О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.471
гр. София,03.10.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1440 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, вр. чл.396, ал.2, изр.3 от ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма] срещу определение №3121 от 09.11.2015 г. по ч.гр.д.№4489/2015 г. на САС, с което след отмяна на определение №6146 от 06.10.2015 г. по т.д.№6009/2015 г. на СГС, е допуснато обезпечение на предявените от [фирма] срещу [фирма] осъдителни искове за сума в общ размер от 159 940.46 лв., чрез налагане на възбрана върху описан в определението недвижим имот, след представяне на парична гаранция в размера на 8 000 лв.
В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, като обосноваващи допускането на касационно обжалване, са поставени следните въпроси: 1. Налице ли е обезпечителна нужда по смисъла на чл.391, ал.1 от ГПК /в двете визирани хипотези/, когато ответникът е дружество търговец, вписан в ТР при АВ и от последно обявения ГФО е видно, че имуществото му /активите му/ е значително по-голямо от цената на предявените искове, както и от партидата му е видно, че дружеството не е в производство по несъстоятелност или ликвидация и че по отношение на същото няма вписани залози по ЗОЗ или друг нормативен акт. 2. Налице ли е обезпечителна нужда по смисъла на чл.391, ал.1 от ГПК /в двете визирани хипотези/, когато молителят не е изложил обстоятелства и не е ангажирал доказателства, които да установяват поведение на ответника, целящо намаляване, застрашаване от намаляване или накърняване на имуществото, което може да служи за обезпечение на кредиторите. 3. Налице ли е обезпечителна нужда по смисъла на чл.391, ал.1 от ГПК /в двете визирани хипотези/, когато молителят само е заявил наличие на обезпечителна нужда, без да изложи конкретни обстоятелства и да представи доказателства, които установяват такава и в кой момент ответникът може да изложи обстоятелства и да ангажира доказателства за липса на обезпечителна нужда. 4. Налице ли е обезпечителна нужда по смисъла на чл.391, ал.1 от ГПК /в двете визирани хипотези/, в случай, че между едни и същи страни, за едно и също вземане, на едно и също правно основание, претендирано по две заведени дела пред различни съдилища за идентичен предмет, вече е допуснато обезпечение и е наложена друга обезпечителна мярка, както и съразмерни ли са двете наложени обезпечителни мерки за едно и също вземане на обезпечителната нужда на молителя. По отношение на първите два от формулираните въпроси се твърди, че са решени в противоречие с практиката на съдилищата, обективиран в определение №1752 от 01.11.2012 г. по ч.т.д.№1350/2012 г. на АС Пловдив, определение №125 от 09.06.2009 г. по ч.гр.д.№100/2009 г. на АС Бургас и определение от 11.05.2012 г. по ч.гр.д.№260/2012 г. на ОС Сливен, като спрямо тези въпроси, а и спрямо останалите, се поддържа наличие и на селективното основание по чл.280, ал.1, т3 от ГПК, поради значението им за точното прилагане на закона и за развитие на правото,
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма] заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.396 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното определение Софийски апелативен съд е приел, че предявените от [фирма] срещу [фирма] осъдителни искове за сума в общ размер от 159 940.46 лв., са допустими и вероятно основателни, като е налице обезпечителна нужда, а исканата обезпечителна мярка – възбрана върху недвижим имот – подходяща.
Настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване.
По въпроса за преценката на съда за наличието на обезпечителна нужда, е създадена последователна практика на ВКС, вкл. и задължителна такава, в която се приема, че тази преценка е винаги конкретна, с оглед специфичните за делото факти, но също така изрично се отбелязва, че при липса на данни, които я опровергават, нуждата се предполага. Тъй като в случая при постановяване на обжалваното определение, въззивният съд се е съобразил изцяло с посоченото разрешение, се налага извод за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване по втори и трети от поставените въпроси.
Касационно обжалване не следва да се допусне и по останалите формулирани въпроси, тъй като с оглед изложените от въззивния съд мотиви, тези въпроси не са обусловили решаващата воля на въззивния съд – в обжалваното определение липсва произнасяне относно правното значение на обявените по партидата на ответника в ТР обстоятелства при осъществяване на преценката на наличие на обезпечителна нужда, като въззивният съд не е възприемал и становище, че между същите страни, за едно и също вземане, на едно и също правно основание, претендирано по две заведени дела пред различни съдилища за идентичен предмет, вече е допуснато обезпечение и е наложена друга обезпечителна мярка. Ето защо и с оглед разясненията, дадени с т.1 от ТР №1/10.2010 г. на ОСГТК на ВКС, посочените в изложението първи и четвърти въпроси не попадат в обхвата на разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК, по тях касационно обжалване не може да бъде допуснато, а поддържаното от жалбоподателя селективно основание не следва да бъде обсъждано.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №3121 от 09.11.2015 г. по ч.гр.д.№4489/2015 г. на САС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.