ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 687
София, 29. септември 2016 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 3950 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 58/12.01.2016 на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 2460/2015, с което е отменено частично решение № 301/07.08.2015 на Асеновградския районен съд по гр. д. № 1935/2014, като е уважен предявеният иск за преустановяване на видеонаблюдението и видеозаснемането върху сграда и съсобствено дворно място по чл. 32, ал. 2 от Конституцията и са уважени частично искове за обезщетение за неимуществените вреди от осъщественото видеонаблюдение и видеозаснемане по чл. 45 ЗЗД.
Недоволни от решението са касаторите Х. С. С. и Ц. Н. С., представлявани от адв. М. И. от ПАК, които го обжалват в срок, като считат, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за допустимостта със свидетелски показания да се доказва годността на техническо средство и по материалноправните въпроси: съставляват ли видеонаблюдението и видеозаснемането следене, фотографиране, филмиране, записване или друго подобно действие, което засяга правото на личен живот по смисъла на чл. 32, ал. 2 от Конституцията; за възможността несобственик да претендира вреди от посочените действия на собственик в неговия имот и за възможността неимуществените вреди да се изразяват в страдания, различни от увреждане на здравето (болест), смърт и ексцес, които (въпроси) имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответниците по жалбата К. Н. С., В. Т. С., Н. К. С. и Д. К. С. не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция по първия иск е неоценяем, а по останалите искове е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване само по първия иск. В тази част касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че жилищната сграда съдържа две жилища на първия и втория етаж със отделни входове, таванското помещение в подпокривното пространство е общо, а дворът – съсобствен с разпределено право на ползване. Ищците не са собственици, но ползват жилището на първия етаж със съгласието на собственика. Ответниците са монтирали камери за видеонаблюдение, които обхващат частично разпределената за ползване от праводателите на ищците част от двора и от сградата.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки, че поставените въпроси (без последния материалноправен въпрос, който обуславя решението по исковете за вреди) обуславят решението по делото, но въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че не съществуват ограничения на свидетелските показания вън от посочените в чл. 164 ГПК; видеонаблюдението и видеозаснемането засягат правото на личен живот и частни лица могат да ги прилагат по отношение на други само за защита своите права и личната си сигурност, както и че всеки може да брани правото си на личен живот, когато то е накърнено.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на № 58/12.01.2016 на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 2460/2015 в частта по иска за преустановяване на видеонаблюдението.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба в останалата част.
Определението, в частта, в която касационната жалба е оставена без разглеждане подлежи на обжалване пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на касаторите съгласно чл. 274, ал. 2 изр. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.