О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 736
гр. София, 15.09. 2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на тринадесети април през две хиляди шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.д. 2352 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Касационните жалбоподатели И. Т. Б., И. Т. Б. и И. Т. Б. обжалват решение № 3345 от 30.04.2015 г. на Окръжен съд [населено място], постановено по в.т.д. 323/2015 г., с което са осъдени да заплатят на [фирма] сумите както следва: 11 050,87 лв, представляваща 1/3 ид.ч. от общо задължение цялото в размер на 33 152,61 лв, възникнало на основание сключен между наследодателя им Т. Иванов Б., починал на 03.06.11 г. и [фирма] договор за кредит за текущо потребление от 09.11.2009 г. ведно със законната лихва от 10.06.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 4 136,04 лв, представляваща 1/3 идеална част от общо задължение, цялото в размер на 12 408,12 лв за редовна лихва за периода от 08.07.2011 г. до 09.01.2014 г., произтичащо от същия договор и сумата от 14,53 лв, представляваща 1/3 идеална част от общо задължение, цялото в размер на 43,60 лв, неплатена такса към 09.01.2014 г.
Касаторите излагат съображения, че решението е неправилно, молят да се отмени и да се произнесе друго по съществото на спора, като се отхвърли иска. Считат, че е налице нарушение на материалния закон и изводът, че исковата молба има характера на покана по чл. 84 ЗЗД бил незаконосъобразен. Не била им връчена лично, а на особен представител.
Ответникът [фирма] оспорва касационната жалба в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК. Не била налице противоречива съдебна практика по посочения правен въпрос относно това, че исковата молба може да бъде покана на основание чл. 84 ЗЗД.
Върховният касационен съд , Търговска колегия, състав на Второ отделение след преценка на данните по делото и доводите по чл. 280, ал.1 от ГПК намира следното:
Касационната жалба е допустима, подадена в срока по чл. 283 от ГПК, от легитимирани да обжалват страни.
С обжалваното въззивно решение Варненски окръжен съд е потвърдил решение № 8 от 05.01.2015 г. по гр.д. 1433/14 г., с което И. Т. Б., И. Т. Б. и И. Т. Б. са осъдени да заплатят на [фирма] сумите както следва: 11 050,87 лв 1/3 идеална част от общо задължение цялото в размер на 33 152,61 лв, възникнало на основание сключен между наследодателя Т. Иванов Б. и [фирма] договор за кредит за текущо потребление от 09.11.2009 г. ведно със законната лихва от 10.06.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 4 136,04 лв представляваща 1/3 идеална част от общо задължение цялото в размер на 12 408,12 лв за редовна лихва за периода от 08.07.2011 г. до 09.01.2014 г., произтичащо от същия договор и сумата от 14,53 лв, представляваща 1/3 идеална част от общо задължение цялото в размер на 43,60 лв, неплатена такса към 09.01.2014 г. на основание чл. 430, ал. 1 ТЗ чл. 430, ал. 2 ТЗ и са осъдени тримата касатори да заплатят на банката сумата от 4 252,74 лв. Въззивният съд е приел, че пред районния съд е подадена искова молба от [фирма] срещу И. Б., И. Б. и И. Б. в качеството им на законни наследници на Т. Б., починал на 03.06.2011 г., за заплащане на сумите 11 050,87 лв от всеки тях, част от общо вземане от 33 152,61 лв – дължима от наследодателя им Т. Б. за връщане на получена сума от 40 000 лв на равни месечни анюитетни вноски за срок от 84 месеца, на основание договор за банков кредит между [фирма] и Т. Б.. Въззивният съд е приел, че е налице договор за кредит, че цялата сума е усвоена на 10.11.2009 г. и е подлежала на връщане на равни месечни вноски. Също така е приел, че след смъртта на кредитополучателя за задълженията, поети от него отговарят неговите наследници. Прието е, че един от наследниците Е. З. е направила отказ от наследство и за задълженията на наследодателя отговарят тримата негови наследници И. Б., И. Б. и И. Б.. Прието е, че преди предявяване на иска не е налице уведомяване на ответниците за дължимите суми и трябва да се приеме, че то е достигнало с изявлението на банката до адресата чрез връчване на препис от исковата молба.
Касаторите в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК сочат следните въпроси, обуславящи извода за допускане на касационно обжалване на въззивното решение:
1. Исковата молба, връчена на особен представител на ответник по делото по реда на чл. 47 от ГПК, а не лично на страната има ли характер на надлежна покана по смисъла на чл. 84 ЗЗД и може ли да се приеме, че с връчването на покана за особен представител ответниците са надлежно уведомени за задълженията по договора за кредит по смисъла на чл. 84 ЗЗД? Обосновава допускането до касационно обжалване по посочения въпрос като постановено в противоречие с решение по чл. 290 от ГПК № 178 от 12.11.2010 г. по т.д. 60/2010 г. по описа на ВКС, ІІ ТО. В това решение било прието, че исковата молба е връчена на ответниците и поради това е приета забава за изпълнение на задълженията.
Касаторите обосновават виждането си, че връчването на особен представител на препис от исковата молба не може да се приравни на редовно връчване на исковата молба. Излагат съображения, че по този въпрос няма задължителна практика и това е основание за допускане на решението до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Въззивният съд бил приел, че ответниците касатори в настоящето производство са уведомени за задълженията им в качеството им на наследници на Т. Иванов Б. към [фирма]. Считат, че за да е налице валидно уведомяване изявлението на банката следва да е достигнало до адресата, а необходимост от уведомяване е налице съобразно чл. 84 от ЗЗД. Приетото от въззивния съд, че „С факта на получаване на препис от исковата молба всеки един от наследниците е бил поканен да заплати задължението по сключения от наследодателя договор за кредит с ищцовото дружество“, било относимо към случай на връчена лично на страната искова молба и книжата към нея и ответниците биха могли да са длъжници само, ако са лично уведомени. Като бил дал отговор на въпроса, че с връчване на искова молба на особения представител, съдът е достигнал до извод за основателност на предявения иск, този въпрос бил обусловил изхода на спора. Сочи допълнително основание по чл. 280, ал. 1 т. 3 от ГПК – така формулираният правен въпрос е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Настоящият съдебен състав от данните по делото установи, че в хода на процеса по предявените от [фирма] срещу И. Б., И. Б., И. Б. осъдителни искове, ответниците са представлявани от особен представител на основание чл. 47 от ГПК. Връчване на препис от исковата молба и доказателствата е осъществено на особения представител.
В този смисъл въпросът, поставен в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, е правен въпрос, включен в предмета на делото и разрешен от съда. Въззивният съд, разглеждайки осъдителния иск на банката срещу ответниците за заплащане на исковите суми, е приел, че е настъпила изискуемост на задълженията и ответниците с връчване на исковата молба и доказателствата са уведомени за така настъпилата изискуемост.
Касационно обжалване се допуска само, ако касаторът е посочил в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК разрешения от въззивния съд материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и по отношение на който е осъществено някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 т. 1, 2, 3 от ГПК. Посочвайки така формулирания въпрос, съдът намира, че касаторите са изпълнили изискванията на закона. Посоченият от касаторите въпрос е включен в предмета на иска и е обусловил волята на съда за постановяване на решението. Ето защо е установено общото основание за допускане на касационно обжалване.
Друго изискване на нормата на чл. 280, ал. 1 от ГПК, така както е разяснено в задължителното Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по т.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, е касаторът да е установил допълнително основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 1, 2, 3 от ГПК – посоченият от касатора и разрешен от въззивния съд въпрос да е разрешен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд – чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК; посоченият от касатора и разрешен от въззивния съд въпрос да е разрешаван противоречиво от съдилищата – чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК или посоченият материалноправен или процесуалноправен въпрос, да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Касаторът, обосновавайки допълнително основание по чл. 280, ал. 1 т. 3 от ГПК не е посочил мотиви, освен общата формулировка, използвана в закона.
Съгласно константната съдебна практика и задължителната практика на Върховния касационен съд – исковата молба се счита за изявление за разваляне, прекратяване или изменение на договор между страните, както в конкретния случай за покана за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Така е прието и в решението, на което касаторите се позовават, постановено по реда на чл. 290 от ГПК № 178 от 12.11.2010 г. по т.д. 60/2010 г. на ВКС, II ТО и решение № 156 от 30.10.2012 г. по т.д. 772/11 г., ІІ ТО.
Особеността, на която акцентират касационните жалбоподатели, относно връчване на исковата молба не лично на тях, а на особен представител, не променя правния въпрос, разрешен от въззивния съд в съответствие със задължителната практика на Върховния касационен съд, посочена по-горе. Особеният представител, назначен от съда на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК надлежно приема изявления от името и за сметка на страната, на която е назначен от съда да представлява. Този въпрос, разрешен от съда и обусловил решението по делото, не е разрешен в противоречие с правилата, посочени по-горе.
Точното приложение на закона и развитието на правото като допълнително основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК изисква в хода на производството по селекция съгласно чл. 288 от ГПК, да се посочи и установи нормата, която не е приложена точно. Съгласно разясненията в т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, разрешаването на правния въпрос, за да е от значение за точното приложение на закона изисква, изясняване на установено от закона правило в съответствие с установеното от закона. В случай, че в съдебната практика е налице правно разрешение, което не е според точния смисъл на закона и това накърнява принципа на законност, предвиден в чл. 5 от ГПК, е необходимо формиране на нова съдебна практика. Тогава така формираната съдебна практика, ще даде възможност за разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на закона и ще има приносен характер за правото, осигуряващ по-нататъшното му развитие. Допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК ще бъда налице когато формираната по приложението на непълната, неясна или противоречива правна уредба, практика на ВКС трябва да бъде осъвременена поради настъпили промени в обществените условия или изменения на законодателството, преодоляване на погрешните виждания относно прилагането на закона и това налага създаване на нова практика. Тогава поставеният от касатора правен въпрос, ще е от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение и ще е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Касаторът следва да установи съдържанието на нормата и досегашното тълкуване, както и посочване на действителното й тълкуване с оглед смисъла и целта на закона, за да се осигури точното й приложение. В случая няма обосноваване на това посочено допълнително основание. Налице е постоянна задължителна практика по поставения от касаторите въпроси, която изключва допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Мотивиран от изложеното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
ОПРЕДЕЛИ
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 345 от 30.04.2015 г. на Окръжен съд – [населено място], постановено по в.т.д. 323/2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: