2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 236
гр. София 19.09.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело N 3674/ 2016 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 274 ал.3 ГПК.
В. Б. Ц. е обжалвал въззивното определение на Софийския апелативен съд , гражданска колегия № 1400 от 21.04.2016г. по ч.гр.д.№ 1304/2016г.
Ответникът държавата, представлявана Министъра на регионалното развитие и благоустройството, е подала отговор, в който изразява становище, че частната жалба е недопустима като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. По същество се поддържа, че не са налице въведените от касатора основания по чл. 280 ал.1 ГПК.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – определение от категорията на посочените в чл. 274 ал.3 т.2 ГПК, с което въззивният съд се е произнесъл за разноските по делото по иск по чл. 19 ал.3 ГПК с цена 35 566 лв., определена по реда на чл. 55 ал.1 б.”б” ГПК /отм./, при действието на който е образувано делото, решението по който би подлежало на касационно обжалване.
С обжалваното определение Софийският апелативен съд е отменил определението на Софийския градски съд І-1 състав от 22.11.2015г. по гр.д.№ 4625/2015г. , постановено по реда на чл. 248 ал.1 ГПК , с което е отказано присъждане на разноски на ответника , и е осъдил В. Б. Ц. да заплати на държавата сумата 1597лв. разноски при прекратяване на делото.
Апелативният съд е приел, че държавата е била ответник по предявения иск с правно основание чл. 19 ал.3 ГПК , което е прекратено в съдебно заседание на 17.11.2015г. поради отказ от иска. Разноските са поискани от ответника и такива се дължат.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поставя правният въпрос дали въззивният съд следва да присъди разноски в случай, че не е представен списък на направените разноски от страната в първата инстанция. Въпросът следва да се уточни в смисъл дали е допустимо по реда на чл. 248 ал.1 ГПК да се допълни прекратително определение в частта за разноските , ако страната, която ги е поискала, не е представила списък по чл. 80 ал.1 ГПК. Въпросът е обуславящ за делото, но не е налице поддържаното от частния жалбоподател основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, защото е разрешен със задължителна съдебна практика. Ето защо искането за допускане на касационното обжалване следва да се преквалифицира по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. С ТР 6/2013г. на ВКС, ОСГК и ТК т. 8 е прието, че непредставянето на списък по чл. 80 ГПК в хипотезата , при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски , не е основание да се откаже допълването на решението. Това тълкуване важи и за определенията на основание чл. 278 ал.4 ГПК. В случая Софийският апелативен съд се е съобразил с тази задължителна практика като е приел, че първоинстанционният съд не е имал основание да откаже присъждането на разноски на ответника с мотив, че той не е представил списък за тях, поради което не е налице и основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
С оглед на изложеното частната касационна жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Разноски на ответника не следва да се присъждат, защото не са поискани.
Воден от горното Върховният касационен съд, І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното определение на Софийския апелативен съд , гражданска колегия № 1400 от 21.04.2016г. по ч.гр.д.№ 1304/2016г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: