатяване в случаите, когато цялата сума е предадена от неоснователно получилия същата на трето лице като тя е била използвана за погасяване на задължения, които първоначалния прехвърлител е имал към това трето лице, а не за задължения на неоснователно получилото сумата лице. В случаите, когато това е налице само за част от сумата то обогатяването на неоснователно получилото сумата лице ще е до размера на остатъка от сумата, която не е била предадена на третото лице за погасяване на задълженията на първоначалния прехвърлител. С оглед на това не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд Варна по поставените от касатора Т. А. Я. материално правни въпроси свързани с прилагането на института на неоснователното обогатяване.
Освен горните въпроси в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Т. А. Я. е формулирал и процесуално правните въпроси за това съществуват ли, при наличие на документ за предаване на сумата,ограничения по смисъла на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК, за доказване на останалите елементи на договора за заем, когато той е на стойност над 5000.00 лева и за това или ли задължение въззивния съд да разгледа и обсъди всички доводи на страните (на първа и на втора инстанция), както и всички събрани по делото доказателства с оглед изискването за пълно изясняване на делото. Твърди, че по тези въпроси въззивното решение противоречи на задължителната практика на ВКС и отговорът на същите би бил от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Така формулираните въпроси не са обуславящи и по отношение на тях не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд Варна. По отношение на втория въпрос липсва обосновка за това какви точно доводи и доказателства не е обсъдил въззивния съд, поради което е зададен общо, без да е направена връзка с конкретния спор. В случая въззивното решение е съобразено с изискванията по чл. 269 от ГПК, в който е предвидено, че за нищожността на обжалваното решение въззивният съд следи служебно, а за допустимостта му само в обжалваната част. По отношение на останалите въпроси той е ограничен от посоченото във въззивната жалба и не може да излиза извън установения с нея и с отговора на същата предмет на въззивното производство. Обсъдени са всички доводи и възражения на страните, а също така и представените доказателства. Направените въз основа на тази преценка конкретни изводи на съда за конкретната фактическа обстановка не подлежат на проверка в настоящето производство. Затова не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по втория процесуално правен въпрос. Първият въпрос също не е обуславящ, тъй като в показанията на разпитания по делото свидетел не В. Л. С. не съдържат конкретни твърдения за отношенията между Т. А. Я. и И. Г. Д., поради което не могат да се преценяват във връзка със съществуването на договор за заем между двамата, както твърди касатора.
Предвид на горното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 150/14.10.2015 година на Апелативен съд Варна, постановено по гр. д. № 321/2015 година по подадената срещу него от Т. А. Я. касационна жалба с вх. № 7507/29.12.2015 и такова не трябва да се допуска.
С оглед изхода на спора Т. А. Я. ще трябва да заплати на И. Г. Д. сумата от 1500.00 лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 150/14.10.2015 година на Апелативен съд Варна, постановено по гр. д. № 321/2015 година.
ОСЪЖДА Т. А. Я. от [населено място], [улица], с Е. [ЕГН] да заплати на И. Г. Д. от [населено място], с Е. [ЕГН] сумата от 1500.00 лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.