8
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 719
гр. София, 25.08.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди и шестнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.д. № 1880 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Всестранна кооперация „Велико Т.“, [населено място] обжалва решение № 146 от 01.04.2015 г. по т.д. № 20154100500062 по описа за 2015 г., с което е потвърдено решение № 1081 от 3.12.2014 г. по гр.д. 1248/14 г. на районен съд Велико Т.. С последното решение районният съдия е отменил като незаконосъобразно решението, прието от Общото събрание на „Всестранна кооперация Велико Т.“ гр. В. Т., [улица], което е постановено на основание чл. 14, ал. 1, чл. 15, ал. 1, т. 1 от Устава на кооперацията, чл.12, ал.1, т. 2 ЗК изключване от членство и прекратяване на членството в кооперацията на В. Г. Иванова по предявените на основание чл. 58, ал. 1 от ЗК иск.
В касационната жалба се излагат съображения, че решението е недопустимо, неправилно, постановено при допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила, както и в противоречие с материалния закон. Приетите от съда за установени фактически обстоятелства не се мотивирали с конкретни и обстойни съждения, анализиращи събраните доказателства, тяхната доказателствена стойност и сила.
Оспорва доводите относно незаконосъобразността на взетото решение за изключване на Иванова като член кооператор. Счита, че исковата молба е нередовна, защото не са посочени кои норми на ЗК и Устава на кооперацията са нарушени при вземане на оспореното решение на ОС. За да отмени решението на ОС, съдът е приел, че искът е основателен и го е уважил, но и в постановеното съдебно решение и в решението на въззивния съд не били посочени нарушените норми.
Не споделя изводите на съда досежно липсата на мотиви на решението. Липсвали законови разпоредби, които да са нарушени. В протокола за взетото решение е посочено кое е нарушението, коя норма от Устава на кооперацията е нарушена. Моли да се отмени въззивното решение и да се отхвърли иска.
Претендира разноски за всички инстанции. Представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът по касационната жалба не е подал отговор в срока по чл. 287 от ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл. 280, ал. 1 от ГПК, приема следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 1 от ГПК касаторът обуславя наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК – противоречие с решения по чл. 290 от ГПК – решение № 443 от 25.10.2011 г. по гр.д. 166/11 г., 4 ГО, решение № 72 от 12.03.2010 г. по гр.д. 905/09 г. 2 ГО на ВКС, с които е прието, че съдът следва да обсъди всички доводи на страните, всички доказателства и установени факти. Не били разгледани оплакванията във въззивната жалба, не било отговорено. Съгласно чл. 58 от ЗК решенията и действията на органите на кооперацията, които противоречат на закона или устава, можели да се отменят чрез иск, предявен пред районния съд по седалището й. Законът предоставял на член-кооператора потестативното право да оспори правомерността на решението на общото събрание за изключването си чрез съда. Активно легитимиран да предяви такъв иск с оглед строго личния характер на прекратеното правоотношение бил изключеният с решение на общото събрание член на кооперацията, а пасивно легитимиран – кооперацията. Тежестта на доказване се възлагала върху ищеца, който следвало да установи, че решението на общото събрание, противоречало на закона или устава. В този смисъл се позовава на тълкувателно решение № 4 от 05.04.2006 г. по т.д. 4/2005 г. на ОСГК И ОСТК на ВКС. Ищцата не била посочила кои норми са нарушени и поради това съдът не бил изложил мотиви.
– Въпросът, който според касатора е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд е въпросът относно липсата на мотиви за това кои норми на Устава и Закона за кооперациите са нарушени в решението на Общото събрание на кооперацията и не е отговорено на възраженията му.
Сочи и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК – налице било произнасянето по процесуалноправни и материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
– При отмяна на решение на ОС на кооперация, съдът длъжен ли е да посочи на кои норми от ЗК и Устава противоречи съответното решение?
– Мотивите на решение на ОС за изключване на член кооператор трябва ли да съдържат конкретно описание на нарушените, обективни и субективни елементи, начини на установяването му или е достатъчно да се посочи нарушението и нормата, която е нарушена?
Върховният касационен съд с оглед правомощията във връзка с касационното обжалване, така както са разяснени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, намира, че решението е валидно постановено, при надлежно упражнено право на иск от страна на член-кооператор срещу ответник – кооперация. Компетентността на съдилищата е спазена с оглед нормата на чл. 58, ал.1 от ЗК и разясненията в. 1 от ТР 4/05.04.2006 г. по т.д. 4/2005 г. на ОСГК и на ОСТК на ВКС.
С обжалваното въззивно решение Великотърновски окръжен съд е преценил искането на ищеца, възраженията на ответника и е взел предвид доводите, посочени във въззивната жалба на „Всестранна кооперация Велико Т.“ срещу първоинстанционното решение. Във въззивната жалба жалбоподателят се е позовал на правото да изключи член- кооператор при извършени от него нарушения на Устава и закона. Позовава се на редовността на свикване на общото събрание и легитимността на последното да изключи член-кооператор.
Разглеждайки тези доводи на въззивния жалбоподател, касатор в настоящето производство, въззивният съд е приел фактическата обстановка, установена от районния съд. Няма доводи във въззивната жалба, които да налагат събиране на нови доказателства поради допуснати процесуални нарушения или поради това, че са настъпили нови факти. Ето защо въззивният съд не е имал основание да установява различни от възприетите от районния съдия факти, а именно относно свикване на Общото събрание и взетото решение за освобождаване на В. Иванова като член кооператор на „Всестранна кооперация Велико Т.“. Задължителната съдебна практика, на която се позовава въззивният жалбоподател, е свързана с допуснати процесуални нарушения от въззивния съд на необсъждане на доказателства и доказателствени искания, направени от страните, както и неприобщаване на доказателства към делото. В случая касаторът като въззивен жалбоподател, не е направил такива искания във въззивната жалба и не е поискал събиране на доказателства или анализ на представени вече доказателства, необсъдени от първоинстанционния съд. Съдът в съответствие със задълженията си е обсъдил всички доказателства под формата на обсъждане на извършените пред първоинстанционния съд процесуални действия. Въззивният съд, е анализирал решението на Общото събрание за изключване на член-кооператора от кооперацията като е приел, че само позоваването на правна норма от устава или закона и извод, не обуславя установяване на нарушение от страна на член кооператора, в резултат, на което да бъде изключен като такъв. С оглед правото на защита на всяко лице, в частност член-кооператора В. Иванова, срещу актове, насочени в неговата правна сфера, Кооперацията чрез компетентния си орган – Общото събрание е следвало да посочи всички факти и обстоятелства, от които е направен извод за „извършване на действия срещу интересите на кооперацията“. Това е основният извод на въззивния съд по разрешаване спора между страните. Въззивният съд е приел, че няма посочване и доказване на фактите, които Общото събрание на „Всестранна кооперация Велико Т.“ е приела като увреждане интересите чрез разпространяване на невярна информация за дейността на кооперацията и нейните органи, а именно те следва да се посочат и докажат, за да може да се квалифицират като увреждащи интересите. Въззивният съд, препращайки към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 от ГПК, е приел, че липсва доказване на соченото от кооперацията основание. Освен това е приел, че липсата на покана до ищцата за Общото събрание, в която конкретно да са посочени всички факти, е нарушение на правото й на защита, следващо от чл. 56 от Конституцията на Р България.
В този смисъл няма разрешаване на поставения процесуален въпрос в т. 1 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от въззивния съд: да не е посочено в съдебното решение, конкретното правно основание на съдебното решение. А това обуславя извод, че липсва общо основание за достъп до касационно обжалване – касаторът да е посочил правния въпрос, разрешен от въззивния съд, така както е разяснено в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Поставеният въпрос за липса на мотиви на въззивния съд в решението според касатора като въпрос, постановен в нарушение на задължителната практика на Върховния касационен съд също не се установи. Въззивният съд, за да направи този извод не е постановил решението си в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, на която се позовава касатора, както и с оглед на известната на настоящия съдебен състав задължителна съдебна практика, която е възприета и в т. 3 от Тълкувателното решение относно въззивното производство 1/09.12.2013 г. по т.д. 1/2013 г. на ОСГТК и в решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК. , решение № 113 от 31.07.2015 г. по т.д. 929/14 г. І ТО, решение № 257 от 11.05.2015 г. по т.д. № 3612/13 г.
Сочените от касатора решения № 443 от 25.10.2011 г. по гр.д. 166/2011 г. ІV ГО на ВКС и решение № 72 от 12.03.2010 г. по гр.д. 905/2009 г. на ІІ ГО на ВКС са относно различни от разрешения от въззивния съд правни въпроси. В посоченото решение по гр.д. 905/09 г. ІІ ГО на ВКС, са приети за допустими доказателствени средства, представени пред въззивния съд. В настоящия случай, не е разрешен такъв процесуалноправен въпрос от въззивния съд. Както беше отбелязано въззивният съд, осъществявайки своята дейност по разрешаване спора по същество, не е променил възприетите изводи от представените пред първата инстанция доказателства, относно настъпилите факти.
В посоченото решение по гр.д. 166/11 г., ІV ГО на ВКС е разгледан въпрос относно представени, но неприобщени към делото писмени доказателства. Така разрешеният въпрос, не съвпада с разрешения от въззивната инстанция процесуалноправен въпрос в настоящето производство относно анализа на всички доказателства по делото, представени в първоинстанционното производство.
В този смисъл няма съвпадение, между въпроса, разрешен от въззивния съд в настоящето дело и отговорите на правни въпроси, в посочената задължителна практика на Върховния касационен съд. Поради това не може да се разкрие общото основание за допускане на касационно обжалване, касаторът да е посочил разрешения от въззивния съд процесуалноправен въпрос. Посочените като допълнително основание за допускане на касационно обжалване от касатора задължителни съдебни решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, не могат да разяснят соченото от касатора общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Касаторът следва да посочи действително разрешен от въззивния съд въпрос, както и разрешаването му в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. А в случая, съдът изследвайки сочените общи и допълнителни основания от касатора, не установи да са разрешени от въззивния съд в посочения в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК смисъл. Въззивният съд е анализирал всички посочени, представени и приобщени по делото доказателства от страните. Поради това не следва по така посочения въпрос и на основание чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
По отношение на наведеното основание за достъп до касационно обжалване, формулирано в т. 2.1 от изложението по чл. 284, ал.3 , т. 1 от ГПК като такова с правно основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, съдът намира, че въззивният съд, разглеждайки въпросите относно твърдените в исковата молба нарушения на Устава на кооперацията и на Закона за кооперациите, е препратил към правните изводи, формирани в решението на районния съдия. Това е сторил след като е установил фактите по делото. Предвид извършеното препращане по чл. 272 от ГПК, съдът е приел, че нормата, която е нарушена при формиране решението на общото събрание на кооперацията е чл. 56 от Конституцията на Р България. В мотивите си въззивният съд е изтъкнал, че няма доказване на извода, направен от Общото събрание на кооперацията спрямо ищцата В. Иванова. А също така и в решението на Управителния съвет за свикване на Общо събрание, нито в протокола за провеждането му са посочени конкретни факти, подлежащи на доказване, от които да се направи изводът, послужил и представляващ решение на общото събрание на кооперацията, че член-кооператорът – В. Иванова действа против интересите на кооперацията. Въззивният съд е приел, че изводът сам по себе си не е достатъчен, за да бъде проверен и общото правило за защита, предвидено в Конституцията на Р България е послужил за правно разрешение на спора между страните. В този смисъл, въпросът, така както е формулиран в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 от ГПК не е разрешаван от съда. Съдът е посочил конкретната правна норма, на която противоречи решението на общото събрание на кооперацията. Ето защо няма разрешен правен въпрос като посочения в изложението и това обуславя извод за недопускане на касационно обжалване поради липса на общо основание за достъп до касационно обжалване.
По отношение на т. 2.2. от изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 от ГПК намира, че така поставеният въпрос е разрешен от въззивния съд. Посредством приложение на чл. 272 от ГПК въззивният съд е приел, че решението на Общото събрание на кооперация трябва да съдържа конкретно описание на фактите, начина на извършване на противоуставно или незаконно действие от член кооператора и не е достатъчно да се посочи нарушението. Така поставеният въпрос е разрешен в съответствие с общите принципи на правото, че всяко лице следва да знае какво твърдяно нарушение е извършило, за да се защити, изразени в чл. 56 от Конституцията на Р България. Освен това изводът на въззивния съд е в съответствие с постановената константна задължителна практика на Върховния касационен съд, изразена в решение № 139 от 11.11.2013 г. по т.д. 301/12 г., I ТО на ВКС. В отговора на правния въпрос изрично е посочено, че „В съдържанието на поканата за свикване на Общо събрание на кооперацията, когато в дневния ред е включено предложение за изключване на член-кооператор, следва да се посочат конкретните действия или бездействия на член-кооператора, респ.такива извършени съвместно с други член-кооператори, които представляват несъответствие с конкретни разпоредби на закона, устава или на решение на орган на кооперацията, представляващи основание на направеното предложение за изключване.“ Въззивният съд в конкретния случай не се е отклонил от тази практика. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът не е обусловил основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по т.д. 1/2009 г. ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или е налице необходимост от осъвременено тълкуване на приложимата норма, с оглед изменението на законодателството и обществените условия и за развитието на правото защото нормите от закона са непълни, неясни или противоречиви, за да се осъвремени съществуващата практика по прилагането им предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Поради това и на основание чл. 280, ал. 1 от ГПК съдът намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд.
При този изход на спора разноски не следва да се присъждат на касатора.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 146 от 01.04.2015 г. по т.д. № 20154100500062 от 2015 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: