О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 735
гр. София, 15.09.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на шести април през две хиляди шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.д. 2089 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
[фирма] обжалва решение № 501/19.03.2015 г. по гр.д. 3/2015 г., 8 състав, Пловдивски окръжен съд, с е отменено решение № 467 от 3.11.2014 г. по гр.д. 20613/13 г. на РС – Пловдив в частта по иска за обезщетение в размер на 12 000 лв и е отхвърлен иска на [фирма] срещу [фирма] за заплащане на сумата от 12 000 лв стойност на хартиени опаковки за брашно, заплатени по силата на договор от 10.08.2013, сключен между „Б. агро” ЕООДи [фирма] и е осъден [фирма] да заплати на [фирма] сумата от 243,50 лв. Моли да се отмени като неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът не бил му указал, че следва да докаже, че договорът ще бъде сключен именно с него, а е приел за недоказан този факт, въпреки че с протоколно определение от 14.04.2014 г. е указал на ответника, че негова е доказателствената тежест да установи, че е действал добросъвестно при преговорите, че ищецът му е оферирал по-висока цена. Съдът е обосновал решението си на факти, които не са посочени в срока за отговор на исковата молба.
Сочи нарушение на чл. 281, т. 3 от ГПК наличие на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърдение, че е било постигнато съгласие относно всички условия по договора, изобщо не е правено. Ако това е било така, би бил сключен договор. Изводите на съда не отговаряли на доказателствата по делото.
Съображения по чл. 281, т. 3 от ГПК относно наличието на нарушение на материалния закон и необоснованост – чл. 281 т. 3 от ГПК. При липса на възражение от ответника, въззивният съд сам е извел твърдението и правния аргумент, че след като сключването на договора за изработка на хартиени опаковки предхожда с няколко дни сключването на договора между ДФ „Земеделие” и [фирма], то не би могло да се говори за недобросъвестност, бил извод, който е житейски нелогичен и лишен от правна логика и релевантност по казуса. Съгласно постоянната практика на ВКС мотивите на въззивната инстанция следвало да съдържат самостоятелно изложение на приетата за установена фактическа обстановка по делото, преценка на доказателствата, доводите и възраженията на страните, на които следва да бъде даден самостоятелен отговор. Моли да се отмени решението.
Ответникът [фирма] оспорва касационната жалба. Иска да се остави без уважение. Счита, че няма нарушение на съдопроизводствените правила в посочения от касатора смисъл. Правилно съдът бил посочил, че реализиране на отговорността по чл. 12 ЗЗД е следствие на сложен фактически състав: поведение, противоправност, вреди, причинна връзка между противоправното поведение и вредите. Съдът правилно бил намерил, че [фирма] не е доказал проявена недобросъвестност от страна на ответника и че липсва връзка между поведението му и последвалите за ищеца вреди. В изложените мотиви на така постановеното решение, Пловдивски окръжен съд се е обосновал на обстоятелството, че ищецът [фирма] не е доказал твърдението си, че е постигнато съгласие между страните, относно всички основни елементи на бъдещия договор. Липсвали каквито и да било доказателства, от които да се направи обоснован и еднозначен извод, че страните са постигнали съгласие относно останалите съществени условия на бъдещия договор, в това число по отношение на цената, при която ще бъде извършена бъдещата продажба. Изводът бил, че [фирма] е платил 12 000 лв в резултат на своя инициатива. Не било доказано и не били представени убедителни доказателства, с които да се докаже по безспорен начин недобросъвестността на ответника, респ. не доказал своята добросъвестност при водене на преговорите. Според трайноустановената и задължителна практика на ВКС, добросъвестността в преддоговорните отношение се проявявала в няколко аспекта: другата страна да бъде информирана за всички обстоятелства, които имат значение при вземането на решение за сключване на договора, да се пази в тайна предоставената информация, да не се прекъсват неоснователно преговорите, да се обезпечи валидно сключвани и отстранят всички основания за недействителност, които зависят от съответната страна, да се предотврати опасността от увреждане на другата страна. Не е доказано в процеса нито едно от тези основания. Според ответника няма нарушения на съдопроизводствените правила. Необосновано е и твърдението, че за допуснато съществено процесуално нарушение от страна на Пловдивски окръжен съд, с довода, че било допуснато позоваването на нови обстоятелства пред въззивната инстанция, които не били упоменати в отговора на исковата молба. Моли да се остави без уважение касационната жалба. Моли да му се присъдят разноски за настоящето производство.
Върховният касационен съд , Търговска колегия, състав на Второ отделение след преценка на данните по делото и доводите по чл. 280, ал.1 от ГПК намира следното:
Касационната жалба е в срока по чл. 283 от ГПК, подадена от надлежна страна срещу решение, подлежащо на обжалване.
С решение № 501 от 19.03.2015 г. по в.гр.д. 3/2015 г. въззивният съд е отменил решението на районен съд – [населено място], в частта, с която [фирма] е осъден да заплати на [фирма] сумата от 12 000 лв, стойност на хартиени опаковки за брашно, заплатени по силата на договор от 10.08.2013 г., сключен между [фирма] и [фирма], представляваща обезщетение за претърпени от [фирма] имуществени вреди, вследствие на несключване със [фирма] на договор за доставка на 1 266 666 кг брашно, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 14.12.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта с която [фирма] е осъден да заплати на [фирма] разноски 965,65 лв и е отхвърлен предявения от [фирма] срещу [фирма] иск за заплащане на 12 000 лв, представляваща обезщетение за претърпени от [фирма] имуществени вреди, вследствие на несключването със [фирма] на договор за доставка на 1 266 666 кг брашно и изразяваща се в стойността на хартиени опаковки за брашно, заплатена от [фирма] на [фирма] по силата на договор от 10.08.2013 г. и е осъден [фирма] да заплати на [фирма] сумата от 243,50 лв разноски по делото.
В решението си съдът е приел, че фактическият състав, обуславящ преддоговорна отговорност и задължение за поправяне на вреди, е сложен и включва следните елементи, които трябва да са кумулативно дадени: поведение, противоправност, вреди, причинна връзка между противоправното поведение и вредите. Съдът е приел, че при анализ на събраните по делото доказателства не се установява, недобросъвестно поведение от страна на [фирма]. Не е установено, че страните са постигнали съгласие по всички съществени елементи на договора. Освен това искът се основавал на факта, че [фирма] е сключил договор с ДФ „Земеделие” на 16.08.2013 г, а ищецът е твърдял, че с оглед този договор е водил преговори със [фирма] и е сключил договора с [фирма]. С оглед съпоставката на датите въззивният съд е направил категоричен извод, че не се установява недобросъвестност на [фирма] в отношенията му с [фирма].
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът е посочил следните въпроси:
1. Могат ли да бъдат релевирани за първи път от ответника пред въззивния съд правоизключващи възражения и фактически твърдения, основаващи се на факти, известни на ответника към момента на сключване на договора? Сочи допълнително основание за допускане до касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 1 т. 1 от ГПК – нарушение на практиката на Върховния касационен съд, изразена в Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
2. Следва ли да бъде постигнато съгласие между страните относно всички съществени елементи по бъдещия договор, за да е налице преддоговорна отговорност при неоснователно прекъсване на преговорите? Сочи допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Счита, че е от съществено значение за точното прилагане на закона и развитието на правото въпросът за изясняване съдържанието на преддоговорната отговорност и в частност до каква степен следва да са стигнали страните при водене на преговори, за да възникне отговорност – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
3. В случай на неточни указания на първоинстанционния съд относно подлежащите на доказване факти, следва ли въззивният съд да даде указания на страните относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест?
4. Дали съждението на въззивния съд, обусловило формирането на правния извод, че не е налице недобросъвестност от страна на ответника при воденето на преговори, както и причинна връзка между поведението му и настъпилите за ищеца вреди, което се основава на логическата преценка на закономерности и типични връзки между явленията, е необосновано и дали с това е нарушено изискването за обоснованост на съдебните актове?” Сочи основание по чл. 280, ал.1, т. 2 от ГПК. Счита ,че при нарушение на опитните правила и правилата за логическото мислене, въззивният съд е достигнал до погрешни правни изводи, което противоречи на решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 92 от 22.2.2011 г., постановено по гр.д. 1863/2010 г. и решаван противоречиво от съдилищата. Счита, че хронологията на сключване на договор за възлагане на обществена поръчка и договор за изработване на хартиени опаковки е ирелевантна по отношение на въпроса дали ответното дружество е действало добросъвестно при водене на преговори.
5. Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички представени и приети доказателства по делото при формирането на вътрешното си убеждение за фактическата обстановка по делото? Счита, че това решение е в противоречие с постоянната практика на ВКС, изразена в решение по чл. 290 от ГПК – решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр.д. 4744/2008 г. ВКС, I ГО – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Върховният касационен съд с оглед правомощията във връзка с касационното обжалване, така както са разяснени в т. 1 от ТР 1/2010 г. по т.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, намира, че решението е валидно постановено и по допустим иск. Следователно не се установяват пороци относно нищожността и недопустимостта на обжалваното пред Върховния касационен съд, съдебно решение. Същото е постановено валидно при надлежно упражнено право на иск от страна на ищеца срещу ответника.
Допускането до касационно обжалване на съдебното решение изисква касаторът да е посочил разрешения от въззивния съд процесуалноправен или материалноправен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Съдът следва да установи в производството по чл. 288 от ГПК дали посоченият като разрешен от въззивния съд правен въпрос, действително е разрешен, както и дали с оглед изложението на касатора, посочените от него допълнителния основания по чл. 280, ал.1 , т. 1, т. 2, т. 3 от ГПК са осъществени. Касаторът сочи, че въззивният съд е основал решението си на обстоятелството, че ответникът [фирма] е в грешка с лицето, което е преговаряло и е останало със заблуда, че това е друго дружество, а не [фирма]. Настоящият съдебен състав намира, че такъв процесуалноправен въпрос не е релевиран. Във въззивната си жалба, ответникът не се е позовал на грешката по отношение на субекта, който е представлявал преговарящия и не го е релевирал като нов факт. Единствено е посочено, че свидетелските показания на свидетеля А. относно заблудата му, че е останал с убеждение, че преговаря с представителна на „Тракийски хляб” , а не с такъв на [фирма]. Освен това този въпрос не е обусловил извода на съда. Мотивите на съда не са основани на заблуда по отношение на лицето, което е водило преговорите от страна на [фирма] по отношение на лицето, което е отправило предложения до него. Мотивите на съда, за да постанови решението по делото, са основани на анализ на останалите доказателства по делото. А именно, сключването на договор между ответника и ДФ „Земеделие” на 16.08.2013 г. и фактът, че ищецът е сключил договор за доставка на опаковки с [фирма] на 10.08.2013 г. Съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касационното обжалване не може да се допусне. Правният въпрос, разрешен от съда и включен в предмета на делото, не може да е свързан с правилността на съдебното решение или с анализа на доказателствата по делото. В случая, настоящият съдебен състав намира, че въпросът, посочен от касатора, не е процесуалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд в процесното решение. Не е настъпило позоваване на нови факти, а във въззивната жалба ответникът е сочил необоснованост на обжалваното първоинстанционно решение. Въззивният съд е извършил собствена преценка на доказателствата при разрешаване на спора в съответствие с Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по т.д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и поради несъвпадане на изводите с изводите на районния съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил иска. Но не е допуснал събиране на доказателства за новопосочени във въззивната жалба факти и не е основал решението си на новопосочени факти. Поради това не е разрешен въпросът, сочен от касатора като разрешен от въззивния съд.
Поради изложените съображения посоченият въпрос не реализира общото основание за достъп до касационно обжалване и не следва въззивното решение да се допусне до касационно обжалване.
По отношение на втория поставен въпрос в изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 от ГПК настоящият съдебен състав с оглед постановеното въззивно решение намира, че съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по т.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, допускането до касационно обжалване на въззивното решение е обусловено само от посочения от касатора въпрос, който следва да е въпрос, разрешен от въззивния съд и включен в предмета на делото. В случая, съдът макар и да е изложил мотиви, че не е доказано страните да са постигнали съгласие относно всички съществени елементи на договора, за който се твърди, че е имало преговори за сключване, не е разрешил правния въпрос, посочен от касатора. Съдът с оглед доказателствата по делото е изложил мотиви относно анализ на фактите, водещи до извода, че [фирма] е сключил договор с [фирма] преди ответникът да има възложена поръчка, поради което не приема наличието на недобросъвестно поведение от страна на [фирма]. Ето защо посоченият въпрос не формира общо основание за достъп до касационно обжалване, тъй като посоченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по делото следва да е обусловил изводите на съда. А въпросът за това по отношение на кои елементи от бъдещия договор, за който страните водят преговори, следва да са постигнали страните, не е обусловил изводите на съда. Съдът е приел, че не трябва да се изследват всички факти относно преддоговорната отговорност, защото ответникът не е сключил договор за обществена поръчка и не би могъл да има недобросъвестно поведение, тъй като този факт е бил известен на ищеца и той по своя инициатива е сключил договора за доставка на опаковки. Въззивният съд е посочил, че страните не са постигнали съгласие по съществените елементи на договора, само, за да посочи, че страните не са водели преговори, на основание вече сключения договор за обществена поръчка, при което би могло да има сигурност, че може изобщо да се сключи договор за доставка на опаковки, както твърди ищецът [фирма]. Въззивният съд е извел извода си за липса на недобросъвестност на ответника [фирма], тъй като ищецът [фирма] е знаел факта, че договор за обществена поръчка към момента, към който той извършва поръчката на опаковки и плаща цената за това към [фирма] не е бил сключен. Това е изводът, обусловил решението по делото на въззивния съд. А не посочения като втори въпрос от касатора.
Поради това, че липсва общо основание за достъп до касационно обжалване по отношение на така поставения въпрос, съдът намира, че не следва да се допуска касационно обжалване. Поради липса на общо основание за достъп до касация не следва да се разглежда допълнителното основание, сочено като такова по чл. 280, ал.1 т. 3 от ГПК.
По отношение на третия поставен въпрос в изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК касаторът е посочил, че въззивното решение се отклонява от задължителната практика на Върховния касационен съд, съгласно която въззивният съд следва да обезпечи правилното приложение на материалния закон като даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест. В случая, настоящият съдебен състав намира, че въпросът за това следва ли въззивният съд да извърши действия, обезпечаващи изискванията на закона като даде точни и ясни указания на страните по отношение на подлежащите на доказване релевантни факти, не е разрешаван. Първоинстанционният съд е дал точни и ясни указания за фактите, сочени от ищеца и подлежащи на доказване. Така формулираният от касатора въпрос не съставлява процесуалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд. Както бе посочено и по-горе въззивният съд е обусловил изводите си относно датите на сключване на договор за доставка от ищеца, за който ищецът сочи, че плащането по него е вреда от неизпълнение на задълженията на ответника. Така формулираният от касатора въпрос се свежда до въпроса за анализ на доказателствата. Въпросът от кои събрани доказателства какви факти се установяват е въпрос на обоснованост на съдебното решение, което касае правилността му. А както бе посочено по-горе въпросът за правилността на съдебното решение не се разглежда в производството по чл. 288 от ГПК, защото основанията за допускане до касационно обжалване на въззивното решение са различни от основанията за неправилността му съгласно чл. 281, т. 3 от ГПК.
Посоченият от касатора въпрос не е равнозначен на разрешения от съда процесуален въпрос. В случая съдът с оглед събраните по делото доказателства, с оглед очертания предмет на делото, не е разрешил въпросът за това следва ли съдът да разясни на страните спорния предмет и да им даде указания, че за част от фактите не са посочили доказателства. Въззивният съд с оглед оплакванията във въззивната жалба е приел различна фактическа обстановка. Но не е основал решението си на факти, за които на страните не са дадени указания съгласно разясненията в т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът за това какъв е анализът на доказателствата и дали решението е правилно, не е въпрос, който е от значение за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. В производството по чл. 288 от ГПК съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по т.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС не може да се установява обосноваността на решението.
По отношение на четвъртия въпрос, отново следва да се посочи, че с него не се формира общо основание за достъп до касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК. Този въпрос не представлява посочване на въпрос, разрешен от въззивния съд, свързан с предмета на делото. Както е формулиран въпросът, той се отнася отново до анализ на доказателствата и тълкуване на правните норми при тяхното приложение. Следователно е свързан с правилността на съдебното решение, а не с допустимостта до касационно обжалване. Допускането до касационно обжалване на същото, съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. 1/2009 г. са свързани само с посочването на правен въпрос, обусловил решаващата воля на съда. Сочената като основание по чл. 280, ал.1 т. 1 от ГПК задължителна съдебна практика, не разкрива общо основание за достъп до касационно обжалване.
По отношение на петия поставен въпрос съдът намира, че касаторът не е обосновал общо основание за достъп до касационно обжалване. От данните по делото не се установяват обстоятелствата, изложени във въпрос по т. 5 от изложението по чл. 284, ал. 3 , т. 1 от ГПК. Видно от съдебното решение, въззивният съд е изложил съображения, че не е налице недобросъвестност на ответника. В този смисъл въззивният съд е изложил съображения, че с оглед установените по делото факти, не следва да се обсъжда недобросъвестността на ответника, тъй като не се е осъществил релевантен факт, по отношение, на който да се преценява тази недобросъвестност. Поради това съдът намира, че въззивният съд е изложил мотиви и не е осъществен въпросът за липсата на анализ на релевантни доказателства. Поставеният процесуалноправен въпрос не е разрешен от въззивния съд. Преценката за това дали е налице релевантен факт, който налага обсъждане на добросъвестността на ответника е въпрос по правилността на съдебното решение, който въпрос не може да се разрешава в производството по селекция на касационни жалби.
По всички изложени съображения съдът намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното съдебно решение.
По направеното искане от ответника за присъждане на разноски, на основание чл. 81 и чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника [фирма] съдът счита същото за неоснователно, тъй като не е доказано да са направени разноски.
Мотивиран от изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговско отделение
ОПРЕДЕЛИ
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 501 от 19.03.2015 г. по гр.д. № 3/2015 г. Пловдивски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: