5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 675
гр. София, 26.09.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2610 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Г. Г. против решение № 49/19.02.2016 г., постановено по гр.д.№ 1583/2015 г. от състав на Окръжен съд – Стара Загора.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът се е произнесъл по основателността на предявен при условията на евентуално съединяване на исковете, иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.първо ЗЗД. Съдът е счел предявения иск за основателен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първоинстанционния съд. Съдът е приел за безспорно установено, че през месец август 2009 г. ищецът е предоставил в полза на ответника, чрез банков превод сумата от 3000 евро, без отношенията им да са уредени от писмен договор. Прието е за установено от показанията на свидетелите е установено, че между ищеца и майката на ответника е постигнато съгласие ищецът да предостави сумата от 3000 евро, необходима за покриване на част от обучението на ответника – езиков курс в М.. С нотариална покана, получена от ответника на 20.05.2014 г. ищецът го е поканил да му върне заетата сума, покриваща част от таксата за езиковия курс в М., за която сума ищецът е изтеглил кредит от банка. Прието е за безспорно доказано обедняването на ищеца, както и обогатяването на ответника, изрязващо се в покриване на разходите му за обучение, връзката между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника и липсата на правно основание за имущественото разместване. Съдът е приел по делото, че ищецът доказва наличието на елементите на фактическия състав на неоснователното обогатяване, а ответникът не доказва наличие на основание на своето обогатяване. По отношение на ответника за изпълнение от страна на ищеца на негов нравствен дълг, съдът е счел същото за неоснователно, като в тази насока е направил извод, че наличието на близки отношения и съвместно съжителство между ищеца и майката на ответника само по себе си не е доказателство за направено от ищеца дарение в изпълнение на нравствен дълг, още повече, че в конкретния случай всички събрани доказателства по делото сочат за наличие на уговорка за връщане на сумата, като неизпълнението на тази уговорка е станало причина за предявяване на настоящия иск. Поради изложените съображения въззивната инстанция е приела, че ответникът няма основание да задържи процесната сума и следва да бъде осъден да я върне на ищеца, заедно със законната лихва, считано от датата на исковата молба.
Съдът е приел, че тъй като не са изложени обстоятелства за неосъществено или отпаднало основание, правилно искът е квалифициран по като такъв на основание чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД, като в насока на възражението на ответника във връзка с доклада на първоинстанционния съд е приел, че квалификацията на спорното право е посочена от съда в доклада по делото и страните са имали възможност да изложат съображенията си по нея.
В изложението на касациионните основания относно допустимостта на касационното обжалване, касаторът сочи въпроси, които според него са разрешени при наличието на касационните основания по чл.280, ал.1 ГПК.
Първия правен въпрос касае задължението на съда да изложи собствени мотиви и правни изводи относно спорното право. Въпросът се поставя в контекста на твърдението на касатора, че въззивният съд не е посочил на коя от хипотезите на чл.55, ал.1 ЗЗД основава извода си, че е налице неоснователно обогатяване. Въпросът е неотносим към производството дотолкова, доколкото съдът е посочил, че правната квалификация на предявения иск, предвид изложените в исковата молба твърдения на ищеца по евентуално предявения иск е по чл.55, ал.1, пр.първо от ЗЗД. Липсата на произнасяне в насока, в която се твърди от касатора от страна на въззивния съд, води до неотносимост на поставения правен въпрос от страна на касатора, в производството по чл.288 ГПК.
По отношение на разпределението на доказателствената тежест с доклада по делото от първоинстанционния съд и поставения въпрос в тази насока, касационният съд приема, че въззивният съд не е бил сезиран с оплакване в тази насока, видно от въззивната жалба по делото, като освен това, въззивният съд е приел, че с доклада на първоинстанционния съд правилно е разпределена доказателствената тежест от подлежащите на доказване факти, като е приел също така, че страните не са направили възражение по доклата по делото. Липсата на задължение за въззивният съд от произнасяне по поставения правен въпрос от една страна и приетото от съда относно доказателствената тежест от друга, води до неотносимост и на така поставения правен въпрос.
Проверката по третия правен въпрос, относно наличието или не на свидетелски показания в една или друга насока, касае обосноваността на съдебния акт. Съдът не е приел, че въпреки липсата на свидетелствуване в насоката, в която е коментирал свидетелските показания, той ще приеме описаната фактическа обстановка, напротив, приел е, че от показанията на свидетелите по делото установява фактите по спора. Доколко свидетелските показания съответствуват на възприетата от съда фактическа обстановка, е въпрос на обоснованост на съдебния акт, а необосноваността не е сред касационните основания по чл.280, ал.1 ГПК, относими към допустимостта на касационното обжалване.
Четвъртият и петият правни въпроси касаят задължението на съда да се произнесе по предявения главен иск и едва след като прецени, че същия е неоснователен, да премине към разглеждане на евентуално съединения предявен иск. В тази насока се сочи, че съдът е приел, че е предявен и иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД, но е приел същия за неоснователен и така е приел, че решението на районния съд, с което същия се е произнесъл по основателността на предявения иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД е основателен, потвърждавайки решението на съда в тази насока, по този предявен иск. Съдът е бил сезиран с въззивна жалба против решението на районен съд, с което е уважен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.първо ЗЗД и е разгледал въззивната жалба против решението. Дали съдът се е произнесъл по цялото искане или по всички предявени искове е въпрос на произнасяне на районния съд, като в тази насока страните са разполагали с възможност за искане за допълване на решението. Съдът се е произнесъл в рамките на сезирането си против така постановеното първоинстанционно решение, като решението на районния съд не е предмет на касационната проверка и неговото произнасяне не предоставя възможност на страните да сочат касационни основания в тази насока.
Съдът не е променил правната квалификация, дадена от първоинстанционния съд по иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.първо ЗЗД, като е разгледал на същото основание предявения иск и в това отношение поставения правен въпрос за процедирането на въззивния съд при промяна на правната квалификация е неотносим към настоящото производство.
Съдът не е отрекъл възможността, съвместното съжителство между майката на ответника и ищеца по делото да доведе до извод за наличието на основанието по чл.55, ал.2 ЗЗД за отхвърляне на предявения иск, но е приел, че по делото не се установява наличието на близки отношения между страните по делото, които да доведат до извод за изпълнение на нравствен дълг от страна на ищеца по делото. Проверката на фактите по делото, наред със установеното за периода на възникване на задължението съвместно съжителство между майката на ответника и ищеца по делото, които могат да доведат до извод за достатъчно близки отношения между страните по делото и оттам до извод за наличието на хипотезата на чл.55, ал.2 ЗЗД, е фактически въпрос, който отново касае обосноваността на предявения иск, поради което същия е неотносим към производството по чл.288 ГПК.
Предвид изложеното, не са налице касационните основания, сочени от касатора относно допустимостта на касационното обжалване.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 49/19.02.2016 г., постановено по гр.д.№ 1583/2015 г. от състав на Окръжен съд – Стара Загора.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.